Косово е с ново правителство, премиерът Албин Курти обещава задължителна военна служба и справедливост, разчиствайки сметките с военнопрестъпниците
И дойде денят!”. Така започна репортажа си от Прищина кореспондентът на телевизия „Алсат-М” в Скопие. Той е посветен на гласуването от косовския парламент на състава на новия кабинет на страната начело с лидера на Движение „Самоопределение” Албин Курти. С 66 гласа „за” и 10 въздържали се, при отсъствието на опозиционните депутати 120-местният законодателен орган даде доверието си на Курти и 15-те му министри. Настъпи времето за празнуване. Твърде кратко, защото още във вторник, ден след като парламентът му даде доверието си, Курти прие властта и проведе първото заседание на кабинета. И с цветистия си език заръча на министрите си: „Е, седнахте във фотьойлите, но ви препоръчвам да стоите повече на крака и да ходите при хората”.
За онези, които не познават действителността в района, патосът в репортажа може да се стори прекомерен, дори фалшив. Така е, но подобно съображение е на място в условията на истинска демокрация и бих добавил – извън Балканите. А в Косово, в сърцето на полуострова ни, нещата изглеждат по друг начин.
Първо, „Алсат-М” не е случайна телевизия, или една от многото в ефира. Нейното седалище е в Тирана и тя има местни клонове в страните наоколо, в които живеят албанци. В Северна Македония тя се нарича „Алсат-М”, като буквата М означава тъкмо Македония. Излъчва се и на местната езикова норма – на т. нар. македонски език, както и на албански. Естествено, при толкова много албанци, които живеят на територията на Северна Македония, водят политически живот, имат своите партии, работят в държавните институции, е т.нар. „Алсат-М” минава за най-компетентната по въпросите, свързани с албанците в страната и наоколо. По някаква причина се опитва да играе интегрираща роля за всички албанци, независимо къде живеят, вероятно и това е била идеята за създаването й. Защо тогава да се чудим, че толкова патетично и с видима доза облекчение репортерът на скопската „Алсат” заяви „И дойде денят!”, когато парламентът в Прищина гласува кабинета на Косово. Щом като в триъгълника – Албания, Косово и Северна Македония, въздъхнаха с облекчение, че
една криза вече
е решена
Което пък показва, че проблемите около формирането на кабинета на Албин Курти са били притеснителни не само за косоварите, а и за албанците в Албания и в Северна Македония. Това, каквото става или не става в Косово, не е само вътрешна работа на младата държава. Каквото и да ви говорят политиците албанци от Тирана или от Скопие, че не се интересуват от вътрешните работи на Косово, то просто не е вярно. И друг път сме писали тук за силата на естествената вътрешна кохезия и солидарност между всички албанци по света, където и да живеят. Без да искам да обидя никого, но „племенната им привързаност” едни към други е силна и се проявява винаги – и в най-неочаквани ситуации. Жизнена нация са, както се казва, каквото и да означава това.
А че отново се потвърди тезата за „скачените съдове”, каквито са съседите – Албания, Косово и Северна Македония, това е вън от съмнение. Само че този път ще дам пример не за прехвърляне на политически кризи от една в друга страна, а нещо съвсем ново и любопитно. Помните ли името на проф. Блерим Река? Толкова писахме за него м.г. около кампанията за избор на президент в Северна Македония. Той беше издигнат на първия тур за кандидат от две опозиционни партии на албанците – „Съюз на албанците” и „Алтернатива”. При това проведе цивилизована и по европейски маниер кампания, чрез която обърна внимание към себе си като разумен и квалифициран политик, бивш дипломат, с бъдеще на политическата сцена в Скопие. Разбира се, не можа да спечели и да отиде на втори тур – такава е изборната традиция в страната: за албанец да гласуват само албанци, а техните гласове не стигат.
Но като не можеш да станеш президент в собствената си държава, защо да не бъдеш
министър по евроинтеграцията на… съседно Косово
Първо, името на професора се завъртя като слух, че може да влезе в правителството на Курти в Прищина, после слухът стана реалност в понеделник, когато премиерът обяви списъка на министрите си. Проф. Блерим Река е в него и наистина ще приближава Косово към европейското семейство. Веднага изникна въпросът за гражданството му, но стана ясно, че той е гражданин и на Косово, и на Северна Македония и от формална гледна точка за властите в Прищина това не е проблем. Но в Скопие вече тълкуват как така са допуснали човек с двойно гражданство да се кандидатира за държавен глава и да се класира трети сред останалите кандидати…
Това е само симпатичната страна на въпроса. Другата е самата процедура по съставянето на правителството начело с Албин Курти, която продължи достатъчно дълго, че да изчерпа търпението както на местните политически структури, така и особено на международния фактор. За това, кой ще бъде премиер, бе ясно още от нощта след изборния ден на 6 октомври. Лидерът на победилата политическа сила Движение „Самоопределение” Албин Курти с достатъчно голяма доза самочувствие заяви, че той ще трябва да получи мандата от президента Хашим Тачи за съставяне на новия кабинет. И понеже гласовете на неговата партия не стигат, ще потърси подкрепата на втората класирана на изборите партия – Демократичният съюз на Косово (ДСК) на Иса Мустафа. Същият, основан някога от Ибрахим Ругова, който е в сърцата на всички косовари независимо от тяхната политическа симпатия днес. Преминал през тежки изпитания в борба с новосъздадените партии на бившите командири от Армията за освобождение на Косово, които печелеха гласове и влизаха във властта, използвайки митологията на победителите срещу сръбските власти в някогашната сръбска провинция, ДСК все пак запази своето традиционно влияние. И ето, неговият лидер Иса Мустафа седна на една маса с Албин Курти да кроят бъдещия кабинет на Косово, който за пръв път е
без участието на политически партии
на хората от планините
Кроиха, но 4 месеца едвам им стигнаха, за да дойде най-после Понеделникът, 3 февруари, и парламентът да ги подкрепи. Случайно може би 3–4 дни преди съгласието да се постигне, в Прищина намина еврокомисарят по външната политика Жозеп Борел, който във всичките си изявления преди, по време и след визитата твърдеше, че отива там единствено да види как стоят нещата с диалога със Сърбия. И хоп, кадровата плетеница, в която се бяха оплели Курти и Иса Мустафа изведнъж се разплете, спорното място на шеф на парламента бе освободено и дадено на ДСК и бе заето от (запомнете това име!) Вльора Османи, харизматичната млада заместничка на Иса Мустафа. Вече избраният шеф на парламента от „Самоопределение” Глаук Конфуца получи като компенсация външното министерство, а от Сръбската листа получиха 2, вместо дотогавашното 1 министерско място. С министър се сдоби и общността на останалите записани в конституцията етнически малцинства в държавата, така че освен общия политически баланс на коалицията, бе спазено и конституционното изискване за равнопоставеност и представителност във властта на всички малцинства в Косово.
Изненадите в програмата на кабинета виждам в следното: първо, решението да се приеме закон за задължителна военна служба от 3 месеца – хем да се ангажират повече млади хора в това, хем да се намали, макар и епизодично, безработицата, хем да се гарантират повече сигурност и увеличен кадрови потенциал за полицията, армията и специалните сили. Второ, намерението на Курти да разчисти престъпленията и военните престъпници на територията на Косово. Щял да поиска компенсация за злото, извършено от сръбските власти някога, но и да разчисти престъпленията от страна на членовете на АОК. Които пък му отговориха, че „все още сме живи”, та – затова внимавай. И трето – пълна реципрочност в отношенията със Сърбия, каквото и да означава това. На първо място – премахване на стопроцентовите мита за сръбските стоки, които въведе и на които до края на мандата си държеше Рамуш Харадинай.
