Искат ни войска за Сталинград

„Германия ще се покаже благородна спрямо тези, които са взели участие в нейната борба и то, докато е съществувала опасността. Много погрешни са сметките на предпазливите, ако вярват, че силите на Оста след своята победа ще пренебрегнат вината, която сами са поели върху себе си тези, които не са участвали в битката поради нерешителността си.”

Това пише в края на 1942 г. хитлеристкият официоз „Фолкише Беобахтер” като явна подкана към съюзниците на Германия да й окажат помощ във все по-тежката битка край Сталинград. Димо Казасов си спомня в своята книга „Видяно и преживяно”, че на 18 октомври 1942 г. в ръководеното от Гьобелс издание „Дас Райх” се появява „една изобличителна географска карта”, както я нарича летописецът на миналото столетие. В нея са очертани германските зони на влияние. „Те включваха, пише Казасов, Македония и Западна Тракия, за които картата бележеше, че се намират ВРЕМЕННО под българска власт.

Тази карта предизвика голямо смущение в нашите правителствени среди. Оказа се, че картата не е никакво недоразумение, а е точен израз на германските намерения.” Намекът с картата и последвалото заявление във „Фолкише Беобахтер” недвусмислено показват станалото вече публично искане от страна на Германия към България да се включи с войски на Източния фронт, където положението на фелдмаршал Паулус става все по-критично. „От трите сателитни на Германия държави, двете – Унгария и Румъния, вече воюваха, пише Казасов. Оставаше България, за която статията в „Дас Райх” бележи, че предпазливите се лъжат, ако се надяват, че след своята победа силите на Оста ще забравят тяхното колебание…” Преговори за изпращане на български войски на Източния фронт са водени тайно на различни равнища, но въпреки натиска на Берлин цар Борис III успява да опази родната войска от зловещото кръвопролитие и дори да поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз. Играта е тежка и сложна. В страната вече зрее съпротивително движение. Това е едно от основанията за постоянното отлагане на български корпус за Източния фронт. Другото е ангажираността на армията в Македония, Беломорието и част от Югославия, където реално тя освобождава немски войски, които воюват в Русия. Българското администриране на тези земи звучи в началото на войната като дълго чаканото обединение на България, разкъсана от тежкия дамоклев меч на Ньойския договор. Но се оказва, че обединението е временно, а всичко ще се решава след последните залпове на войната в зависимост от приноса на всяка страна в победата на Германия, в която никой в Берлин все още не се съмнява. Затова са и явната подкана с географската карта и с писанията в „Дас Райх” към Сталинград да потеглят и български дивизии.

„Тая закана разкриваше истинските попълзновения на Германия, пише Казасов. И много преди нея Хитлер бе показал своето коварство спрямо България. При присъединяването на България и Югославия към Тристранния пакт през 1941 г. Хитлер бе гарантирал притежанието на Македония, едновременно и на България, както и на Югославия.” Няколко дни след подписването на пакта югославяните извършват преврат, денонсират го и застават на фронта срещу Вермахта. След края на войната независимо от героизма и победите на нашата армия, воювала след 9 септември 1944 г. срещу хитлеристите именно в Македония, България не е призната за съвоюваща държава, а Македония става съюзна република в Титовата мегафедерация…

Известно е как протича и как завършва Сталинградската битка, станала прелом във войната, в която за щастие и чест на страната ни български войски не участват на страната на Оста. А само два дни преди фелдмаршал Паулус да вдигне бялото знаме, в Берлин се вихрят тържества…” На 30 януари 1943 г., сред грохота на непреставащи поражения, нацистите отпразнуваха десетгодишнината от идването си на власт, пише Казасов. Хитлер произнесе реч. Тая реч за цял свят бе неоспорим документ за неговата ненормалност. В нея той, като всеки психопат, възвеличи своето АЗ и се посочи за избраник на провидението, което нямало да го изостави…”.

Съюзници и партизани
В началото на февруари 1943 г. елитната група на фелдмаршал Паулус беше ликвидирана окончателно. Половинмилионна немска армия беше извадена от строя… Настъпи прелом в хода на войната, настъпи прелом и в политическите настроения на света.” 
Това пише в своята книга „Сп

омени” (Военно издателство, 1968 г.) Петър Вранчев, който след 9 септември 1944 г. оглавява военното разузнаване. „Поражението на немците при Сталинград и неотслабващото настъпление по целия фронт принуди хитлеристите да отправят на съветския фронт нови дивизии. По такъв начин техните бойни сили по другите фронтове бяха сериозно отслабени. Това обстоятелство улесни съюзниците на Съветския съюз да предприемат десантни действия в Северна Африка и да нанесат тежки поражения на германско-италианските армии в Либия, Триполитания и Тунис”, пише Вранчев и продължава: „Разгърнатото настъпление на Съветската армия по обширния фронт принуждаваше Хитлеровото командване усилено да прехвърля на Източния фронт нови дивизии от окупираните територии в Европа. Това на свой ред улесняваше съюзниците Англия и САЩ да започнат и те настъпателни операции по периферните фронтове на запад.”
А какво става у нас, където Вранчев е един от несменяемите членове на Главния щаб на НОВА (Народноосвоботителна въстаническа армия)? „Непосредствено след Сталинградската победа бяха създадени нови чети и отряди в Панагюрско, Асеновградско, в планинските райони на Сливен, Шумен, Преслав, Горна Оряховица, Враца, Червен бряг, разказва Вранчев. Това количествено нарастване налагаше и ново организационно оперативно ръководство. Чрез Емил Марков бе направено предложение територията на страната да се раздели на 12 въстанически военнооперативни зони. При така създадената нова организация Военният център бе трансформиран в Главен щаб на НОВА…