Светлозар Стоянов
В този брой представяме още един емблематичен мемориал, посветен на загиналите през Втората световна война – Паметника на летците („Памятник летчиком”) в украинския град Одеса. Мемориалът се намира недалеч от Адмиралски проспект, в парк „Петте фонтана”. Изобразява звено изтребители –
трима летци, носещи се през облаците
срещу врага. Изработен е от метал и камък, а основата представлява широк квадрат, облицован с мрамор. Малка „златна” звезда украсява каменната снага на постамента.
Пълното наименование на мемориала е „Паметник на летците герои от 69-и изтребителен авиополк”. Построен е на мястото на бивш военен аеродрум през 1984 г. от творчески екип – архитектът В. Мироненко и скулпторите В. Паторов и М. Еременко.
В първите месеци на Великата отечествена война авиационният полк понася значителни загуби не само в небето, а и на земята: Лутфаве е разполагала с точната локация на руската авиобаза.
Било прието решение да се построи добре замаскиран аеродрум в чертите на града – в местността Чубаевската пустош (сега парк с фонтани). Била свършена огромна работа (предимно от жени и деца) само за една седмица. Криещите се одесчани под камуфлажни мрежи били невидими за вражеските самолети.
Това определя и мястото на бъдещия паметник – на пресечката на Алеята на фонтаните и Адмиралски проспект, който в съветските времена носи името „Патрис Лумумба”, построен след войната
по линията на полосата на скрития аеродрум
69-и изтребителен полк в началото на войната бил разположен в учебната авиобаза. Той бил единственият изтребителен полк, който прикривал Одеса от въздуха за целия период на отбраната от 1941 г. Неслучайно за защитата на одеското небе полкът бил награден с орден Червено знаме, а дванайсет летци от авиополка, в това число и командирът Лев Шестаков, били удостоени със званието Герой на Съветския съюз. През март 1943 г. 69-и полк е преобразуван в гвардейски, а през май същата година получил почетното название – Одески.
Шестаков загива над с. Давидковци (Хмелицки район, Херсонска област) на 13 март 1944 г. В този ден той сваля един Ju-87, а после атакува втори. Според съветската версия Шестаков го улучва от близка дистанция, „Юнкерсът” се взривява и самолетът на руснака започва да се разпада от ударната вълна и шрапнелите. Шестаков напуска самолета, но парашутът му не успява да се отвори. Тялото на Шестаков е открито чак през май 44-та, когато се разтопил снегът.
Известно е, че в близкото до Давидковци село Проскуровие се е намирала немската авиобаза SG 77. В летателните й дневници на датата 13 март е отбелязана повреда на три самолета Ju 87D-5 и нито една загуба. За всичките три приземени самолета посочената причина е „технически неизправности”. Ако се доверим на данните, то версията за
„взривената германска щука” представлява красива легенда
Още една версия за гибелта на Шестаков е основана на мемоарите на немския летец Ханс-Улрих Рудел, според когото въздушният бой протекъл чак в началото на лятото над завоя на река Днестър между Кошница и Григориопол. При преследването самолетът на Шестаков изгубил устойчивост заради понижаването на скоростта, а немският Ju-87 може да лети със скорост, по-ниска от тази на изтребителя. В мемоарите си Рудел споменава схватка с опитен съветски ас:
„Успя ли да го улучи Гадерман (картечарят на Рудел), или той изпадна в турбулентност от моя винт заради внезапните лупинги? Не е важно. В моите наушници внезапно се чуха
отчаяни възгласи от руска радиостанция
руснаците наблюдавах
а случващото се и видимо стана нещо особено… От руските радиосъобщения разбрахме, че това е бил много известен съветски пилот изтребител, нееднократно удостояван със званието „Герой на Съветския съюз”. Длъжен съм да му отдам дължимото – беше добър пилот…”
Както е известно, изтребителното звено се състои от два самолета – водещ и воден. В един от най-добрите филми за Великата отечествена война – „На бой отиват само старците” – водещият капитан беше Титаренко („Маестро”), а воденият – старши лейтенант Скворцов. Тогава защо на паметника символично са изобразени три машини?
В действителност изтребителната авиация е преминала към звено от две самолетни двойки „водеща и водена” (т.е. в едно звено е имало четири самолета) след септември 1942 г., а преди това в звеното са влизали три самолета.
Местните власти в Одеса поддържат и се грижат за Паметника на летците. През 2016 г. при посрещането на 72-рата годишнина от освобождението на Одеса мемориалът бе значително обновен.
