Имах няколко варианта как да започна текста, който да е посветен изцяло на прокламираната от Европейската комисия нова методология за прием на нови страни членки. Представянето на проекта бе на 5 февруари от еврокомисаря по разширяването и добросъседската политика, унгареца Оливер Вархеи. Толкова чаканата методология бе до голяма степен позната от информациите, изтекли по време на подготовката й. В този смисъл някаква изненада или нещо кардинално ново не се появи. Естествено, основното внимание и очакването към нея преди всичко бе в държавите, които искат да станат членки на Европейския съюз, а те са основно от Западните Балкани – най-вече Албания и Северна Македония. Също така и в Сърбия, и в Черна гора, които вече отварят и затварят преговорни глави, но и в Белград, и в Подгорица си отдъхнаха така силно, че тази методология не се отнася задължително за тях, че ги чухме чак в София.
Е, в методологията има опция, ако те искат, да продължат преговорния процес по нейните стандарти и изисквания, но такова желание поне на този етап не се наблюдава. Вархеи отиде дори в Белград да поговори за това с премиера Ана Барнабич и с президента Александър Вучич, който пък се оказа най-възторженият държавник от района, който приветства новата методология. Толкова била добра, толкова шансове давала и т.н. Което означава сигурно, че Сърбия ще си кара по старата методология на преговорния процес на отваряне и затваряне на отделни глави. Допускам, че и Черна гора няма да се възползва от опцията да бъде оценявана по новата методология за членство.
Да анализирам проекта на ЕК бе един от вариантите. Но пък същевременно в Скопие се случиха някои неща, които, поставени в контекста на методологията за прием, малко промениха първоначалната ми идея.
За какво става дума ли? За следното: започвам с думите на министъра на външните работи на Северна Македония Никола Димитров, който с голяма доза огорчение заяви, че и той не харесва проекта „Скопие 2014“, но ходи на работа в сградата на Министерството на външните работи. На левия бряг на р. Вардар тя впечатлява с бароковия архитектурен стил, както и много от другите обекти от проекта, реализиран в столицата на Република Македония по времето на режима на Никола Груевски. А поводът Димитров да каже това е една проява на служебния министър на труда и социалната политика Рахила Мизрахи, която разпоредила от входа нейното министерство да бъде свалена табелата, според която сградата принадлежи на Министерството на труда и социалната политика на Република Северна Македония. Министър Мизрахи, която влезе в служебния кабинет на Оливер Спасовски по предложение на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ, не приемала в името на държавата да присъства определението „Северна“. И разпоредила табелата с официалното име на държавата според договора с Гърция от Преспа да бъде свалена. Да, но от посолството на Гърция в Скопие забелязали това и го приели като нарушение на клаузите на Договора. Според министър Димитров става дума за членове 1–3 и 1–7, според които името на северния съсед на Гърция е Република Северна Македония и то е ерга омнес, тоест за употреба вътре в държавата и в нейното международно общуване. И Скопие има задължението това съчетано име със „Северна“ да стои на всички официални държавни институции, а и не само там. И понеже промяната на името бе най-същественото условие от страна на Атина Договорът да бъде подписан, и понеже въпросният документ откри пътя на Северна Македония към членство в НАТО и начало на преговори за влизане в Европейския съюз, както и понеже в Атина следят внимателно всяка промяна при изпълнението на клаузите на Договора, връчили на Скопие вербална нота.
Нотата, естествено, била приета от МВнР, начело на което стои Никола Димитров. И той трябва да отговори на нея. Но първо, Димитров информира обществеността за скандала на специална пресконференция, питайки още в началото за какво всъщност Рахила Мизрахи бе избрана като служебен министър на труда и социалната политика? За да внимава да няма нарушения и злоупотреби със законите и за спазването на Конституцията в нейния ресор при организацията и провеждането на предсрочните парламентарни избори на 12 април. „Министерството да не е неин частен апартамент?… На министърката може да не й харесва Конституцията или Договора от Преспа, но това не й дава право да не ги прилага. И на мен не ми харесва проекта „Скопие 2014“, но ходя на работа в МВнР“, каза Димитров, заявявайки намерението си да предложи на служебния премиер Оливер Спасовски да освободи Рахила Мизрахи от поста министър. „Информирах за това и нашите международни партньори“, заключи шефът на дипломацията на Северна Македония.
Това е историята. Но по нея се налагат най-малко два коментара. Първо, Рахила Мизрахи е една от двамата министри заедно с Наке Чулев на вътрешните работи, предложени от опозицията от ВМРО–ДПМНЕ в състава на служебния кабинет, който трябва да организира и проведе предсрочните парламентарни избори на 12 април. Според договореностите от т. нар. Пържински договор към двамата министри се добавят още трима заместници в ключови министерства. Групата от тези петима човека бе представена от лидера на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски като „пилотна“, която във времето до 12 април трябва да покаже на избирателите как ефективно и прозрачно ще работи следващият кабинет на страната, който ще бъде съставен от опозицията след изборната победа на вота. Ако към това своеволие на Мизрахи прибавим и
почти ежедневните гафове на вътрешния министър Наке Чулев, особено в кадровите му размествания и преназначения, става ясно, че сегашното служебно „лице“ на управленските възможности на ВМРО–ДПМНЕ е достатъчно некрасиво, за да бъде подкрепено на 12 април.
Второто ми съображение е свързано с новата методология за прием в ЕС, с която започнахме. Една от новостите там е обединените на всички преговорни глави в шест тематични групи, наречени „клъстъри“, но и възможността за реверсия, тоест, за връщане на вече договорени глави и дори на цели тематични групи обратно на нулева точка, ако се прецени, че страната кандидат не ги изпълнява. По досегашната практика на предприсъединителния процес това можеше да става при два случая – по искане на ЕК или по искане на една трета от страните – членки на ЕС.
Сега, по новата методология правото на комисията да иска връщане към нулата остава, но прагът се свежда до една страна членка. Тази хипотеза пък даде възможност на някои от коментаторите на проекта за нова методология, при това не от Северна Македония, а от Европа да допуснат, че това би могло да даде инструмент в ръцете на съседните държави на Северна Македония, членки на ЕС, да искат отмяна на вече договорени глави или цели клъстъри, щом преценят, че нещо в добросъседските отношения не върви. Такива държави за Северна Македония са Гърция и България, които имат договори със Скопие, чието действие сегашната опозиция в Северна Македония поставя под съмнение и се заканва, че когато победи на изборите и състави правителство, ще ги суспендира. За България това е Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г., а с Гърция – Преспанският договор от 17 юни 2018 г.
То, ако питате мен, и правителството на Зоран Заев, който подписа Договора с България, позволи с лека ръка той да бъде на практика суспендиран след като членовете на Съвместната комисия за история и образование от Северна Македония обявиха едностранно четиримесечна пауза в нейната работа. Комисията бе създадена с Договора, тя бе единственият механизъм, който нещо работеше в изпълнение на документа. И прекратяването на дейността й, при това поради неубедителна причина, нанася удар върху цялото съдържание на Договора.
А както се вижда, от Атина само чакат да се случи нещо с Преспанския договор от страна на Скопие, за да реагират…
