Мемориалът на пехотинците в Брюксел – еталон за отношение

Светлозар Стоянов
По отношението на един народ към паметниците на военната му история и загиналите във войните негови предци можеш да съдиш не само за културата на този народ, а най-вече за неговия патриотизъм и родолюбие. Винаги съм се възхищавал на националното достойнство и почит към загиналите, което си личи по съхранените и грижливо запазени военни паметници в онази част на Европа, която съм пребродил, а тя не е малка – от скалистите брегове на Уелс до черноморските дюни на Одеса. И в същото време сърцето ми се е свивало от обида и възмущение, която в някое запокитено българско селце открия тревясал военен паметник, запуснат, с липсващи букви, понякога дори окървавен с блажна боя.
Вестник „Българска армия” стартира поредица за военните паметници в Европа, които авторът е посетил. Нямаме за цел да величаем чужди армии, срещу които българският воин нерядко се е изправял победоносно по бойните полета. Просто показваме отношението им към техните си герои. У нас нещата също вече се променят. Справка – Героите на Дойран в Плевен. Но да видим как е по света.

Мемориалът на пехотинците в Брюксел е издигнат в чест на Белгийските сухопътни войски, които се бият в Първата и Втората световна война. Проектиран от белгийския скулптор Едуард Верейкен, той се издига на площад Place Poelaert срещу Palais de justice (Съдебната палата) в Брюксел.
Поставен е на висока платформа и от него се разкрива величествена гледка към града. Две караулни двойки от гранит „охраняват” костницата с тленните останки на белгийските и английските герои, положена в основите на паметника. Върху постамента е оформена фигурална композиция от бронз, представяща взвод белгийски войници в характерните си каски с широкопола периферия, военни униформи и въоръжение. Не са пропуснати и най-верните четирикраки другари на белгийския пехотинец – кавалерийските коне и кучета. Фигуралната композиция е предвождана от древногръцката богиня на победата – Нике. Надпис на френски в основата гласи: „На пехотинците, които загинаха за нашата държава”. С позлатени цифри са отбелязани периодите 1914–1918 г. и 1940–1943 г., в които Кралство Белгия взима участие в двете световни войни. На върха на колоната върху постамента от гранит са изсечени други четири фигури с мечове при нозе, които гледат към четирите посоки на всемира. Паметникът е увенчан с позлатена кралска корона, която символизира политическото устройство на държавата, а именно – конституционна монархия в условията на парламентарна демокрация. Независимата белгийска държава се ражда след Белгийската революция от 1830 г., сложила край на испанското, австрийското и нидерландското владичество.
Едуард Верейкен (1893–1965) е вдъхновен от творчеството на Огюст Роден и Жеф Ламбо. Роден е в Антверпен, завършва скулптура в Кралската академия за изящни изкуства, работи по цял свят – Италия, САЩ, Канада, Франция. През 1920 г. печели италианската художествена награда Prix de Rome за скулптурата си „Персей”.
Западният фронт
Със своето създаване Белгия е превърната в буферна държава между Франция и Прусия, като получава международни гаранции за своя неутралитет. Той е нарушен през 1914 г., когато в началото на Първата световна война Германия окупира по-голямата част от Белгия при изпълнението на плана „Шлифен“. Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, Австро-унгарско настъпление в Сърбия и Руското нападение срещу Прусия. 
„Западен фронт” е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването й в Белгия в началото на август 1914 г. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.
В сражението на р. Марна през септември 1914 г. съюзниците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех, германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъсната линия от укрепления позиции по р. Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 км от Северно море до Швейцария. Това дава началото на позиционната война, която с малки изключения властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.
От 1915 до 1917 г. на Западния фронт се провеждат редица значими офанзиви, характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и с масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии са съпроводени и със засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.
 През Първата световна война Белгия е сцена на едни от най-активните сражения на Западния фронт, а след нейния край към владенията на Белгийската корона са присъединени група германски селища – зоната Ойпен–Малмеди.
Битката за Белгия или Белгийската кампания, е част от голямата Битка за Франция, една от офанзивните кампании на нацистка Германия през Втората световна война. Тя стартира през май 1940 г. и завършва с немската окупация над Белгия, след като белгийската армия се предава.
Битката за Белгия 
е първата битка с танкове във войната, Битка за Ханут. Тогава е и най-голямата танкова битка в света, по-късно е надмината от боевете в Северноафриканската кампания, както и на Източния фронт. 
Немската история официално заяви, че в този период от 18 дни на горчива борба Белгийската армия е била труден опонент и също така говори за „необикновената смелост“ на войниците им. Разпадането на Белгия принуди съюзническите сили да се оттеглят от континентална Европа. Британските военноморски сили евакуират всички войници от белгийските пристанища по време на Операция „Динамо”, която позволява на Британската армия да продължи военните си операции срещу Германия. 
Белгия е била окупирана до зимата на 1944–1945 г., когато е освободена от западните съюзници.