България е първенец по дял на разходите за ново въоръжение
България е абсолютният отличник в НАТО по отношение на дела на разходите за ново въоръжение от общия военен бюджет, а също и по темп на нарастване на парите за армията през 2019 г. спрямо предходната 2018 г. Тези факти се набиват на очи при внимателното разглеждане на подробната справка за военните бюджети на страните от Алианса, разпространена наскоро от централата на организацията в Брюксел.
Сумарно военните бюджети на 28-те страни от НАТО (Исландия няма армия и военни разходи) за 2019 г. за пръв път надхвърлят рубежа от един трилион долара и възлизат на $1,04 трлн. Както всяка година лъвският пай от тези харчове се пада на САЩ – $730,15 млрд. Канада и европейските съюзници дават за отбрана общо $309,48 млрд., или приблизително 2,4 пъти по-малко от американците. Разбивката по държави показва, че с втори по големина военен бюджет в Алианса е Великобритания – $60,76 млрд., а на трето място с $54,75 млрд. излиза Германия, която за пръв път изпреварва Франция. В челната шестица влизат още Италия и Канада. На дъното с най-скромни военни разходи са малките балкански страни Албания със $198 млн. и Черна гора с $92 млн.
Българските военни разходи за тази година са $2,18 млрд. (3,25% от БВП)
Както е известно, голяма част от тези пари бяха предназначени за плащането по сделката за закупуване на самолети F-16 Блок 70 от САЩ. Това е еднократен разход, но на дневен ред са проектите за модернизация на флота и на пехотата, поради което българският военен бюджет вероятно ще остане над определената от НАТО граница от 2% от БВП. Впрочем за 2019 г. освен от България и от първенеца САЩ тази цел се изпълнява от още седем държави – Гърция, Великобритания, Естония, Румъния, Литва, Латвия и Полша. Близо до нея са Турция, Франция и Норвегия, а на дъното на класацията са Белгия, Испания и Люксембург, които заделят за отбрана под 1% от своя БВП.
България е първенец с огромна преднина по друг важен критерий – процент от военните разходи, заделен за покупка на ново въоръжение. За нашата страна този дял е цели 59%. По-нататък следват Люксембург с 45,1%, Словакия с 41,7% и Турция с 38,6%. През тази година словаците имаха плащане по сделка за закупуване на 14 самолета F-16 от САЩ, а турците – за ракетите С-400 от Русия. САЩ заделят за оръжие и екипировка 27,5% от своя военен бюджет, а съседна Румъния – 25,7%. Тук заявената от НАТО цел е 20% и повечето държави я изпълняват, под чертата засега са 12 от страните от Алианса, като в дъното на класацията са Словения, Хърватия и Белгия.
Що се отнася до ръста на военните разходи през 2019 спрямо 2018 г., то
България отново е безспорен лидер
с нарастване от 127%. На второ място е Словакия с увеличение от 48%, следвана от Черна гора с 22% и Румъния с 16%. Само в три държави от НАТО се наблюдава намаление на военните бюджети – в Гърция с 5,83%, и в Турция и Латвия, при които намалението е символично – под 1%. При гърците спадът на разходите за армията се дължи на цялостната програма за финансови рестрикции в задлъжнялата страна, а за Турция намалението се обяснява с финансовата криза и най-вече с голямата инфлация. Общо за всички страни от НАТО нарастването на военните бюджети е 6,05%.
Доста любопитна е и таблицата за
военните разходи на глава от населението
Тук убедително на първо място са САЩ с 2072 долара на човек, следвани от Норвегия с 1384, Великобритания – 985, Дания – 742, и Франция – 710. За 2019 г. България харчи за отбрана по $268 на човек, а нашите съседи Румъния и Турция – съответно $225 и $222. Както и може да се предполага, най-малко пари на глава от населението за армията заделят двете най-бедни страни в Алианса – Албания и Черна гора.
Всъщност военните разходи на глава от населението до голяма степен са функция от богатството на отделните държави членки. По показателя БВП на човек САЩ са едва на трето място в НАТО с $60 500 годишно. Най-богати са люксембургците с почти $100 хил., следвани от Норвегия със $76 800 на година. Казусът с Люксембург е любопитен – ако не броим Исландия, която няма армия, това е най-малката държава в НАТО, населението й е 614 хил. души. В същото време обаче именно в Люксембург са регистрирани всичките самолети АУАКС на НАТО, които иначе имат за своя основна база Гелзенкирхен в Германия.
С БВП на глава от населението от $8200 България попада сред трите най-бедни държави в НАТО, изпреварвайки само Черна гора ($7600) и Албания ($4600). На малка разлика пред нас са съседите Турция и Румъния.
В страните от
НАТО има общо
3,26 млн. войници,
офицери и сержанти
В САЩ те са 1,34 млн., а в Европа и Канада доста повече – 1,92 млн. Традиционно на второ място по численост в НАТО е турската армия, която наброява 436 хил. Следват Франция с 208 хил. и Германия със 182 хил. Над 100 хил. души са и въоръжените сили на Италия, Великобритания, Испания, Полша и Гърция. Българската армия е 24 800 души. Най-малобройни са тези на Черна гора – 1500 бойци, и на Люксембург – 900.
И така – достатъчни ли са военните разходи на страните от НАТО? Ако питате Доналд Тръмп – не са. Той неведнъж е настоявал европейските съюзници на САЩ да започнат незабавно да харчат поне по 2% от своя БВП за отбрана. В НАТО обаче си има разписан срок за достигането на тази цел – 2024 г. И европейците, и Канада вече се движат в правилната посока, като от 2015 г. насам постепенно вдигат военните си разходи. Увеличението за 2016 г. е 3%, за 2017 – 5,7%, за 2018 – 4,4%, а за тази година – 4,6%. В абсолютни стойности до 2020 г. Европа и Канада ще заделят за армиите си със $130 млрд. повече, отколкото през 2016 г., а до 2024 г. кумулативно това увеличение ще достигне $400 млрд. Така че напрежението в НАТО поне по темата за размера на военните бюджети на страните членки постепенно ще намалява, дори и Тръмп да бъде преизбран за президент догодина.
