Промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили и в Закона за военното разузнаване

                                                                                     Д О К Л А Д

                                                                      от Красимир Каракачанов –

                                        заместник министър-председател по обществения ред и сигурността

                                и министър на отбраната

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за  отбраната и въоръжените    сили    на    Република    България    и    на    Решение    на Министерския съвет за одобряване на законопроекта

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На  основание  чл.  31,  ал.  2  от  Устройствения  правилник  на  Министерския съвет  и  на  неговата  администрация  внасям  за  разглеждане  проект  на  Закон  за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроекта.

1.  С  цел  намаляване  и  преодоляване  на  некомплекта  на  длъжностите  за военнослужещи от въоръжените сили се налага извършването на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, свързани с:

– увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба /по чл. 160, ал. 1 от ЗОВСРБ/ за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а

за длъжностите, за които се изисква хабилитация /по чл. 160, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ/и не са упражнили правото си на пенсия – с пет години;

–   възможност   за   увеличаване   на   пределната   възраст   до   три   години   на военнослужещите,  упражнили  право  на  пенсия,  които  са  нужни  на  въоръжените сили,  по  решение  на  министъра  на  отбраната,  съответно  след  предложение  по команден ред;

–  въвеждане  на  мандат  за  престояване  на  длъжност  за  военнослужещите  с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан І ранг“), които са заемали   длъжност   повече  от  4   години  и   откажат   да   бъдат   преназначени   на предложената им равна или по-висока длъжност (в същото или по-високо длъжностно ниво) за срок една година.

От 2015 г. се полагат усилия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Изпълнени са редица мерки, които доведоха до забавяне темпа на увеличаване на некомплекта от военнослужещи, а именно:

– през 2015 г. с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се даде възможност военнослужещите да упражнят правото си на пенсиониране и да останат на военна служба, като се създадоха условия за задържане на военнослужещите на военна служба и осигуряване на стабилност във въоръжените сили;

– през 2016 г. с промените в ЗОВСРБ се увеличи пределната възраст с 3 години на  сержантите  (старшините),  офицерските  кандидати  и  младшите  офицери,  с  1 година на офицерите с военно звание „майор“ („капитан ІІІ ранг“) и „подполковник“ („капитан ІІ ранг“), което даде възможност същите да останат по-продължително на военна служба;

– през 2017 г. се увеличи броят на местата за приемане на курсанти във висшите военни училища, който се запази и през следващите години;

– през 2018 г. се положиха усилия за увеличаване на приема на военна служба на лица, завършили граждански училища, както и на лица изпълнявали военна служба (кадрова  военна  служба),  като  бяха  обявени  над  1300  длъжности  за  войници (матроси) за провеждане на конкурси;

–  през  2019  г.  се  проведе  и  кампанията  „Бъди  войник“,  която  допринесе  за увеличаването  на  броя  на  кандидатите  за  участие  в  конкурсите  за  приемане  на военна  служба.  Имаше  и  желаещи  да  постъпят  на  военна  служба,  които  са  по – възрастни от 28 години.

Оценката е, че положените усилия за справяне с некомплекта, е с ограничени положителни   въздействия.   По   същество,   въпреки   позитивните   резултати   от промените  в  КСО   от   2015  г.,  във  въоръжените  сили   се  създадоха  две  групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Втората гр упа са тези   военнослужещи,   които   въпреки,   че   могат   да   упражнят   правото   си   на пенсиониране, не го упражняват. Водещ мотив за тях е, че няма друга армия в НАТО и ЕС, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат. На тази основа, Министерството  на отбраната отчита определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право и такива без право на пенсия по КСО. В обозримо бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им.

„Пенсии за лицата по чл. 69“ от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) нарасна от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г. Възможно е увеличение на броя на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия до 2029 г., независимо от въведеното допълнително от 01.01.2016 г. условие за нарастване на възрастта за всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55 – годишна възраст (съответно до 45- годишна възраст за лицата от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав), което ще доведе до допълнителен дефицит по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.

Съгласно    приетия    от    Международния    секретариат    на    НАТО    документ

„Определение на НАТО  за разходи  за отбрана“  за разходи  за отбрана се считат  и преките  разходи  за  изплащане  на  пенсиите  на  военнослужещите  и  цивилните служители, които са упражнили правото си на пенсия.

Увеличението     на    броя    на    пенсионираните    военнослужещи,    както     и включването  на  разходите  за  изплащане  на  пенсии,  ще  доведе  до  значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без   да   се   отрази   на   способностите   на   въоръжените   сили.   За   изпълнение   на Националния  план  за  повишаване  на  разходите  за  отбрана  на  2%  от  БВП  на Република България до 2024 г. следва 60% от разходите за отбрана да бъдат за личен състав,  20%  за  текуща  издръжка  и  20%  за  капиталови  разходи,  като  акцентът  е придобиване на ново въоръжение и техника. Стремежът на МО е през 2024 г. да се постигне  това  съотношение,  което  да  отговаря  на  Програмата  за  развитие  на отбранителните способности на въоръжените сили на Р България до 2020 г., Плана за развитие на въоръжените сили на Р България 2020 г. и Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 г.

Съществуват длъжности, които са особено важни за изпълнение на задачите на въоръжените  сили,  които  към  момента  се  заемат  от  военнослужещи,  упражнили право   на   пенсия.   Ето   защо   при   освобождаване   от   военна   служба   на   тези военнослужещи и при липса на военнослужещи, неупражнили правото си на пенсия и притежаващи   изискващите   се   образование   и   квалификация   (компетенции)   за заемане   на   съответните   длъжности,   следва   да   бъде   създадена   възможност министърът на отбраната да взема решение по целесъобразност за удължаване на пределната възраст  на военнослужещи, упражнили  право  на  пенсия  за срок до  3 години.

Въпреки положените усилия за справяне с некомплекта, все още не е постигнат желаният резултат. В определени военни формирования войнишкият (матроският), както    и    офицерският    състав    е    на    критичен    минимум.    Поради    постоянно намаляващия човешки ресурс, в резултат на демографската криза в Р. България, е наложително  да се регламентира възрастта за  приемане на военна служба  на 40 години,   за   всички   категории   военнослужещи.   Увеличаването   на   възрастта   за приемане ще разшири кръга на потенциалните кандидати, най-вече за войнишките (матроските) длъжности.

Способностите на системата за командване и управление на въоръжените сили се основават на принципи, гарантиращи нейното успешно функциониране, при ясно формулирано управление. Командните взаимоотношения задължително трябва да водят до постигането на ефективност в действията и да осигуряват изпълнението на задачите. Продължителният престой на една и съща длъжност от военнослужещите в  повечето  случаи  води  до  неефективно  изпълнение  на  задълженията  от  тяхна страна  и  до  загуба  на  мотивация  за  служба  за  онези  военнослужещи,  които  са потенциални кандидати за заемане на тези длъжности. Анализите показват, че има офицери,  които  заемат  определена  длъжност  повече  от  4  години  и  не  изразяват съгласие за преназначаване на друга предлагана им длъжност в интерес на службата.

Нежеланието  за  заемане  на  длъжности  на  равно  или  по-високо  длъжностно ниво от офицерите, създава затруднения особено при комплектуването на важни за командната структура на въоръжените сили длъжности. С цел недопускане появата на  вероятност  от  компрометиране  способностите  на  системата  за  командване  и управление е необходимо да се предприемат действия за изменение и допълнение на нормативната     уредба,     чрез     които     да     се     гарантира     нейното     ефективно функциониране.

2.  С  предлагания  законопроект  се  прави и  изменение  в  Закона  за  военното разузнаване   с   оглед   прецизиране   на   разпоредбата   на   чл.   24,   ал.3.   Съгласно действащата  редакция  на  чл.  24,  ал.  3  „директор  на  Службата“  може  да  бъде военнослужещ  с  висше  военно  звание,  като  не  е  уточнено  изрично,  че  е  част  от висшия  команден  състав.  Другата  възможност  е  да  е  цивилен  служител,  но  не  е посочено вида на правоотношението му. Това налага привеждането й в съответствие с разпоредбата на чл. 136 от ЗОВСРБ и изричното конкретизиране  в случай, че бъде определена за цивилен служител, че директорът ще има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение /по аналогия на чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията/.

Към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ е приложена финансова   обосновка   съгласно   изискванията   на   чл.   35,   ал.   1,   т.   4,   б.   „б“   от Устройствения  правилник  на  Министерския  съвет  и  на  неговата  администрация, одобрена от министъра на финансите.

Необходимите средства за прилагането на законопроекта ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2020 г. и в  рамките  на  утвърдените  тавани  на  разходите  на  министерството  в  средносрочната бюджетна прогноза.