Как Трудови войски спасиха български евреи

Пламен Димитров
Животът на българските евреи по време на Втората световна война е спасен, но дали те са били подложени на репресии чрез изпращане в трудови лагери? Това бе основният въпрос, дискутиран на кръглата маса „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка?“. Проявата бе организирана от Института за исторически изследвания при БАН и Независимото историческо дружество, които са участвали в научен проект по темата заедно с учени от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Военна академия „Г. С. Раковски“ и Държавна агенция „Архиви“. На кръглата маса присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Петър Николов, зам.-министърът на културата Румен Димитров, народният представител доц. Милен Михов, директорът на офиса на Американския еврейски комитет в България Виктор Меламед, представители на организация „Шалом“ и други обществени и научни организации.
Въз основа на непубликувани документи от български и чужди архиви бе аргументирана тезата, че еврейската трудова повинност се изгражда изцяло по Закона за военните сили от 1940 г. и по него са уредени условията на живот и труд, отнасящи се до всички, които са мобилизирани в системата на трудовата повинност. А не само за българските граждани от еврейски произход. Тази система на ангажирането на евреите на практика е използвана от официалните български власти по целенасочен начин като основен аргумент и инструмент за задържането им в страната и спасяването им от депортация. Без да се омаловажат проявите на антисемитизъм на отделни лица, ангажирани в система на трудовата повинност, трябва да се отбележи, че крайният резултат е запазване на живота на хиляди български евреи, доказали многократно с делата си своята огромна привързаност към българската държава и нация. 
Тук публикуваме резюме от подготвения за кръглата маса доклад на проф. Димитър Недялков от ВА „Г. С. Раковски“. 

о.з. полк. проф. д.н. 
Димитър Недялков

В края на 1940 г. България е под силен германски натиск да се включи в Тристранния пакт. Засилена активност в страната проявява британско разузнаване. Политическите страсти и разделението в обществото се изострят. В тази обстановка на 24 декември 1940 г. Народното събрание приема Закона за защита на нацията. Той е утвърден с Указ от 21 януари 1941 г. и обнародван в „Държавен вестник“ от 23 януари с. г. – три дни, след като правителството е взело решение за присъединяване към Тристранния пакт. Приемането му става предимно под външен натиск, а донякъде е и последствие от неимоверно нарасналото напрежение в държавата. За чест на Българската армия командният й състав не адаптира към Закона за защита на нацията вече влезлия в сила Закон за Военните сили.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а германските войски навлизат на нейна територия, за да изтласка Британия от Гърция и Югославия. Българските армейски формирования изпълняват прикриващи действия в югоизточно направление с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време след частична мобилизация. Във войската са мобилизирани 295 000 души, от които в Трудови войски – 25 000.
Трудовите войски не са нещо ново за Царство България. Те са 
наследник на Трудовата повинност, създадена през 1920 г. 
от правителството на Александър Стамболийски с цел ликвидиране на следвоенната разруха с помощта на организиран държавен инструмент чрез задължителен обществен труд в полза на обществото. През 1935 г. Трудовата повинност се преименува в Трудови войски, подчинени на Министерство на отбраната. За първите 10 години в системата на Трудови войски са повикани и изслужили 236 808 подлежащи на военна служба младежи с различен етнически произход. Те построяват 547 км размерни и 42 км теснолинейни жп линии, ремонтират съответно 183 км и 21 км такива, изграждат 686 рампи и пристанища. Ремонтират 864 сгради и 50 вълнолома. По линия на временната трудова заетост от 1935 г. до 1939 г. са построени от трудоваци 1281 училища, 748 общински домове, 2232 моста, 148 здравни дома, 171 бани, електрифицирани са 331 населени места, прокарани са хиляди км пътища и жп линии. 
Законът за защита на нацията създава прецеденти и несъответствия с останалите български закони, включително със Закона за военните сили. Проблемите започват непосредствено около влизането на страната в Тристранния пакт и привнесените изисквания на Германия във вътрешнополитически план. В поверителен доклад на Директора на Дирекция гражданска мобилизация към Министерство на войната генерал-майор Бакърджиев се подчертава, че с влизането в сила на Закона за защита на нацията се налага много евреи, имащи мобилизационно назначение във войската, да бъдат освободени от служба. Те се завръщат по домовете си и свободно се отдават на своите мирновременни занятия. В същото време българите войници, които са извикани в редовете на войската, отстояват интересите на Родината. Обществото реагира на подобно разделение и привилегия. Дирекцията на Гражданска мобилизация препоръчва да се ангажират в полезна за страната работа за всички евреи, имащи мобилизационно назначение във войската, като за целта преминат в разпореждане на Трудови войски. 
Малко след този доклад е обнародвана специална наредба, която регламентира службата на евреите в армията. Тя предвижда повикването им на трудова служба да става съгласно Закона за военните сили. Същите лица служат като трудоваци в отделни трудови роти. Всички запасни войници от еврейски произход, отбили военната си или трудовата служба, се водят като запасни трудоваци до навършването на 46-годишна възраст. Началническите длъжности на трудовите еврейски роти могат да се заемат от запасни началстващи лица също от еврейски произход.
Повиканите за отбиване на редовната си трудова служба и повиканите за обучение лица от еврейски произход имат всички задължения и права, предвидени в Дисциплинарния правилник за трудовата повинност от 1936 г. Наредбата не се отнася за някои категории евреи, които преминават службата си на общо основание. Това са евреи, приели християнство, сключили брак с християнка, такива, взели участие във войните и награждавани, както и военноинвалидите. 
Публикуваната наредба е последвана от заповед на командира на Трудови войски генерал-майор Антон Ганев, в която се определят структурите и техният състав по отношение на повиканите на обучение и служба младежи, както и на мобилизираните чинове. Основните тактически формирования на Трудови войски остават трудовите дружини, изпълняващи задачи от местата на постоянна дислокация, или развърнати 
изнесени трудови станове 
(б. а. –  изнесени полеви казарми)
В допълваща заповед от 18 април 1941 г, генерал-майор Ганев се указва, че при носене на службата от трудоваците евреи отношенията с тях трябва да почиват на строго установени законови норми. Обноските на началстващите лица към тях трябва да бъдат във всяко отношение коректни и в никакъв случай да не се допускат волности, противни на закона и духа на трудово-войнишките добродетели, установени в Дисциплинарния правилник. Също така, не трябва да се допускат каквито и да било неприязнени отношения между трудоваци войници българи и трудоваци евреи. 
Като се има предвид, че почти всички извикани на служба евреи не са свикнали изобщо с подобна физическа работа, наложително е в ротите, попълнени с евреи, да се установи една постепенност в успех на работата, за да може несвикналите с тоя род работа да се тренират постепенно. Командващият Трудови войски указва за работниците евреи да се изисква последователно достигане на следния успех: в първата работна седмица – 50% от дадените минимални норми, във втората седмица – 66%, в третата седмица – 75% от установените норми, и от четвъртата седмица нататък да се иска пълният размер на установените норми. 
 За никого в Българската войска няма подобни щадящи указания в цялата й познатата съвременна история. Нещо повече. В своя последваща Заповед от 24.04.1941 г. същият командир на Трудови войски изрично уточнява служебното положение на повиканите за обучение на трудоваци евреи. В нея се казва, че повиканите за обучение трудоваци евреи – запасните офицери, подофицери, войници, трудоваци и неслужили, както и постъпили неслужили младежи от последния набор, имат еднакво, съответно служебно положение с това на останалите трудовите офицери, подофицери и войници. 
Трудоваците евреи имат всички задължения и се ползват с всички права, каквито имат трудоваците българи
Кратко и ясно.
В своя Заповед от 14 юли 1941 г. командирът на Трудови войски трудов генерал-майор Антон Ганев урежда въпроса с изплащането на полагаемите се парични възнаграждения на повиканите за обучение български граждани от еврейски произход. В друга своя заповед генералът разрешава на трудовите офицери и подофицери евреи, повикани на обучение в Трудови войски по 15 дни домашен отпуск по установен ред през август и септември. Отново само за тях. 
Наредбата по носене на служба на лица от еврейски произход в еврейски работни групи от 29 януари 1942 г. запазва механизма за ангажиране на българските евреи, за да ги защити от ескалацията на тяхното преследване чрез ангажиране в системата на Трудови войски, придавайки допълнителна гъвкавост на цялата система за париране на външния натиск по еврейския въпрос. 
В това време вече е в ход т.нар. „Окончателното решение на еврейския въпрос“ – План на националсоциалистическото правителство на Германия за систематично унищожение на еврейското население в контролираните от него и съюзни територии. Българските военни обаче вземат мерки да запазят своите евреи. По нареждане на началника на Щаба на войската в началото на 1942 г. с поверителна заповед на командира на Трудови войски генерал-майор Антон Ганев, по щата за военно време се утвърждава мобилизирането на нови 12 трудови дружини. В тях 75% ще бъдат български поданици от небългарски етнически произход. Така предвид ситуацията в новите трудови дружини намират сигурна закрила хиляди евреи. 
Повиканите на обучение в трудовите дружини евреи продължават да ползват своите права на общо основание както останалите военнослужещи. Те са пускани в отпуск за полагане на зрелостни изпити, отлагат се от обучение поради решение на Контролната медицинска комисия и се лекуват в болнични заведения, и то по време на летните работни станове, уволняват се за следване или като повикани трети братя.
Трябва да се отбележи, че по това време всички действия във войската се извършват 
със знанието и контрола на цар Борис III 
Това личи и от дневник на Богдан Филов, който след среща с монарха на 13 април 1943 г. отбелязва: „След това говорихме по еврейския въпрос. Ц. (Царят) е на мнение, да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да избегнем изпращането на евреи от старите предели в Полша.“ 
В свое секретно писмо до легационния съветник Фон Таден полицейският аташе Хофман в посолството на Германия в София на 17 май 1943 г. пише: „Като най-важен предлог срещу изселването на евреите на изток цар Борис изтъква, че неизбежно се налага тези евреи да бъдат използвани от трудовата повинност в България… Българското правителство твърде прозрачно използва трудовата повинност на евреите единствено като претекст срещу желаното от нас изселване на евреите, целта на който е то да бъде осуетено“. 
Позицията, че българските евреи са добра част от българската нация, която в създалата се обстановка трябва да бъде спасена на всяка цена, може да бъде определена като общонационална. Основният инструмент на това спасение обаче се оказва Българската войска с нейните структури и най-вече със спомагателния род войска – Трудови войски, където в определените казармени райони и станове заедно с българските трудоваци и повиканите на обучение „инородци“, отбиват редовната си и мобилизационната служба много български евреи. 
Цар Борис III умира през август 1943 г., скоро след това е сменен и генерал-майор Антон Ганев. На негово място е назначен артилеристът генерал-майор Константин Аврамов. За чест на новия командир и неговия екип, те правят всичко възможно в поверените им части и съединения да продължат заложената политика на спасение на българското еврейство, включително, там където е възможно, от германските административни зони в Македония и Източна Тракия. Не трябва да се забравя, че условията на това спасение рязко се влошават. Царството е под бомбите на съюзниците. От горящите градове, за да оцелеят масово, се изселват хора. Само от София те са 300 000 – половината от населението на столицата. 
Заложената система на спасението обаче работи и не само за българските граждани от еврейски произход. Спасени са и много евреи извън старите предели на Царство България, там където действат разпоредбите на Трудови войски и техните командири. Такъв е примерът с 105-те трудоваци евреи от Беломорието, които трябва да бъдат уволнени през есента на 1943 г., след края на трудовия сезон. Пред тях възниква опасността да бъдат въдворени в концентрационни лагери. Те се обръщат към полковник Цветан Мумджиев – началник на „Временна трудова повинност“ към Министерство на благоустройството, с молба да не бъдат уволнявани, а задържани на служба или да бъдат пуснати в безсрочен отпуск, с уволнителен билет, който да служи и за легитимация, тъй като нямат други документи за самоличност. Полковникът удовлетворява тази молба и спасяват живота на беломорските младежи.

Изводи и поуки

Предложената малка част от архивните документи недвусмислено налага следните изводи:
– В рамките на международно признатите административни граници на Царство България независимо от наложените под външен натиск рестриктивни договори и мерки са запазени от физическо унищожение българските граждани от еврейски произход. Спасени са и много други евреи от никога не станалите български т. нар. „новоприсъединени територии“, както и тези с осигурено от българската държава транзитно преминаване до безопасни местонахождения;
– За периода от 1921 г. до 1939 г. през трудовата повинност са преминали 350 000 младежи, а към април 1944 г. Трудови войски наброяват 89 214 души. Евреите, преминали трудово обучение от 1921 г. до края на Втората световна война, не превишават 5 % от общия брой трудоваци. Трудът им не е нито принудителен, нито робски, а ратен и в интерес на българската нация и държава;
– Защитаването на тезите за репресивен характер на законово обоснованото и одобрено от Общността на нациите отбиване на редовна служба от евреите под формата на трудова служба заедно с българи, турци, цигани, албанци и „инородци“ има дискриминационен характер и е елемент на вредно и целенасочено етническо разделение, отдавна отречено от международните правни норми;
– Спасяването на българските евреи има уникален, системен характер, продукт на цялостната държавна и обществена система, чиито основен инструмент са Военните сили на Царството, в конкретика – Трудови войски. То няма аналог в световната история и е достойно да бъде изучавано като пример за обществен и административен морал;
– Едно от основните обяснения за подобно отношение е, че в България никога не се забравя стореното от тази относително малка, но достойна малцинствена група по време на войните за национално освобождение и обединение. По време на двете Балкански войни и Първата световна война загиват 31 офицери, 51 подофицери и 876 редници български евреи. Това народът български никога не забравя.