16 години от атентата в Кербала срещу българския контингент
На 27 декември ще се навършват 16 години от атентата с камион бомба в база „Индия” в иракската провинция Кербала. Той бе извършен 
срещу българските военнослужещи по време на мисията на първия ни пехотен батальон с командир подполковник Петко Маринов. Загинаха,
по-късно посмъртно повишените в звание
майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Петима ранени бяха транспортирани за лечение в Германия, 22-ма върнати в България и един настанен в 28-а военнополева болница в Багдад. А 36 миротворци, получили различни травми, останаха в база „Кило”, след преместването им от база „Индия”…
Авангардът от 30 военнослужещи на българския пехотен батальон отпътува от страната за мисията в Ирак на 26 юли 2003 г. А на 11, 12 и 13 август отлетя и основният състав на контингента. В първата група бяха командирът на батальона подполковник Петко Маринов и началникът на щаба подполковник Здравко Дачев. В контингента бяха включени и 12 жени военнослужещи, предимно медици. Около 30 на сто от миротворците ни бяха участвали и на други мисии, а шестима от тях имаха опит от операцията в Камбоджа…
Ето какво си спомниха по-късно у нас някои от миротворците, преживели атентата в Кербала:
Старши сержант Стефан Драганов: „Изпълнявахме основно патрули и охрана на командира на батальона подполковник Петко Маринов. На 27 декември го придружихме до база „Индия” и той се прибра в неговата стая. Наложи се малко да изчакаме, преди да тръгнем за база „Кило”. И тогава се случи атентатът… От групата за охрана освен двамата, които загинаха, пострадах аз и още двама колеги – на единия падна цяла плоча върху крака му и го счупи, а другият беше с доста сериозни наранявания по краката. Мога да кажа, че нападението беше директно насочено срещу помещението, в което пребиваваше командирът… Чувахме стрелбата на нашите картечници. След като добихме визуален контакт с нападателите, установихме, че не е само камионът бомба, а се стреля върху нас и от съседните сгради. Разбрах по-късно, че е стреляно и към другата ни база „Кило”. По същото време е имало и взрив пред кметството, откъдето бяхме се върнали. Така че,
атаките бяха едновременно
на много точки
За момент загубих съзнание, защото бях близо до взрива. Но бързо се свестих. Успях сам да си спра кръвотеченията, да изляза навън и да тръгна да си мия раните до джипа, който бях карал. Дойдоха колеги да ме посрещнат. И оттам вече са ме евакуирали по най-бързия начин. Раните ми бяха много – гръклянът ми беше прерязан, имах кръв в окото и разрези в слабините, ръката ми беше почти отсечена. Дясната ми ръка и дясното око бяха засегнати…”
Редник Венцислав Халваджиев: „Почивах си след наряд. С редник Мехмед Ялъмов, с когото се познавахме от Карлово, се срещнахме в стаята – аз идвах от терасата, а той от коридора. Било е секунда-две преди взрива. Бяхме по средата на стаята, когато вълната ни отнесе. Получил съм разкъсано-контузни рани на двата крака, на таза и лявата ръка… Бях в различни полеви болници, а накрая и във ВМА в София.”
Редник Пейчо Стоев: „Стрелях с автомата си по камиона по време на терористичния акт. Но от взривната вълна ми се спукаха тъпанчетата, имах комоциум, натъртен бял дроб и наранявания в челюстта, ребрата и по цялото тяло. Лекувах се в американска база в Германия.”
За целия период в операциите на многонационалните сили в Ирак – от 2003 г. до 2008 г.,
България участва
с 11 контингента
По-късно след загиналите в атентата на 27 декември 2003 г. бяха дадени още 8 свидни жертви – офицерските кандидати Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев.
По традиция в различни селища в страната в края на всяка година се отдават почести към загиналите български военнослужещи в Ирак. Така ще бъде и сега. Защото героите не се забравят, историята трябва да се знае и да се извличат поуки. И да си припомним, че по време на церемонията по изпращането на миротворците ни на летище „Пловдив” почти през цялото време звучеше от касетофон популярният хит на „Дийп Пърпъл” – „Войник на съдбата”.
