Ирландската пиеса е дипломният спектакъл на възпитаниците на Стефан Данаилов.
С повишено внимание трябва да се следи всеки спектакъл по пиеса на ирландски драматург. Народ, създал творци като Оскар Уайлд и Бърнард Шоу, винаги може да ни предизвика – с идея и с изящен изказ на текста.
„Лодкарят“на сцената на Учебния театър в НАТФИЗ е сянката на миналото и силата на безмълвната любов, другостта, илюзорният свят, кървавият живот и вечно сигурната смърт.
Писана през 2017 г., пиесата споява черна комедия и криминален трилър. Авторът Джез Бътъруърт, поставян за първи път в България и провъзгласен от The Guardian за най-добрия британски драматург на десетилетието, въвлича от епичното, вълшебното и приказното до народнотворческото в изкусен хронографски разказ за куршума в тила, безнадеждната обич и цикличността на кошмара, от който няма спасение.
На една страна – стара леля, отнесена от причудливи феи, плаваща от спомени в пророчества, на друга – възрастна революционерка, от трета – достопочтен господин, намиращ вече упование само в митове, легенди и Bushmills, от четвърта – шумни и невъзпитани тийнейджъри, от пета – встрастен в идеалите си неумолим политически водач, от шеста – мерзък свещеник, а в епицентъра – Куин и Кейтлин – двойка, притаена в жаждата си за любов. Развихрен парад на Романтизъм и Символизъм, нарисуван с различни ирландски персонажи, задъхани в заразно мълчание, танци на екстаз и ритуални акции на ИРА. Случващото се пречупва събитията в Северна Ирландия от 1981 г. през изчезнал съпруг, отдавна липсващ брат, изгубена и ненамерена любов, отлитащо съзнание, съпруга, която някак отсъства – всички тях, като че ли ги няма – като живи мъртви в Платоновата пещера на сенките.
Единственият неирландец в пиесата е англичанин със забавени мисъл и говор – „Аз всъщност събирам дъги“ – самотен, тъжен, нежен и романтичен. Привнася слънчевост, но и в същото време хвърля мрак. Може би той е Харон, който пренася душите през р. Стикс?
Всъщност това беше спектакълът, който студентите от последния випуск на Стефан Данаилов посветиха на паметта на Учителя си, на своя Мастър.
В дипломния спектакъл на IV курс студенти на проф. Данаилов и на проф. д-р Александър Илиев властват фантазията и светът, адекватен и на днешното време, и на вечните човешки теми. Режисьор е Сава Драгунчев, когото познаваме като актьор от сцената на Народния театър. Специално участие има Бойка Велкова.
