Д-р марина Воротнюк*
В понеделник Париж бе домакин на срещата на т.нар. Нормандска четворка, в която участваха президентите на Украйна, Русия, Германия и Франция. „Четворката“ не се беше събирала на преговори от 2016 г. Затова срещата в Париж бе смятана за исторически шанс да бъде направен пробив в отдавна буксуващите преговори за разрешаване на конфликта в Донбас.
Обичайно наричан в международния дипломатически жаргон „конфликтът в Донбас“ или с още по-заблуждаващото „украинска криза“, този конфликт е просто руско-украинска война. Именно заради това поне засега никаква среща на високо равнище не може да постигне решително разрешаване на проблема. Няма никаква причина да вярваме, че руските стратегически планове за отношенията на Москва с Украйна и със Запада са претърпели някаква съществена промяна. Очевидно е, че състоянието на руско-украинските отношения е далеч от разведряване, макар че неотдавнашната размяна на пленници между двете държави накара някои експерти погрешно да мислят, че това е така. Нито пък връщането на украинските кораби, задържани от Русия през ноември 2018 г. при инцидента в Азовско море, може да бъде тълкувано като знак, че Москва е станала по-благосклонна и е готова да намали напрежението.
„Червените линии“ на Киев Резултатите от срещата трябва да бъдат приемани с известна предпазливост. В нейното навечерие в украинското общество съществуваха опасения, че президентът Володимир Зеленски може да отстъпи отвъд „червените линии“ и да направи болезнени компромиси било заради своята неопитност, желание за постигане на бързи резултати, водещо до неверни преценки, или пък заради натиска на западните партньори, които видимо са склонни да отворят нова глава в отношенията с Русия. Украинците бяха загрижени от факта, че цялостното разрешаване на Донбаския проблем изглеждаше асиметрично (за сметка на украинската държавност) и притеснени от това, че принципът „първо сигурността, а след това политическото решение“ може да бъде пренебрегнат, ако Русия притисне достатъчно силно западните партньори (Германия и Франция). Все пак тези страхове не се оправдаха.
Тактическият напредък Неоспорим позитивен резултат от преговорите в Париж са договорените незабавни мерки за стабилизиране на положението в района на конфликта. Прилагането им би било осезаем прогрес. На пресконференцията късно през нощта в понеделник Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Владимир Путин и Володимир Зеленски огласиха комюнике, в което се говори за прекратяване на огъня, дейности по разминиране, раздалечаване на силите (украинските и тези на сепаратистите) в три района до края на март 2020 г., както и за създаване на нови контролно-пропускателни пунктове по протежение на разграничителната линия в Донбас. Важно е и предвиденото освобождаване и размяната на пленници на принципа „всички за всички“. Мандатът на Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ в Украйна бе разширен, за да позволи нейните служители да работят 24 часа 7 дни в седмицата. Това е важно, защото ще улесни доказването на обстрелите, които подкрепяните от Русия сепаратисти извършват обикновено през нощта.
Страните в преговорите също така се договориха за мерките за прилагане на политическите клаузи на Минското споразумение, което продължава да бъде база за работата на Нормандския формат. Това бе потвърдено в официалното изявление след срещата. Договорено бе и инкорпорирането в украинското законодателство на т. нар. Формула Щайнмайер, която предвижда специален статут за сегашните окупирани от сепаратистите територии на Украйна, но след провеждането на избори, които да са признати за честни и справедливи от ОССЕ. Тази формула бе съгласувана по принцип, но конкретното й съдържание тепърва трябва да бъде договаряно.
Контролът върху границата и изборите – двата най-сложни въпроса Най-съществените противоречия бяха оставени извън рамките на дискусиите в Париж. Президентите Путин и Зеленски се съгласиха, че двата най-сложни въпроса са местните избори в окупираните територии и контрола над украинско-руската граница.
Зеленски подчерта необходимостта от възстановяване на контрола над границата преди изборите в окупираните части на Донецка и Луганска област, оттеглянето на всички чужди сили и въоръжение от тези територии и разоръжаване на частите на т.нар. Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР).
По този начин формулата „първо сигурността“ бе препотвърдена от Украйна. Логиката на тази формула е, че никакви честни и свободни избори не могат да бъдат проведени, ако руските сили не се изтеглят и сепаратистките военни формирования не бъдат разформировани. От своя страна руският президент е убеден, че местните избори в ДНР/ЛНР трябва да бъдат насрочени, преди Украйна да получи пълен достъп до своята граница с Русия. Путин се позовава на клауза от Минските споразумения, които бяха подписани през 2015 г. при неблагоприятна за Украйна ситуация. Неговата логика е очевидна: Русия иска местните избори в ДНР/ЛНР да бъдат проведени, докато нейните военни части и тези на нейните сателити все още са там. Това ще предопредели резултатите от вота, превръщайки го в повторение на т.нар. референдум в Крим, проведен под дулата на руското оръжие.
Украинските „червени линии“ бяха ясно огласени: федерализацията на Украйна е недопустима; никакви външни сили не могат да имат думата по отношение на външнополитическите аспирации на страната (по-конкретно – върху кандидатстването за членство в НАТО и ЕС); никакви териториални отстъпки не са възможни. Президентът Зеленски отбеляза, че Украйна е готова да изпълни своята част от задълженията, но в случая става въпрос за двупосочна улица и отсрещната страна също трябва да извърви своя път. Изглежда, канцлерът Меркел споделя мнението на Зеленски, че Минските споразумения не бива да бъдат разглеждани като издълбани в камък (непроменяеми), те трябва да отразяват новите реалности.
Срещата като преглед на позициите Нормандската среща на високо равнище очевидно бе важна за разчупването на ледовете и за поставянето на Донбаския казус на челно място в международния дневен ред. Както отбеляза президентът Макрон, самият факт, че срещата се състоя вече е успех. В действителност преговорите на пръв поглед целяха да направят одит на сегашното състояние на Нормандския формат, особено като се има предвид, че това бе първата среща в този формат за президентите Макрон и Зеленски, а също така и първа персонална срещу между Путин и Зеленски. Едва следващите срещи в Нормандския формат ще бъдат по-важни и по-съществени. Противоречивите въпроси, свързани с политиката и сигурността, ще трябва да бъдат обсъждани на следващи срещи и скоро министрите на външните работи и политическите съветници ще влязат в детайлите на спорните теми.
През последните пет години нито едно от досегашните над 20 споразумения за прекратяване на огъня в Донбас не бе спазвано. Нямаме никакви основания да вярваме, че има някаква внезапна промяна в позициите на Русия спрямо Украйна и Донбас. Близко е до ума да предположим, че когато преговорите достигнат до важен въпрос като тайминга за провеждане на изборите в Донбас и контрола върху границата, руската страна ще отхвърли едно толкова радикално ревизиране на съществуващото статукво. Ето защо, за съжаление, би било наивно да се надяваме, че сме близо до постигането на „устойчивата и всеобхватна архитектура на доверие и сигурност в Европа“, за която се говори в самото начало на комюникето от Нормандската среща.
*Марина Воротнюк е доктор по политически науки от Одеския държавен университет. Работи като изследовател в Централноевропейския университет и в Съвета за външна политика „Украинска призма“. Статията е написана специално за в. „Българска армия“.
