Турция не изпълни заканата си, че ще наложи вето на отбранителния план за Прибалтика, ако Алианса не обяви сирийските кюрди от YPG за терористи.
азногласията в НАТО бяха преодолени поне временно по време на срещата на лидерите на страните от Алианса, проведена в сряда край Лондон. Освен че отбелязаха 70-та годишнина от създаването на организацията, страните членки излязоха с обща декларация, в която препотвърдиха валидността на член пети от Северноатлантическия договор, както и твърдата си решимост да увеличат своите военни бюджети до нивото от 2% от Брутния вътрешен продукт като поне 20% от тези средства да отиват за ново въоръжение.
За пръв път в заключителен документ от среща на НАТО на най-високо равнище се споменава Китай. Неговото „нарастващо влияние и международните му политики създават както възможности, така и предизвикателства, на които трябва да отговорим заедно като съюз“, се казва в декларацията.
В текста се говори и за повишаване на дела на разходите за отбрана на другите членки освен САЩ, „нараснали за пета поредна година“. Отбелязано е също така, че „агресивните действия на Русия представляват заплаха за евроатлантическата сигурност. Изброени са и другите основни заплахи: тероризмът във всички форми и прояви; държавните и недържавни актьори, които отправят предизвикателства към правилата на международния ред, а също така кибер- и хибридните заплахи“.
Между трансатлантическите партньори – САЩ и европейските страни – има сериозни разминавания по редица въпроси, включително приноса на Европа към колективната отбрана, който според президента на САЩ Доналд Тръмп е „несправедливо“ малък.
Генералният секретар Йенс Столтенберг заяви в началото на срещата, че приемането на стратегия за Китай няма да означава, че „НАТО навлиза в Южнокитайско море, въпросът е да се вземе предвид фактът, че Китай се приближава към нас“. Дипломат, цитиран от „Ройтерс“, по-рано каза: „Китай не е новата Русия… а изгряващата сила на XXI век“
В декларацията се споменават и мрежите от пето поколение (5G), заради които САЩ призовават Европа да не работят с китайски фирми в сектора. Декларацията обаче не свързва Китай и 5G мрежите, а само отчита „нуждата да разчитаме на сигурни системи“.
В Лондон бе преодолян и конфликта, провокиран от Турция. Йенс Столтенберг обяви, че е одобрен отбранителният план за Полша и трите балтийски републики. Преди разговорите официални източници на Анкара казаха за „Ройтерс“, че ще блокират публикуването на плана, докато съюзниците не подкрепят операцията на турската армия в Сирия и не обявят за терористи сирийските кюрди от „Отрядите за народна самоотбрана“ (YPG).
На срещата на НАТО България бе представена от делегация, водена от президента Румен Радев. Заедно с него бяха и двама от вицепремиерите – министърът на отбраната Красимир Каракачанов и министърът на външните работи Екатерина Захариева. След края на форума в Лондон Красимир Каракачанов е провел двустранна среща със своя колега от Гърция Николаос Панайотопулос. Двамата са обсъдили темата за съвместната охрана на въздушното пространство на Република Северна Македония след окончателното приемане на страна за член на НАТО. „Важно беше да чуем мнението на гръцката страна по въпроса и то е положително“ – каза Каракачанов пред репортер на ВТК.
От своя страна президентът Радев заяви, че България не трябва да пропуска историческата възможност да охранява въздушното пространство на Северна Македония. В рамките на форума Радев е разговарял и с президента на САЩ Доналд Тръмп. Държавният глава подчерта, че страните от НАТО се делят и на производители и купувачи, което ги поставя в съвсем различни позиции. От една страна са силните икономики, които произвеждат военно оборудване за свои нужди и за експорт и които при модернизация инвестират в собственото си развитие, а от друга – тези с по-слаба икономика.
България и САЩ – отличниците
България вече е една от деветте страни членки на НАТО, изпълнили целта най-малко 2% от БВП да се отделят за отбрана. Това съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на пресконференция преди срещата на върха на организацията в Лондон. Столтенберг подчерта, че европейските съюзници и Канада отделят повече средства за отбрана от очакваното, като през 2019 г. са се увеличили с 4,6 на сто, което означава ръст пета поредна година. Според прогнозите европейските съюзници и Канада ще увеличат парите с около 130 милиарда долара между 2016 и 2020 г. Предишната прогноза беше за „повече от 100 милиарда долара“. До края на 2024 г. парите ще се увеличат с 400 милиарда долара.
Справка в публикувания на сайта на НАТО документ за разходите на страните членки за отбрана в периода 2013-2019 г. показва, че България отделя най-много пари след САЩ като процент. През 2019 г. САЩ са отделили 3,42% от БВП за отбрана. Втора е България с 3,25 на сто в сравнение с 1,46% през 2014 г. Трета е Гърция с 2,28% през тази година. България е първа по разходи за военна техника и оборудване – 59% през 2019 г. в сравнение с под 5% преди 5 години. Страната ни е отделила 3,716 милиарда лева за отбрана 2019 г., като по-голямата част от тях са за американските изтребители Ф-16.
