Режисьорът Анри Кулев ще получи наградата на София на Столична община за принос към киното. Той ще получи отличието на церемонията по откриване на 24-тия София Филм Фест на 12 март в зала 1 на НДК. Анри Кулев твори като художник, карикатурист, режисьор и продуцент на анимационни, игрални и документални филми, сценограф.
С оригинален почерк в акварелната техника Анри Кулев създава стотици рисунки: илюстрации, карикатури, комикси, анимационни книги. Той има своя школа в НБУ, като основава катедра по анимационна режисура. Директор е на Световния анимационен фестивал във Варна. Посрещна 70-ия си юбилей м.г. с първа книга албум с еротични рисунки „Ориент Sexpress”. Талантът на големия артист ще бъде отбелязан с ден, посветен на творчеството му (13 март) и с прожекция на антивоенния му игрален филм с премиера в края на м.г. „Имало една война” (от 16,00 ч) в Дома на киното. „Имало една война” разказва за Сръбско-българската война от 1885-а и за човешките съдби по пътя й.
Васил Михайлов достигна до своята среща с Шмит.
Своята 70-годишнина Театър „Българска армия” през 2020 г. и трупата започна с премиери. А „Енигматични вариации” веднага гарантира зрителски интерес с името на автора си френският писател и философ Ерик Еманюел Шмит. И с особено интересната роля на героя Нобелист.
Театралните фенове помнят онзи бум преди няколко години със спектакли по негови текстове – и в София, и в провинцията. Тогава голям хит бяха „Развратникът” с режисьор проф. Здравко Митков в театър „София” (сега отново се играе в нова постановка), а за „Господин Ибрахим и цветята на корана” с Мариус Донкин в Народния и досега няма билети (на 13 февруари актьорът и директор на първата сцена ще чества 70-ата си годишнина с този спектакъл, в присъствието и с участието на самия гост драматург). С главната роля в „Енигматични вариации” в Париж чества 60-годишнината си и самият Ален Делон на сцената на „Театр Мариньи”, което е дебют за пиесата. А у нас, отново на академичната сцена, Стефан Данаилов и Мариус Донкин си партнираха в „Енигматични вариации” преди 15 г.
Сега големият и обичан актьор Васил Михайлов и Милен Миланов представят спектакъла за вечните теми за творчеството и любовта в превод от френски на Снежина Русинова-Здравкова на камерната зала „Максим” на Военния театър. Постановката е на гост-режисьора Георги Михалков.
Разказът е за писателя Абел Знорко, Нобелов лауреат за литература, който живее съвсем сам на остров в Северно море, измъчван от въпроси за една жена, с която има дългогодишна кореспонденция и Ерик Ларсен, журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю, посещава автора.
Скоро интервюто се превръща в опасна игра на разкриване на истината. Може би за познанието в любовта: Кого обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човешкото същество, което обичаме? Споделената любов не е ли само щастливо недоразумение?
В анализа на тези загадки Ерик Еманюел Шмит демонстрира блестяща и безмилостна дисекция.
Всъщност „Енигматични вариации” опус 36 е симфонична творба на Едуард Елгар, писана през 1898 и 1899 г. – с една тема и 14 вариации, всяка от които се отнася до един от най-близките му приятели.
