Или притча – класика за любовта, родината и семейството
В Музикалния театър не е игран такъв спектакъл като световния хит мюзикъл „Цигулар на покрива” (композитор Джери Бок). Така смятат в самата трупа за последната си премиера. А представлението е наистина „гвоздеят” в афиша на сезона. Професионализмът на госта – сръбския режисьор Небойша Брадич, е обединил изпълнителите и работата на сценографа Миодраг Табачки (гост), хореографа Анна Пампулова и костюмографката Исидора Молес (костюмите са над 270!). Диригент-постановчик е Юли Дамянов, диригенти – Огнян Митонов и Людмил Горчев.
Мюзикълът разказва за група евреи в измисленото селце Анатевка (в центъра са млекарят Тевие и 5-те му дъщери), но проблемите и темите в него са актуални и днес. Тази трагична комедия по думите на режисьора е за усилието да се приспособяваш към бързо променящия се свят, като останеш верен на себе си. А добрият отговор на житейските кръстопътища е: Да се противопоставяш.
Преводът е на самия Валери Петров. За първи път спектакълът се поставя в Музикалния театър през 1993 г., когато диригент на театъра е композиторът Жул Леви. Музиката е популярна и „сама”, мнозина знаят песента „Ех, да бях богат мъж” и без да разпознават спектакъла. И така, години след първата му световна премиера през 1964 г…
Китай в цветните драски на Вихрони Попнеделев
Един много пътуващ и много видял по света приятел, любопитен към културата на другите народи, казва, че у нас има от най-доброто във всичко навън: и в операта, и в театъра, и в живописта, и в литературата, само в киното още ни куца… Изложбата на проф. Вихрони Попнеделев в галерия „Контраст“ е поредно доказателство за това. Така пъстър и щедър е в платната си, създадени след пътуванията на художника в Китай. Магията на този шарен свят често пристрастява.
Познавачи на творчеството му казват, че още през 80-те години, когато се появява като млад творец „на сцената“ той се отличава от връстниците си с пост-модернистичното пародиране на постулатите от това време, с игривия код в картините си, с експресивността и яркия колорит. Мозайката в картините му в тази изложба „те хваща“ веднага. В тях диша чувството за свобода и детско любопитство към света. Във всеки случай си струва да видиш градовете, хората и природата на Китай през очите на този нестандартен, разпознаваем стил на художника Вихрони Попнеделев, които той щедро споделя с нас: от преплетената мрежа на лилиите в езерото до човешкия поток в огромните китайски мегаполиси.
