Владимир Митев
Орбан падна. Да живее Орбан! Така може да се предаде случилото се в Румъния. Лудовик Орбан загуби вота на доверие на 5 февруари, след като социалдемократите в опозиция заедно с партията на етническите унгарци катурнаха кабинета му.
Румънският Орбан обаче продължава да е жив политически, не само защото управлява като премиер в оставка. Той получи от президента Клаус Йоханис, негов съпартиец, мандат за съставяне на ново правителство. И предложи на същите постове същите министри, с които управлява през последните три месеца.
Това може и да изглежда като политически хумор. Сякаш лидерът на Национал-либералната партия, която е от семейството на Европейската народна партия, тества ще получи ли още веднъж недоверие, след като екипът му беше изваден от политическата игра. Може би това е и целта на Орбан. Румънският в. „Адевърул” и други медии пишат, че в страната може би върви сценарий за предсрочни избори през юни На тях двете най-големи партии, официално – непримирими противници, а всъщност – в сговор срещу по-малките политически сили, ще заемат първите две места. Докато много от дребните формации от лидерски тип няма да влязат в парламента. За да се стигне обаче до предсрочен вот, получилият мандат за съставяне на кабинет трябва да се провали двукратно в опита си да събере подкрепа в парламента.
И ето че Орбан дава „най-доброто от себе си”… Сондаж дава за партията му 47%, а за социалдемократите само около 20%. Назад е Съюзът „Спасете Румъния” на младите в румънската политика, която в съюз с партията „Плюс” на бившия премиер и еврокомисар Дачиан Чолош се движи около 15-те процента. Това означава, че предсрочните парламентарни избори ще са от полза на двете големи партии.
В същото време чрез успешния вот на недоверие социалдемократите запазиха правилото изборите за кметове да са в един тур. Така на местните избори през юни ще могат да разчитат на по-добри резултати, като ще избегнат обединяването на десните партии срещу кандидатите им за евентуален втори тур…
Международното медийно внимание към Румъния често е фокусирано върху политическия живот в страната, върху протестите и политическите борби в стил „Игра на тронове” и така пропуска истински важните промени а територията на икономиката Падането от власт на социалдемократите през октомври 2019 г. вероятно ознаменува началото на нова епоха в румънската политика с доминираща позиция на десницата. А това води и до промяна на управленската философия в икономиката.
Социалдемократическата партия управляваше в период на небивал стопански растеж. Доходите се повишиха, така че в момента средната нетна заплата в страната доближава 700 евро, а минималната брутна заплата е около 465 евро. През септември м.г. пенсиите бяха вдигнати с 15%, а през септември 2020-а ще бъдат повишени с още 40%. Социалдемократите следваха политиката на икономически растеж именно чрез политика на по-голямо потребление и по-високи доходи. Те се противопоставяха на това, което считаха за спекулативен бизнес, като удариха финансовия сектор с т.нар. данък „алчност” върху оборотите на компаниите в него. Или енергийния бранш, където въведоха таван за цената на природния газ за домакинствата.
Но в същото време хората на бившия лидер Ливиу Драгня насърчаваха с държавни помощи индустриалното производство, особено автомобилния сектор, а голяма част от програмистите бяха освободени от данък „общ доход”. Идеята на тези мерки беше да насърчи „добрия”, производствения сектор на румънската икономика и така страната да се придвижи към нова индустриализация Успехи в това отношение има. През 2019 г. автомобилната индустрия е дала 14% от БВП на Румъния и 26% от износа. В нея са работили 185 000 души. В страната има над 600 фирми в този бранш, като в Крайова и Миовени край Питеш се сглобяват автомобили – съответно на Ford и Dacia.
Мерките на социалдемократите в данъчната и финансовата област обаче предизвикаха недоволството на пострадалите сектори от бизнеса, особено на корпорациите, недоволни от честата промяна на правилата и трудната прогнозируемост на правителствените действия.
Социалдемократическата партия действително повиши доходите. Тя обаче намали различни данъци и не успя да събере дължимите фискални приходи в достатъчна степен. Така зейна бюджетен дефицит Румънският БВП нарасна от 160 млрд. евро през 2015 г. до 218 млрд. през 2019 г. Но румънската държава не можа да се възползва от този икономически растеж чрез високи фискални приходи поради слабост на данъчната система.
Когато дойде на власт Национал-либералната партия откри необявено разминаване между приходи и разходи. В крайна сметка бюджетният дефицит за м.г. достигна 4,6%. Засега плановете са Румъния да влезе в еврозоната през 2024 г., но прогнозата на МВФ е, че още години наред бюджетният дефицит ще е над прага от 3%.
Национал-либералите дойдоха на власт през есента на 2019 г. именно с желание за балансиран бюджет, за орязване на социалните разходи, за насърчаване на „пострадалия” от управлението на социалдемократите бизнес. Бяха обявени и намерения за реформа на данъчната служба, за да се повиши събираемостта. Любопитно е, че България се дава за пример за ефективно събиране на данъците Румънският елит независимо от партийните му пристрастия се тревожи и от очертаващото се забавяне в развитието на автомобилния сектор в Германия, с който е тясно свързана румънската автомобилна индустрия. В Румъния се произвеждат много автомобилни части, които се изнасят на немския пазар, а по-слабото им търсене може да доведе до криза в северната ни съседка.
Вече се наблюдава и забавяне на икономическия растеж. „Румънската икономика дава признаци на умора”, съобщи през ноември радио „Свободна Европа”. И посочи, че през третото тримесечие на 2019 г. тя е нараснала само с 3%. През 2016 г. растежът беше 4,8%, а през 2017 г. – 7%. Търговският дефицит през 2019 г. достигна 7,9%. Платежният баланс се компенсира от чуждестранните инвестиции от над 5 млрд. евро за първите 11 месеца на м.г.
и от приходите от европейските фондове. Но какво би станало при нова световна финансова криза, когато потокът на чуждестранните инвестиции значително се свие?
Особеност на румънската икономика е по-засиленото присъствие на чуждестранни фирми в нея. Много международни корпорации поддържат своите централи за региона в Букурещ и оттам управляват доставките в Югоизточна Европа. Чуждестранният сектор дава небивала динамика на румънската икономика. Той идва със своите пазари, създава по-качествени продукти и регистрира по-голям растеж на производителността на труда от чисто румънския сектор на икономиката. Румънският капитал е водещ в едва няколко сектора, като земеделие, мебелна промишленост, строителство.
Навярно това обяснява защо румънската икономика е силно зависима от външната среда, особено от тази в ЕС. И може би именно икономиката показва защо изтощаването на модела на растеж чрез вдигане на аплатите бе съпроводено със смяна на правителството. Румънската политика по принцип се движи в своеобразни епохи, когато ту „десните”, ту „левите” политически сили доминират. Изглежда, че независимо от успешния вот на недоверие срещу кабинета на Орбан, при извънредни избори десните партии ще продължат да управляват.Това означава доминация и на тяхната икономическа философия: икономии, балансиран бюджет, ниска социална чувствителност.
Едва ли е случайно, че България все по-често е давана за пример в Румъния във финансово отношение. У нас от години се осъществява именно тази управленска философия, която сега Национал-либералната партия иска да утвърди в северната ни съседка. Може би тази философия е част от пакета мерки за влизане в еврозоната. А може и да е знак за стабилност и сигурност на елитите, спечелили прехода. Каквото и да става, те винаги имат своя спасителен пояс – икономическата си тежест.
Орбан падна. Да живее Орбан!
