доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Архивите пазят интересни спомени и факти как балканските ни съседи са воювали срещу българите през Междусъюзническата война през 1913 г. В едно мащабно изследване на Карнегиевата фондация за международен мир може да се открие интересен доклад на Международната комисия за разследване на причините и провеждането на балканските войни.
Тя е публикувала вербална нота, изпратена от българския министър на външните работи до посолствата на шестте Велики сили в София, относно употребата на куршуми „дум-дум” от гръцката армия. В нея е записано „При последните свои действия гръцките войски са употребявали срещу българските войници куршуми, чиито краища са отрязани и по които има врязвания с размери два милиметра в диаметър и 4–5 мм на дълбочина, по средата на прореза, поражението, което тези куршуми наносят в човешкото тяло, е десет пъти по-тежко, отколкото това на обикновените куршуми. Докато една рана от обикновен гръцки куршум, минал през човешкото тяло има диаметър около 6,5 мм – равен на калибъра на гръцката пушка, то раните от куршуми с прорязани краища стигат до 7 см в диаметър – т.е. раните са 10 пъти по-тежки”.
Действието на куршумите, подрязани по този начин и с прорези в средата, може да се обясни с факта, че в резултат на удара върху човешкото тяло
отрязаният куршум променя своята форма продължавайки движението си. Въздухът в кухината, образувана в средата на просечената част, силно се сгъстява и предизвиква експлозия в момента на деформирането на куршума в човешкото тяло. В резултат от това се нанасят страхотни рани.
Употребата на този вид куршуми е забранена съгласно чл. 23 от Правилника за законите и обичаите на сухопътната война, изготвен от Втората мирна конференция в Хага през 1907 г. За това българското царско Министерството на външните работи протестира срещу нарушението на тази разпоредба, извършено от гръцките войски. То отправя молба до посолствата на балканските държави, участвали в междусъюзническия конфликт да информират своите правителства за нарушенията.
В хода на разследванията на комисията са показани снимки и кутии с патрони с отрязани и изпилени върхове. Разбира се, възникват и някои съмнения, породени от факта, че подобни наранявания са могли да бъдат предизвикани и по други начини, но това не променя естеството на извършените престъпления.
За читателите интерес ще представляват оръжията Mannlicher–Schöenauer М 1903, с които са нанасяни описаните тежки наранявания, за това ще разгледаме техните история, конструкция и разновидности.
Пушките и карабините Mannlicher–Schöenauer М 1903 носят името си от забележителния австрийски конструктор Ото Шонауер, роден през 1844 г. Целият си съзнателен живот Ото посветил на конструирането и производството на оръжия в австрийските оръжейни заводи. През 1868 г. получава предложение от друг, също известен австрийски конструктор, 
Йозеф Верндл за работа в оръжейния завод Josef&Franz Werndl&Comp. Waffwenfabrik und Sagemuhle в гр. Щаер. Талантът и организационните способности на Шонауер били оценени по достойнство от собственика на предприятието „Верндл” и през 1889 г. му била предложена длъжността инспектор. През 1896 г. Шонауер бил назначен като технически директор на завода. Става известен с конструирането на магазин с въртящ се барабан, използван в пушката „Манлихер–Шонауер М 1903”, която постъпва през 1903 г. на въоръжение в гръцката армия Новата пушка е трябвало да замени дотогава използваните пушки Gras М 1971 и Peabody Martini. Тя била разработена за патрона 6,5×54 mm Mannlicher–Schönauer, снаряден с бездимен барут и облечен тъповръх куршум. При изстрел куршумът с маса 10 г получавал начална скорост около 740 м/с и дулна енергия 2750 джаула. Той имал висок балистичен коефициент, който му осигурявал съхраняване на скоростта и кинетичната енергия на големи разстояния, запазвайки поразяваща си способност. Гилзата на патрона била с канал в основата вместо с фланец по подобие на патрона 7,92×57 Mauser.
Главната характерна особеност на Mannlicher–Schöenauer М 1903 била съчетанието на завъртащ се затвор и барабанен тип магазин, конструиран от Шонауер. В този магазин патроните се намирали под въздействие на пружинен подавач, който се върти около надлъжна централна ос. По това време гръцката пушка Mannlicher–Schöenauer М 1903 била единствената бойна пушка в света с такъв барабанен магазин.
Магазинът бил компактен, с вместимост 5 патрона и работел с висока надеждност. Той бил разположен в габаритите на дървената ложа. Зареждането на магазина с патрони ставало с помощта на патронна тенекийка, в която се разполагали по 5 патрона или чрез поединично вкарване на патроните.
Затворът на пушката имал глава с два бойни упора, с помощта на които се извършвало заключването към цевта при изстрел. В задната му част, от лявата страна, бил разположен предпазителят.
Дървената наставка обхващала част от цевта, като предната част се закрепвала със скобата с антабка за ремъка. Общата дължина на пушката възлизала на 1250 мм при дължина на цевта 710 мм. В цевта имало нарязани надясно 4 правоъгълни канала със стъпка 250 мм. Масата на пушката била 3,8 кг. Мерните прибори били разграфени за стрелба на разстояние 2000 м. Пушката имала и някои съществени недостатъци като например ненадежден изхвъргач, лошо закрепване на шомпола на резба и др. Към пушката се закрепвал щик, но прострелването било извършвано без него. В предната част на дървената ложа било закрепено късо лостче за поставяне на няколко пушки в пирамида.
Пушки от този модел били произвеждани не само в заводите в гр. Щаер, но и в италианския оръжеен завод в гр. Бреда. Затова се срещат образци с надписи над патронника BREDA или STEYR.
За нуждите на подразделенията, които не били в състава на пехотата, бил разработен карабинен вариант Негова характерна особеност е скъсената цев от 710 на 525 мм. По-късата цев довела и до намаляване на общата дължина от 1250 на 1025 мм, което я правела по-удобна за носене през рамо и за действия в ограничени пространства. Масата на карабината също била намалена от 3,8 на 3,6 кг.
От предната част на ложата било премахнато късото лостче, позволяващо закрепване в пирамида. Скъсената цев, естествено, намалила далекобойността на карабината и това наложило коригиране на мерника с деления от 200 до 1800 м.
Карабината ползвала същите патрони (6,5×54 mm Mannlicher–Schoenauer), които ползвала пехотната пушка. През 1914 г. били внесени някои промени в конструкцията на пехотната пушка Mannlicher-Schöenauer М 1903. Дървената наставка на новия вариант обхващала цялата горна повърхност на цевта. Каналът за палеца на ложата също бил с променена форма. Механизмите на пушката (затвор, ударно-спусков механизъм, магазин и др.) останали без промяна. Този вариант получил обозначението Mannlicher-Schöenauer Υ1903/14. На базата на варианта от 1914 г. била произвеждана карабина. Тя се различавала само по скъсената цев до 525 мм. Общата дължина също била намалена до 1025 мм, а масата на карабината била 3,58 кг.
Скъсената цев довела до намаляване на началната скорост на изстреляния куршум до 627 м/с., което наложило коригиране на мерните прибори за стрелба на разстояние до 1800м.
Производството на пушки и карабини от модела 1903/14 г. било извършвано в австрийските заводи Steyr до началото на Първата световна война. През 1925 г. гръцкото правителство сключило договор с италианската фирма Italian Breda за изработването на 100 хил. пушки и 100 хил. карабини от моделите Υ1903/14. Първите доставки се осъществили през 1927 г., поради което в някои литературни източници, произведените в Италия образци, били обозначавани Mannlicher-Schöenauer Υ1903/14/27.
През 1930 г. Гърция отново поръчала 25 хил. пушки и карабини от модела Υ1903/14 на австрийската фирма Steyr Werke. Тези произведени образци били обозначавани Mannlicher-Schöenauer M1903/14/30. Пушките и карабините Mannlicher-Schöenauer били снети от въоръжение през 1950 г.
През 1893 г. американецът от германски произход Хуго Борхард създава първия самозаряден пистолет, носещ неговата фамилия. Той получава обозначението Borchard С-93, за когото на 9 септември 1893 г. конструкторът получава Патент № 75837 от американското патентно ведомство. Пистолетът е реализация на оригиналната идея за заключване на затвора към цевта с помощта на лостова система, наричана тип „колянна става” или „жабешка става”.
През 1876 г. конструкторът Борхард работи в американската оръжейна компания на оръжейния търговец Оливър Уинчестър. Той създава няколко модела револвери, но нито един от неговите образци по различни причини не бил внедрен в производство. Това разочарова младия и амбициозен Борхард и той пристига в Германия, за да заеме длъжността главен инженер в берлинската оръжейна фабрика Ludwig Loewe („Людвиг Льове”). Тук той намира благоприятна почва за реализация на своите идеи.
Борхард обаче се оказва консервативен привърженик на пластинчатите пружини Доказателство за това е, че той отказва да направи каквито и да било промени в пистолета, за да задоволи искането на швейцарските военни специалисти. С това Борхард поставя бариера за организиране на широко серийно производство на своето оръжие. В тази насока са и твърденията на неговия колега конструкторът Георг Люгер (конструкторът на пистолета „Парабелум”) на процеса срещу немската оръжейна фабрика DWM в периода 1919–1921 г. В това време Борхард е още между живите и целта на спора е да се докаже кой е авторът на оригиналната конструкция на „колянната става”. Георг Люгер успява да докаже, че е направил промените в конструкцията на С-93 по поръчка на DWM. Борхард така и не оспорва фактите. В крайна сметка – пистолетът С-93 е потърпевш заради тази пластинчата пружина, която е разположена в издадената зад ръкохватката кутия.
Идеята на Георг Люгер за замяната на тази пластинчата пружина е затруднената балансировка на пистолета поради силно издадената назад рамка, в която е разположена пружината. Освен това при продължителна експлоатация пластинчатата пружина се нуждаела от регулиране (натягане), което е свързано с допълнителни неудобства.
Пистолетът на Хуго Борхард има характерен външен вид. В задната част, над ръкохватката, е разположена полусферична кутия, в която е монтирана пластинчатата възвратна пружина. В задната част на тази кутия се монтира дървен приклад, към който се закрепва кожен кобур С това конструкторът е направил опит да доближи параметрите на пистолета до тези на карабината.
Общата дължина на Borchard С-93 без приклад е 349 мм, при дъ лжина на цевта 165 мм. Масата му е 1,3 кг. Предназначен е за патроните 7,65х25 mm Borchardt. На негова база по-късно са създадени патроните 7,63х25 Mauser и 7,65х21 Parabellum. Изстреляният куршум излита с начална скорост 335 м/с и получава дулна енергия около 407 джаула. Използва пълнители с вместимост 8 патрона.
Подвижните части на „колянната става” били свързани шарнирно помежду си. При изстрел те се придвижвали назад, като специално изработен канал в задната част на блока променял положението на шарнирната връзка между двата лоста и затворът се отключвал. Под въздействието на силата на отката затворът се придвижвал в задно положение. Монтираният на него изхвъргач захващал изстреляната гилза и я изваждал от патронника. Връщането на затвора в предно изходно положение се осъществявало с помощта на масивната пластинчата пружина, която била свързана с лостовата система.
Интересен е фактът, че Георг Люгер като начинаещ конструктор бил прикрепен към Хуго Борхард като технически сътрудник. Двамата пътували заедно за демонстрации на пистолета по света и заедно работили по доусъвършенстването му. През ноември 1894 г. Люгер и Борхард пристигат в САЩ за изпитания на пистолети от представители на американския военноморски флот, където демонстрират качествата на новия немски пистолет
Голяма роля за привличане на интереса на специалистите към пистолета изиграва военният аташе в Берлин лейтенант Робърт Евънс. В периода 1891–1896 г. лейтенантът многократно посещава заводите Ludwig Loewe и има възможност да стреля многократно с пистолета на Борхард. При изпитванията, въпреки положителната оценка на приемната комисия, по-нататъшната работа по внедряването на пистолета в американската армия била прекратена.
Опит за внедряване на самозарядния пистолет е правен и в Швейцария. В периода 22–23 юни 1897 г. Borchard С-93 е подлаган на тежки сравнителни изпитвания от оръжейната комисия, работеща в гр. Тун. Пистолетът бил сравняван с Мauser C-96, Mannlicher Model 1894 и Bergmann № 3. От посочените оръжия били изпитани по три бройки, но резултатите не се оказали в полза на Борхард. Като основни недостатъци били посочени голямата маса и габаритните размери на оръжието, податливостта към корозия и замърсяване, необходимостта от регулиране на силата на пластинчатата пружина, сложното сглобяване и разглобяване и др. Независимо от отрицателните резултати швейцарците проявили далновидност и възложили на фирмата Deutsche Waffen und Munitionsfabriken (DWM) да бъде усъвършенстван пистолетът C-93. Тази задача била поставена на младия по това време германски конструктор Георг Люгер.
Днес са запазени много интересни образци на пистолета С-93. В германската литература е описан пистолет Borchard С-93 със сериен номер 3. Върху патронника му е гравирано Waffenfabrik Budapest. На него липсват други маркировки, нанасяни задължително при различните изпитвания, на които е подлагано оръжието. Освен това на спусковата скоба е гравирано, че пистолетът е заявен за патентоване. Нанесена е дата, която е преди датата на издаване на патент № 75837. Посочените особености водят до заключението, че този ранен образец е произведен във фабриката Löewe, но е предаден на унгарската фабрика с предложение за организиране на бъдещо серийно производство. Запазен е също и един от ранните образци на пистолета със сериен номер 17. При него пружината на изхвъргача се закрепва с помощта на болт, а при следващите образци пружината влиза в специален профилен канал.
В патента на Борхард с № 75837 са изобразени две симетрични шарнирни глави на колянната става (познати от пистолета на Георг Люгер). Нито един от запазените образци обаче няма тези две глави. Всички са снабдени с една-единствена гъбообразна шарнирна глава, издаваща се от лявата страна на механизма.
По-късно, след основаването на DWM, е организирано производство на С-93 и в тази нова фабрика. Серийните номера на пистолетите от DWM са с номера от 1100 до 3100.
Днес пистолети от този модел се срещат изключително рядко в частни колекции, но могат да се разгледат в сбирки на редица европейски музеи. На снимките са показани пистолети от този модел в музейните експозиции в Португалия и в Лондон, заснети от автора.
