62-годишният виден командос досега беше в сенките на организацията
Нов ирански генерал излезе от сянката и оглави елитните ирански части “Ал Кудс“ и да отговаря за подкрепяните от Техеран сили в Близкия изток, на фона на заплахите на Ислямската република да отмъсти жестоко на САЩ за убийството на предишния им ръководител Касем Солеймани.
Силите “Ал Кудс“ са част от 125-хилядната революционна гвардия (Корпус на гвардейците на ислямската революция), военизирана организация, която отговаря само пред върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
Макар да не известни все още доста неща за 62-годишния Гаани, от санкциите на Запада срещу него можем да предположим, че той отдавна заема властова позиция в организацията.
Роден е на 8 август 1957 г.
Вероятно една от първите му задачи ще бъде да организира отмъщението на Иран за въздушния удар на САЩ, при който бе убит неговият дългогодишен приятел Солеймани.
Когато обяви Гаани за приемник на Солеймани, аятолах Али Хаменей нарече новия началник на “Ал Кудс“ “един от най-видните командири“ на Иран.
Докато операциите на Солеймани в Ирак и Сирия предизвикаха стотици анализи, Гаани остана по-скоро в сенките на организацията. Името му само от време на време се появяваше в западните и дори в иранските медии. Личната му история обаче до голяма степен наподобява тази на Солеймани.
Гаани е роден на 8 август 1957 г. в град Машхад, Североизточен Иран. Детските и юношеските му години съвпадат с последното десетилетие на монархията.
Той се присъединява към революционната гвардия година след революцията през 1979 г. Подобно на Солеймани, той най-напред е пратен да потушава кюрдско въстание, избухнало в Иран след свалянето на шаха.
След това Ирак напада Иран и започва 8-годишна война, в която са убити 1 млн. души. Много от жертвите са леко въоръжени членове на революционната гвардия, част от които млади момчета, убити при масови щурмове срещу иракски позиции.
Вашингтон му налага санкции
Доброволците “виждаха, че ги убиват всичките, но като им нареждахме да тръгнат в бой, те не се колебаеха“, разказва по-късно Гаани и добавя: “Командирът гледа на войниците си като на свои деца, а войникът има усещането, че Бог му е наредил и че трябва да направи това“.
Гаани оцелява през войната и се присъединява към силите “Ал Кудс“ малко след създаването им.
Той работи със Солеймани и ръководи контраразузнаването на революционната гвардия. Според западни експерти Солеймани се е фокусирал върху държавите на запад от Иран, а Гаани – върху тези на изток като Афганистан и Пакистан.
През 2012 г. американското финансово министерство въвежда санкции срещу Гаани с твърдението, че той е отговорен за “финансови плащания“ на задкулисни сили, свързани с “Ал Кудс“.
Санкциите в частност свързваха Гани с пратка с оръжия, заловена през 2010 г. на пристанището в най-многолюдния нигерийски град Лагос.
Властите задържаха 13 контейнера, маскирани като контейнери със стъклена вата и каменни палети. Те намериха в тях 107-милиметрови ракети тип “Катюша“, патрони и други оръжия.
Ракетите “Катюша“ остават любимо оръжие на иранските паравоенни сили, сред които са иракските милиции и ливанското движение Хизбула.
През 2012 г. Гаани бе разкритикуван от американския Държавен департамент, след като заяви, че “ако Ислямската република не присъстваше в Сирия, избиването на хора щеше да е много по-голямо“.
Гаани направи това изказване, непосредствено след като въоръжени поддръжници на сирийския президент Башар Асад избиха над 100 души в Хула, провинция Хомс.
Ще участва в отмъщението
През януари 2015 г. Гаани индиректно каза, че Иран доставя ракети и оръжия на палестинците за борба с Израел.
“САЩ и Израел са прекалено малки, за да си мислят, че могат да устоят на военната мощ на Иран. Тази мощ сега се проявява в помощ на онеправдания палестински народ и Газа под формата на ракети и оръжия“, каза Гаани тогава.
Сега силите “Ал Кудс“ са под контрола на Гаани. Макар иранските лидери да заявиха, че имат план как да отмъстят за смъртта на Солеймани, такъв не е ясно оповестен.
Какъвто и да е планът за отмъщение, Гаани вероятно ще бъде замесен в него.
“Това, че Гаани оцеля на такива високи позиции в гвардията и остана заместник на Солеймани толкова дълго време, говори много за доверието, което му имаха Хаменей и Солеймани. Подозирам, че той няма да има особени трудност да заеме подобаващо мястото на Солеймани, що се отнася до операции и стратегия“, казва Афшон Остовар, автор на книга за иранската революционна гвардия.
Източник: в.“Земя“
