Премиерът Зоран Заев подаде оставка, заработи служебен кабинет с министри и от опозицията, парламентът се разпуска, идват избори
Няма по-сънливо политическо време в Северна Македония от периода между Нова година и 7 януари, когато православните в страната празнуват Рождество Христово, Божик. Това продължава чак до 14 януари, когато Македонската православна църква отбелязва Стара Нова година заедно със съседите от Сърбия. В тези празнично-мързеливи дни почти нищо не се случва и ако все пак се случи, то има стойността на някакво изключително събитие. Защото нарушава традиционните нагласи на местните хора в Северна Македония да се занимават предимно с празнуване, а не с работа. Това се отнася с особена сила и за политическия елит в страната, ако изобщо може да се говори за такъв в неговия истински смисъл.
Тази година обаче е особена. Както беше точно преди четири години, през януари 2016-а, когато тогавашният премиер и лидер на ВМРО–ДПМНЕ Никола Груевски подаде оставка. Груевски нямаше никакво намерение да го прави, но под натиска на уличните и площадните протести, станали популярни с името „Шарена революция”, и след настойчивите внушения на международния фактор бе принуден да приеме т.нар. Пържински договор. Документът бе подготвен от външни експерти с участието на местните политици и през лятото на 2015 г. бе подписан в резиденцията на посланика на Европейския съюз в Скопие в квартал „Пържино”. Според договореностите в Република Македония предстоеше да се проведат предсрочни парламентарни избори, те да бъдат подготвени и проведени от служебен кабинет
начело с премиер, предложен от управляващата в момента партия
Титулярният премиер поемаше задължението да подаде оставка сто дни преди изборния ден. Десет дни по-късно, значи три месеца преди вота, парламентът трябваше да се разпусне. Опозицията имаше право да предложи свои кандидатури за министри в служебния кабинет: двама министри – на вътрешните работи и на труда и социалната политика. Още и трима заместници, но не в министерствата, в които влизат двете кандидатури за министри. Заедно със заместник-министрите от опозицията в служебния кабинет се назначаваха и заместници от управляващата партия. Всяко едно решение на когото и да е от заместник-министрите трябва да носи подписа на колегата му от другия политически цвят. Това бе записано в Пържинския документ с идеята по време на изборната кампания и дейността на служебния кабинет новите заместници да не се поддадат на изкушението да използват престоя си за радикални кадрови промени или някои други решения, които биха разклатили не само работата на ведомството, но и целия сектор в държавата.
Малко по-сложно е положението с двамата опозиционни министри, особено този на вътрешните работи. Пържинският договор дава правото на министъра
да извърши само ограничен брой кадрови промени
като на всяко институционално ниво тази бройка е регламентирана точно. Определен брой директори на дирекции, но не повече от толкова, определен брой шефове на регионални управления, но не повече от толкова, и така нататък по цялата вертикала. Преграда пред същото изкушение, за което стана дума по-горе, но увеличено многократно поради спецификата на институцията и ролята й във всяка изборна кампания.
Груевски подаде своята оставка на 5 януари 2016 г., за служебен премиер бе предложен и гласуван в парламента неговият партийно-апаратно послушник Емил Димитриев. За служебен министър на вътрешните работи от тогавашната опозиция бе предложен и гласуван един от най-близките на Зоран Заев сътрудници и приятели в ръководството на Социалдемократическия съюз на Македония – Оливер Спасовски. Да, същият, който по-късно стана титуляр в правителството на Заев и който сега зае поста на служебен премиер.
Горе-долу това е рамката, която Пържинският договор определя. Четири години след онези сънливи януарски дни Северна Македония е изправена пред необходимостта отново да се съобразява с тази рамка. След като в края на октомври лидерите на парламентарно представените партии, събрани при президента Стево Пендаровски, определиха 12 април за предсрочния парламентарен вот, политическият календар започна да се движи по неговата схема. Сто дни преди изборния ден премиерът трябва да подаде оставка. Зоран Заев го направи, парламентът я гласува в същия, традиционно „неработен” ден – 3 януари. После президентът връчи мандат за служебен кабинет на вътрешния министър Оливер Спасовски, който надвечер на същия ден Събранието гласува. Бяха гласувани и предложенията на опозицията за вътрешен министър и за министър на труда и социалната политика, както и тримата заместник-министри в другите министерства. Под ръководството на Спасовски кабинетът даже вече проведе и първото си заседание, на което бяха препотвърдени досегашните вицепремиери Радмила Шекеринска и Буяр Османи, а за нови бяха избрани Мила Царовска от управляващия СДСМ и Садула Дураку от коалиционния партньор ДСИ. Все според същата схема парламентът трябва да се разпусне три месеца преди 12 април, значи на 12 януари, неделя.
Мисля, че тук се налага едно уточнение, което, струва ми се, не се разбира много у нас, дори и от някои колеги от занаята. Вероятно ги подвежда аналогията с нашата, българската практика, според която служебният кабинет за подготовката и провеждането на парламентарни избори се предлага от президента и по принцип той е със съвсем различен състав от състава на подалото оставка правителство. Пържинският договор допуска целият досегашен кабинет да продължи да действа с изключение на нов, служебен премиер, споменатите двама нови министри и тримата заместници, всички от опозицията. Така бе през януари 2016-а – целият кабинет на Никола Груевски продължи да действа така, както беше формиран, само с петима нови членове, за които говорихме. И сега се постъпи така, макар че да говорим за традиция е все още рано поради факта, че има само един случай, този преди четири години. Но така или иначе, практиката се спази и този път всичко мина относително гладко.
С едно изключение – първоначално за поста на служебен вътрешен министър опозицията предложи действащия полковник от Армията на Македония Драган Ковачки. Никой не постави под съмнение професионалните качества на Ковачки, но кандидатурата му срещна сериозна съпротива тъкмо заради факта, че е действащ офицер. Конституцията на Северна Македония в нейния член 97 забранява категорично за министри на вътрешните работи и на отбраната да бъдат назначавани действащи професионалисти от същия ресор и задължава това да бъдат политически лица. Въпреки съпротива на ВМРО–ДПМНЕ и опитите да се търсят вратички при тълкуване на конституционния текст, все пак Ковачки бе оттеглен.
На негово място опозицията предложи някогашния шеф на Агенцията за разузнаване на Северна Македония Наке Чулев. И неговата биография не е напълно в хармония с конституционното изискване, но и Заев, и неговият служебен наследник – Спасовски, го преглътнаха. Друг е въпросът, че и оттегленият Ковачки, и приетият Чулев в обществото минаваха за хора на бившия президент Георге Иванов, и по-специално на неговия съветник по въпросите на сигурността Синиша Алексовски. На всичко отгоре зад Чулев се влачи една „опашка”, свързана със събитията в Куманово преди четири години, при които, ако си спомняте, в квартала „Диво населье” край града при операция на специалните полицейски сили срещу група, определена като терористична и дошла от Косово, загинаха осем полицаи, няколко терористи бяха убити, а доста от тях бяха вкарани в затвора.
Каквато и да е истината, Зоран Заев вече не е премиер на Република Северна Македония. Но и неговият опонент, лидерът на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски, въпреки заканите и острата си реторика все още не е. Всичко ще се реши на предсрочния вот на 12 април. А дотогава ще има да гледаме и да слушаме, без съмнение. Ще бъде интересно.
