Отбранителната линия Крали Марко е изградена по протежение на цялата ни граница с Турция. Тя беше силно подсилена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV. Някога южната ни граница бе най-мощно и зорко пазената граница на Балканите, защото оттам се очакваше основният удар от тогавашния ни противник НАТО.
Твърдеше се, че сме имали задължението да задържим евентуално нападение от юг, докато дойдат редовни съветски военни части. Разбира се, това беше в рамките на историческите легенди, защото на всички е ясно, че съвременната война е бърза, тя се развива асиметрично и тези линейни измерения на отбраната отдавна, дори още в онези години, са били имагинерни.
Никой не се е заблуждавал, че ще задържим евентуален противник от юг, от тогавашния ни класов враг Турция така, че да дочакаме редовни съветски войски. На тях им трябваха поне два-три дена, за да дойдат, а през това време едва ли заровените куполи на немски танкове по линията „Крали Марко“ ще може да задържи редовния турски аскер – тогава втората по големина армия в НАТО.
Има и още нещо. Пилоти споделят, че в плановете на Турция и Гърция в онези години не е изключено да е имало и такива, според които България да е била хипотетичен обект на бомбардировка от авиобазите Инджирлик и Лариса. Както впрочем не е изключено, а е и напълно реално за онези години страната ни, армията ни да са планирали хипотетични удари по обекти в двете ни южни съседки.
Податки за планиране на подобни действия, разбира се, в хипотетичен план бяха открити неотдавна по отношение на намерения за евентуален удар по мостове над Босфора например.
„Студената война“ в своите изключително извратени измерения поднасяше понякога наистина невероятни ситуации, в които и политиците, и дипломатите, а най-вече военните наистина трябваше да са на много високо интелектуално ниво, за да не се стигнеше внезапно от „студена“ до „гореща“ война.
Тук не става дума само за идеологическо противопоставяне, тук преди всичко ставаше дума за противодействие, при това съвършено целенасочено, на две вселени. Два различни свята се бореха един срещу друг и в тази борба всичко беше позволено. И само здравият разум на някои хора и от двете страни на барикадата спаси света от пълна разруха. А следите от това гигантско противопоставяне все още личат по някои по-закътани заливи по брега на черноморското ни крайбрежие, особено повече на юг.
