Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

„Лодкарят“, който Мастъра не видя…

[post-views]
„Лодкарят“, който Мастъра не видя…

Ирландската пиеса е дипломният спектакъл на възпитаниците на Стефан Данаилов.

С повишено внимание трябва да се следи всеки спектакъл по пиеса на ирландски драматург. Народ, създал творци като Оскар Уайлд и Бърнард Шоу, винаги може да ни предизвика – с идея и с изящен изказ на текста.
„Лодкарят“на сцената на Учебния театър в НАТФИЗ е сянката на миналото и силата на безмълвната любов, другостта, илюзорният свят, кървавият живот и вечно сигурната смърт.
Писана през 2017 г., пиесата споява черна комедия и криминален трилър. Авторът Джез Бътъруърт, поставян за първи път в България и провъзгласен от The Guardian за най-добрия британски драматург на десетилетието, въвлича от епичното, вълшебното и приказното до народнотворческото в изкусен хронографски разказ за куршума в тила, безнадеждната обич и цикличността на кошмара, от който няма спасение.
На една страна – стара леля, отнесена от причудливи феи, плаваща от спомени в пророчества, на друга – възрастна революционерка, от трета – достопочтен господин, намиращ вече упование само в митове, легенди и Bushmills, от четвърта – шумни и невъзпитани тийнейджъри, от пета – встрастен в идеалите си неумолим политически водач, от шеста – мерзък свещеник, а в епицентъра – Куин и Кейтлин – двойка, притаена в жаждата си за любов. Развихрен парад на Романтизъм и Символизъм, нарисуван с различни ирландски персонажи, задъхани в заразно мълчание, танци на екстаз и ритуални акции на ИРА. Случващото се пречупва събитията в Северна Ирландия от 1981 г. през изчезнал съпруг, отдавна липсващ брат, изгубена и ненамерена любов, отлитащо съзнание, съпруга, която някак отсъства – всички тях, като че ли ги няма – като живи мъртви в Платоновата пещера на сенките.
Единственият неирландец в пиесата е англичанин със забавени мисъл и говор – „Аз всъщност събирам дъги“ – самотен, тъжен, нежен и романтичен. Привнася слънчевост, но и в същото време хвърля мрак. Може би той е Харон, който пренася душите през р. Стикс?
Всъщност това беше спектакълът, който студентите от последния випуск на Стефан Данаилов посветиха на паметта на Учителя си, на своя Мастър.
В дипломния спектакъл на IV курс студенти на проф. Данаилов и на проф. д-р Александър Илиев властват фантазията и светът, адекватен и на днешното време, и на вечните човешки теми. Режисьор е Сава Драгунчев, когото познаваме като актьор от сцената на Народния театър. Специално участие има Бойка Велкова.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани