15 % е недостигът на войници, за офицерите обаче е 50%,
оптимистичният факт е, че в гарнизона няма жилищен проблем
– „Гореща“ година ли се очертава за полка, господин полковник? Какви учения, лагери и тренировки ще имате през 2020 г.?
– Предстои ни интензивна учебна година. Тя ще е като всички останали със съответната планировка, която е направена и предвижда изпълнение на различни задачи за поддържане на високо равнище на бойната готовност, мобилизацията и провеждане на интензивен учебен процес. Предстоят ни различни етапи на подготовка – индивидуална, колективна, както и различни учения.
– Колко учения и полеви лагери ще имате тази година?
– Графикът е наситен, но накратко и синтезирано казано – предстоят ни осем полеви лагера, осем ротни тактически учения, едно батальонно тактическо учение и едно командно-щабно учение. Едното от ротните учения е на ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси, което е и сертификация за нейното участие в силите за отговор на НАТО. В Хърватска ще участваме в едно интегрирано логистично учение, което се провежда в партньорство с Грузия, Хърватска и Румъния и е на ротационен принцип.
– Какво ново бихте откроили през новата учебна година по отношение на бойната подготовка и учебните занятия?
– Миналата година започнахме за пръв път на полигона „Корен“ да водим съвместни занятия с подразделения на 4-ти артилерийски полк в Асеновград. Тази съвместна подготовка с артилерията на Сухопътни войски смятаме да продължим и тази година, защото се наложи като ефективен способ за обучение и тренировки.
– Има ли вакантни места в полка, какъв е процентът на незаетите длъжности?
– Вакантните места за войници са около 15%, говоря само за тях. При офицерите този показател е много по-голям, тук вече става дума за близо 50% некомплект на офицерски кадри при нас.
– Как си обяснявате тази аномалия, каква е причината за този тревожен, поне за мен, факт?
– Аз си го обяснявам със следното обстоятелство. Белене е малък град и не предлага кой знае какви възможности за развитие на семействата на военнослужещите и не е много привлекателен за служба на младите офицери. Четирима лейтенанти постъпиха при нас наскоро, но предполагам, че ще послужат малко и ще гледат да дръпнат към някой голям гарнизон. С няколко думи – повечето искат да отидат да живеят в голям град. А специално недостигът на войнишки кадри в полка не е тревожен, защото повечето от хората от този състав са тукашни, от региона. Надявам се при следващия обявен прием за редници местата да бъдат запълнени. Но ние имаме и немалко хора от сержантския и войнишкия състав , които учат задочно във военния университет във Велико Търново за офицери. Те са точно десет души, така че разчитаме да попълнят поне част от свободните места за младши офицерски кадри.
– Има ли квартирен проблем в Белене, господин полковник?
– Не, в това отношение нямаме никакъв проблем. Имаме доста добър военножилищен фонд, базата е голяма, служебните жилища не са малко. Миналата година санираха блока, това е първият саниран блок в Белене. Условията са много добри, просто трябва да имаме още военнослужещи, които да го запълнят и да му вдъхнат живот. Блокът е собственост на МО и пак подчертавам – условията за живот в него са много добри.
– Значи нямате военни, които да живеят на свободен наем?
– Не, нямаме, всички са устроени в служебни жилища, става дума за тези, които не са от този край.
– Казахте, градът е малък, тогава какво работят съпругите на военните?
– За съжаление, това е един от проблемите на малките градове у нас. Белене също не прави изключение и не предлага кой знае какъв богат избор или възможности за трудова заетост на съпругите на нашите военнослужещи. Някои от тях работят в затвора, други са учителки, останалите са в частния бизнес, имам предвид, че работят в няколкото шивашки цеха тук. Това са възможностите. Някои пък пътуват и до Свищов, където работят в комбината „Свилоза“. Той не действа на пълен капацитет, но все пак работи. Това е всичко.
– Ще стигнат ли парите за тази година за пълноценна учебна дейност и бойна подготовка?
– Ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства, зависими сме от това, което ни се отпусне от бюджета на Сухопътни войски. Миналата година нямахме недостиг на финансови средства. Не сме били ограничавани със средства нито за гориво, нито за боеприпаси, нито за подготовка, учения и тренировки. Имали сме предостатъчно средства, за да водим нормален учебен процес. Надявам се и тази година да бъде поне така с лимитите. Иначе проблемите ни са свързани, както и на други места, с недостиг на резервни части, гуми, и акумулатори.
– С какви модули разполагате за помощ на населението в случаи на бедствия и аварии?
– Имаме няколко модула: за унищожаване на невзривени бойни припаси, за борба със снегонавявания, за ликвидиране на последствия от земетресения и наводнения, за спасителни дейности при евентуална авария в АЕЦ „Козлодуй“. Последният не е специализиран модул за борба с радиация, а е транспортен – ако стане някоя авария в централата, просто трябва да отиде там и да евакуираме населението.
