Беър Мидкиф, вицепрезидент на John Cockerill Defense
– Г-н Мидкиф, как да тълкуваме резултатите от последната среща на върха на НАТО?
Към ситуацията можем да отнесем един от известните цитати на Уинстън Чърчил: „Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога“. Нима НАТО е идеален? Не, но все пак остава най-успешният съюз в историята на човечеството. Преди неговото формиране светът преживява жестока война с над 50 милиона жертви, а от създаването му насам Европа живее в мир с изключение на конфликта в Югославия.
Оперативната съвместимост и единството на НАТО са първият приоритет за модернизацията на всяка натовска армия. Единствено изграждането на трайни връзки в рамките на Алианса може да гарантира сигурност за линиите ви за доставка и за ангажиментите ви за подкрепа (политическа и откъм лицензи). Обвързването с НАТО за ключови партньорства следва да е ключово за националната сигурност и трябва да е и обещание към обществото. НАТО не е на прага на колапс – Европа се пробужда, за да заеме полагащото й се място в Алианса, което включва лидерска роля и носи със себе си индустриални и икономически ангажименти.
– Струва ли си днес инвестицията в отбрана?
Гледайки сравнителни анализи на разходите за отбрана на страни – част от НАТО, и на такива извън Алианса, несъмнено държавите извън НАТО изразходват много повече за отбрана, особено на глава от населението.
Силно независими държави, които десетилетия наред са разчитали единствено на собствените си армии – Австрия, Швейцария и Финландия, – се присъединиха към инициативата на НАТО „Партньорство за мир“. Финландия и Швеция дори се включиха в инициативата за съвместимост с партньорите от Алианса, която беше стартирана през 2014 г. Тези традиционно независими държави признаха, че съвместната работа с НАТО им позволява да подобрят позициите си в сектор отбрана, без да се налага да плащат за всичко. Без съмнение НАТО е добра сделка, особено за по-малки държави с по-ограничени ресурси.
– Каква философия предопределя успешната инвестиция в отбранителни способности?
Подготовката на всяка една процедура за придобиване на нова техника или системи в сектор отбрана със сигурност не е нещо лесно и просто. Подготовката на такива сделки изисква доста задълбочено проучване на различните възможности. Добър подход е да се обърне внимание на това, какво са придобили други държави, какъв е техният опит с конкретни фирми и дадено оборудване – така се получава достоверна информация от първа ръка за това, в каква техника наистина си струва да инвестираш, какво ще е достатъчно надеждно за въоръжените сили.
Например съвсем неотдавна Чехия придоби нови оръжейни системи за своите бронирани машини Pandur II, но вече търси как да ги замени с други. Това е ясен знак, че първоначалната инвестиция не е била успешна. При отбранителни проекти държавата всъщност си избира партньор за десетилетия напред – поне за 30–40 г. Важно е да подбере компании, които са с отлична репутация и които доставят продукти с гарантирано качество. Горд съм да отбележа, че John Cockerill е в този бизнес вече 200 г. и това се дължи основно на доверието, което клиентите имат в нас. Знам, че и България може да разчита на нас да бъдем коректни и отдадени партньори.
– Как се определя балансът между качеството и цената и защо е толкова важно да се вземат предвид разходите за военно оборудване през жизнения цикъл?
Реално 2/3 от цената на всяка система е за нейната поддръжка през жизнения й цикъл. Ако някой мисли, че да придобиеш най-евтиното оборудване е добро решение, то той е поел по пътя към провала.
Отбранителните системи всъщност са инструментите, с които една държава разполага, за да брани своя суверенитет и за да изпълнява ангажиментите към съюзниците си. Тези системи трябва да са наистина надеждни и с безупречно качество, тъй като на тях поверявате живота на войниците. Често сме свидетели на по-евтини оферти за техника, която в крайна сметка се оказва със съмнително качество и с безброй скрити разходи, така че в крайна сметка клиентът е губещият. Отбраната е сфера, в която компромисите накрая излизат прекалено скъпо. От ключово значение е да се мисли за целия продукт. Например, тъй като нашият купол може да се справи с много по-тежко оръдие със 105-мм калибър, следва задвижването и механичните части да са много по-надеждни и издръжливи с по-лекия вариант от 30 мм или 40 мм – това значи по-дълго време за експлоатация с по-малко поддръжка.
– Когато говорим за отбранителни системи за Сухопътните войски, кое е най-важното, което предопределя изхода от конфликтна ситуация?
На първо място е от изключително значение да можеш пръв да идентифицираш врага. Оптиката, с която ние работим, е дело на френската компания Safran – системата им Paseo е сред световните лидери на пазара. Според някои е достатъчно видимостта да стига само докъдето може да поразява въоръжението. Ние в John Cockerill вярваме, че това далеч не е достатъчно – важно е целта да бъде открита възможно най-рано. Това дава предимството да планираш действията си и да начертаеш адекватен план.
В тази връзка ние имаме сключено споразумение не само със Safran, но и с българската компания Optix, което позволява трансфер на ноу-хау и развиване на дългосрочно партньорство с Optix. Ако John Cockеrill бъде избрана за партньор на България, компанията ще може да възложи на Optix местно производство с лиценз. Имаме възможност да осигурим асемблиране и поддръжка през целия жизнен цикъл на техниката тук, в България. Това е нашата представа за пълноценно сътрудничество – осигуряване на дейности на местно ниво, които да гарантират развитие и на българския бизнес.
– Има ли вече яснота с кого ще си партнирате в процедурата за избор на нови бронирани машини за Сухопътните войски на България?
Нашият партньор тук е френската компания Nexter. Заедно подготвихме едно сериозно и задълбочено предложение за българското правителство и се радвам, че ще работим съвместно с добре познат и надежден производител на бронирани машини. Френската бойна машина VBCI 8х8 е добре известна със своите отлични способности и е доказана на терен в Мали, Ливан и Афганистан. Вярваме, че това белгийско-френско обединение представлява най-доброто стратегическо решение за България.
Машините VBCI на Nexter и куполите на John Cockerill от серията 3000 имат обща концепция за модулност, която позволява повече гъвкавост при изпълнение на различни мисии. И двата продукта са изградени от балистичен алуминий, който им придава повече сигурност и стабилност, но същевременно ги прави по-леки. Тази обща визия, която споделяме с Nexter, гарантира модерно и високотехнологично решение за българската армия. VBCI с модулен купол от серията 3000 е бойна машина, която ще осигури на Сухопътните войски отлично качество не само днес, но и в следващите 40 години.
