Били сме силни и проспериращи, когато църквата и държавата са заедно, казва
отецът, който е духовен баща на
инженерния полк и доктор на затворниците
– Отец Трайчо, в Белене се говори, че вие сте като духовен баща на Инженерния полк?
– Така е. Присъствам на всички мероприятия на полка в града, освещавам знамената. Това го правя, откакто съм вече 10 години тук. Който познава нашата история, знае, че държавата ни е създадена и нацията се е формирала благодарение на християнството. България съществува и е зачената от християнството от времето на цар Борис. Можете да си представите каква силна личност е бил цар Борис с такава непоклатима вяра в ценностите на християнството. Утвърждава държавата, поставя на престола своя син и той отива да става монах. И когато държавата започва да закъсва от раздори заради неговия син Владимир, връща се отново, сваля го от престола и му казва: „Сине, обичам те много, но за наказание ще ти извадя очите, за да прогледнеш с духовни очи напред за държавата.“ Цар Борис е трагична личност, но след него имаме бум в науката, във вярата. По принцип нашата държава е била силна и просперираща, когато църквата и държавата са били заедно. Неслучайно навремето, за да дадат дух на армията, е имало свещеници в полковете.
– Това означава, че с местното военно формирование би следвало да вървите ръка за ръка и да си помагате?
– Точно така, помагаме си. При всички мероприятия, които имат, от поделението ми се обаждат. Помагат ми много и във всичко и аз съм доволен. Обичам и уважавам армията, но за съжаление, тази армия, която имахме – народна, вече я няма. Сега тя е наемна. Вие знаете, че наемността, наемният човек, винаги може да прояви слабост. Нека да се молим отново да имаме народна армия, войска, произлязла от народа. Защото в тези години, в които ние лишихме мъжете от военна служба, ние ги отслабихме и като характери, и физически като организми. На нашите момчета в момента им липсва закалката, която ние всички я получавахме.
– А вие къде сте служили?
– Завършил съм по онова време – при социализма семинарията. Изпратиха ме в Транспортни войски. Полковникът, който ни беше командир на полка, бе учил в Полша и беше силно вярващ човек и веднага ме взе в щаба. А аз се плашех много от казармата, понеже съм с друг мироглед, различен от останалите, мислех, че ме чака много тежка казарма. Брат ми завърши инженерство и после отиде войник, но се оплакваше от тежка служба, моята бе много по-лека.
– В този смисъл, след като сте радетел за задължителна казарма, одобрявате ли идеята на министър Красимир Каракачанов да я възродим отново?
– Абсолютно я подкрепям, но бих призовал да го подкрепят и всички първи хора в държавата. Всеки, който мисли в перспектива за страната, за народа, за нацията, трябва да осъзнае, че трябва да имаме армия народна. Затова трябва да подкрепят министър Каракачанов.
Аз го помня него много отдавна, патриотично настроен е, което на мен много ми допада, дай боже, да оцелее в тези времена, защото изкушенията във властта са много големи. Нали Смирненски казва, че колкото повече се качваш във властта, толкова повече се отдалечаваш от народа. Но аз смятам, че Красимир Каракачанов се е съхранил като личност. Не се е възгордял, народен човек е и това е много хубаво.
– Разбрах, че вие преглеждате и затворниците в Белене?
– По два дни всяка седмица отивам в затвора и ги преглеждам. Трима човека сме и се въртим на смени през два дни. Аз съм медицински фелдшер.
– Какво е здравословното им състояние според вашите впечатления?
– Аз вече съм изказал своето мнение. Ако не им осигуряваме работа, техните здравословен и духовен статус ще се влошават, те се израждат там, щом не се трудят. А трябва задължително да работят. Сега им осигуряват закуска, обяд и вечеря. Имат безплатно лечение, каквото го нямат пенсионерите. Безплатно им даваме и лекарства, безплатно ги преглеждаме, социално осигурени са… и не работят. Това е най-трагичното.
– Е, защо няма работа за тях?
– Началниците на затвора са много отговорни мъже, загрижени са за съдбата на обитателите, мъчат се да отворят работни места, но е много трудно.
