Емил Ценков
Ракетни удари край багдатското летище оповестиха края на етап в близкоизточния хаос. И началото на нови регионални и може би глобални турбуленции. Какво предстои: Война в Залива? Съответно световна енергийна криза и инфлация? (Въз) раждане на шиитският тероризъм и поява на шиитска „Ал-Кайда“? Масови безредици и граждански войни в целия регион? Всички варианти са възможни, а и трансформирането на конфронтацията в съответствие с разделителната линия сунити–шиити в условията на нова американска военна интервенция.
„Драстичното ескалиране“ на конфронтацията между САЩ и Иран в началото на годината бе предизвестено. С политиката на „максимален натиск“ през 2019-а шансовете за дипломатически пробив стават по-нищожни, а за критиците на Белия дом политиката бе равносилна на курс към „смяна на режима“. Уязвяването на иранската икономика, продоволствените кризи и бунтове в иранските градове е победа за най-последователните врагове на режима на айатолласите в администрацията на Тръмп. Закономерно се стигна и до убийството на легендарния генерал Касем Сулеймани, както и на лидера на проиранските милиции в Ирак.
Какъв ще е отговорът
на Техеран?
Иран е в изключително сложна ситуация, тъй като на предизвикателството на суперсилата САЩ не може да се отвърне симетрично. Тръмп оповести, че е готов да бомбардира 52 ирански културни обекта, а и примерът от операция „Шок и ужас“ в съседен Ирак през 2003-та е жив. Въпреки че Иран не е губил война и има сравнително модерен военен потенциал, пряк конфликт със САЩ е последното, което той би предприел. Според наблюдатели отговорът на Техеран ще е асиметричен. Въпросът е в какво ще се изрази той.
Ситуацията е парадоксална – уязвими са както проиранските сили в арабски държави (Ирак, Сирия, Ливан и Йемен), така и американските военни бази и стратегическите обекти в региона. Но всеки военен удар срещу американски обект, дори извършен от проиранска милиция, ще доведе до наказателни нападения срещу цели на територията на Иран. Т.е. и формално неиранска атака срещу американска цел е не по-малко опасна за Техеран.
Най-вероятно е Иран първоначално да приложи своя версия на „максимален натиск“ срещу военното присъствие на САЩ в региона. Решението на иракския парламент за изтегляне на чуждестранните военни контингенти от страната е част от тази линия. Иранските лобита в споменатите страни, както и в Афганистан, са в състояние да предизвикат сериозни вътрешни кризи, като им придадат антиамериканско измерение. Друга, вече изпробвана тактика, е чрез проирански сили – като хутите в Йемен – да бъдат атакувани обекти в страни като Саудитска Арабия, което да повиши цената, която гражданите им ще трябва да платят за съюза със САЩ.
Подобни непреки форми на натиск обаче едва ли ще задоволят най-радикалните привърженици на Сулеймани. Затова може да се предвиди фактическо отстраняване на умерените фракции и фигури, както и кампания по борба с вътрешния враг – „агентите на Америка“, което да засили контрола върху всички инакомислещи, вкл. и религиозните фанатици. Не е изключено и преминаване на управлението на страната към военновременна ситуация с мотив защита на гражданите от американски нападения. Това ще е балансирано с атака в международен план по нарушенията на международното право от Вашингтон.
От антитерористична към антииранска коалиция
Убийството на Касем Сулеймани, архитекта на антитерористичните действия на Иран и проиранските милиции в Сирия и Ирак, както и на лидера им в Ирак, е повратен момент в развитието на близкоизточната ситуация. Още с обявяването от Тръмп на края на „Ислямска държава“ американската антитерористична мисия в региона бе изчерпана. Сега решението на иракския парламент за извеждане на чуждестранните военни подразделения от страната означава и фактически край на Глобалната антитерористическа коалиция. Ирак беше основният й полигон, основно в сунитските райони на север и в сирийската пустиня.
Преходът от антитерористични приоритети към конфронтация с Иран ще наложи дълбока преоценка на отношенията на Вашингтон с различните играчи в региона. Иракските кюрди са естествените съюзници на САЩ, тъй като автономията им бе резултат от свалянето на Саддам Хюсеин, а и Арбил не е под влиянието на Техеран. Възможно е отслабването на антитерористичния приоритет в действията на Вашингтон в страната и региона да доведе до динамизиране на отношенията със сунитското малцинство. Подобно префокусиране ще съответства и на израелските интереси. Както знаем, за Тел Авив не сунитският тероризъм, а шиитските милиции и режимът в Техеран са главната опасност. Така или иначе, конфронтацията между САЩ и Иран тепърва ще се разгръща в рамките на многострадален Ирак.
Новата регионална антииранска коалиция под лидерството на Тръмп обхваща Израел, Саудитска Арабия, а може да разчита и на ОАЕ и Бахрейн. Петролните монархии обаче могат да се окажат най-уязвими за ответни действия, както вече се убедихме от атаката на хутите през 2019-а срещу най-големия нефтопреработвателен комплекс на Саудитска Арабия. Поради това те ще избягват военни действия в района на Персийския залив, които биха застрашили търговията с петрол, т.е. собственото им благосъстояние.
Нова ситуация в Леванта
Най-неясни са последствията от конфронтационната обстановка върху войната в Сирия. Предстои ли прехвърляне на части от американския военен контингент от Ирак в източната част на Сирия? Ще се промени ли рязко поведението на САЩ спрямо Дамаск и в какво ще се изрази отпадането на антитерористичните им цели?
Неясни са и перспективите в развитието на отношенията по „шиитската ос“ Дамаск–Техеран. Въпреки изразената подкрепа за Иран от режима на Асад последният е все по-малко заинтересован от пренасяне на проблемите на Техеран на сирийски терен. И без това Израел периодично нанася удари върху позиции на иранските сили, които според в. „Индипендънт“ са само около 2000 души.
В съседен Ливан главният съюзник на Техеран е мощната групировка на „Хизбулла“, чийто лидер Хасан Насралла отправя закани за мъст, но са важни и съотношението на силите в преживяващата дълбока криза държава, както и плановете на съседен Израел.
За пореден път Близкият изток и Персийският залив преживяват бурни промени, които вещаят нови сътресения и приближават света до чертата на невъзвращаемостта: евентуален пълномащабен конфликт, този път между САЩ и Иран.
