Войник без оръжие тича към камерата напреки на останалите, които са в атака. Преживяването е с всички сетива и в реално време. Вкарани сме в центъра на събитията, очите ни са самата камера. Илюзията е, че филмът е в един кадър – от нейното пускане до нейното спиране. Моделиране на емоция и въвличане в действието, което друго изкуство не може да даде. Може би музиката, но на абстрактно ниво. Тук тръпката е физическа.
Платното на Сам Мендес е епично (бюджет около $100 млн.), с хорър и сюрреалистични пасажи. Но най-ценното е в малките човешки паузи – една подадена манерка с мляко, една прегъната фотография в момент на вътрешна тишина. Наистина жалко, че „1917” спечели само три статуетки „Оскар” – за кинематография, звуков микс и най-добри визуални ефекти, тъй като беше номиниран и в категориите за най-добър филм и режисьор, но спечели южнокорейският „Паразит”.
Мендес стъпва върху военните спомени на собствения си дядо Алфред. Денят е 6 април 1917 г., пролетта не се интересува от войната, цъфтежът е нелеп декор на смъртта наоколо. Английският режисьор не губи време да вкара своите герои в касапницата на Първата световна война. На младите британски ефрейтори е възложена привидно невъзможна ала Редник Райън мисия да пресекат ничията земя и да навлязат дълбоко в предполагаемата вражеска територия, за да предупредят за неочаквана и коварна германска засада, способна да погуби няколкостотин войници.
Германците се оттеглят от тригодишните траншеи, но това е капан. Два британски батальона тръгват самоубийствено след тях. Трябва да бъдат спрени с писмо, другите връзки са прекъснати. Доставянето на писмото е мисия на двама ефрейтори и първи приятели. Единият (Ричард Медън), пълничък шегаджия, е избран, защото има брат сред обречените. Другият (Джордж Маккей), с открито лице и повече военен опит, тръгва от солидарност. Загубил вече героичните си илюзии в касапницата при Сома, разменил е ордена си за храброст за бутилка вино.
Резултатът от брилянтното операторско майсторство на Rodeg Deakins, безупречната хореография на камерата и половингодишните сухи тренировки и репетиции на актьорите и планиране на целия екип водят до очакван триумф на техническия гений и потапящо преживяване от първо лице, което вкарва зрителя направо в окопите на бойните полета в Северна Франция. Макар акцентът в повечето положителни и негативни ревюта да е съсредоточен именно върху формата на филма с въпросната илюзия за непрекъснат кадър и как всичко следва плавно и съвършено, действието в 1917-а не е нито скучно, нито статично.
Американско-китайският филм „Битката за Мидуей” си поставя амбициознта задача да представи на голям екран едно от най-важните сражения за хода на Втората световна война – военноморската битка между 4 и 7 юни 1942 г. край атола Мидуей в Тихия океан по време на Втората световна война – през очите на офицерите и войниците, участвали в сражението.
Снимките са осъществени през септември-декември 2018 г. на Хаваите и в Канада. Сценарист на филма е Уек Тук, а режисьор Роланд Емерих. Зад гърба си Емерих има филми като „Универсален войник“, „Старгейт“, „Годзила“, „След утрешният ден“, „Денят на независимостта“, „Патриотът“, „10 000 пр.н.е.“, които, съгласете се, не са шедьоври на филмовото изкуство в класическия смисъл, а са по-скоро блокбастъри, преливащи от специални визуални ефекти, имащи една-едничка цел – да вкарат в киносалоните колкото се може повече филмирани зомбита, препитаващи се с пуканки.
И в „Битката за Мидуей” Емерих не изневерява на себе си, филмът прилича повече на анимирана компютърна игра, в която дигиталните 3D самолетчета и самолетоносачи са на ръба на реалността и се справят много добре с ролите си, отколкото например младокът Ед Скрейн (в ролята на американския ас Дик Бест) или пък старите кучета Люк Евънс, Уди Харелсън и Денис Куейд. Харелсън е идеален за роли на неудачник още от дебюта си в „Белите не могат да скачат”, а като че ли най на място в това си амплоа беше в „Палмето” (по романа „Още един глупак” на Джеймс Хадли Чейс). За драматични роли на американски генерал, притиснат от обстоятелствата и японските горящи камикадзета, Харелсън обаче не става, въпреки че успя да се вреди и в един от епизодите на „Междузвездни войни”.
С други думи, ако си падаш по филми от типа „Пърл Харбър”, „Битката за Мидуей” е идеален за губене на времето, досущ като бойна игра за Втората световна война от поредицата „Call of Duty”. С тази разлика, че в компютърните игри участваш и понякога дори променяш хода на събитията, а в киносалона трябва да се задоволиш с това, което ти сервират.
Исторически сериал раздели на две публиката в Русия
Точно преди Нова година премиерата на един нов филм буквално разтресе Русия и цялата огромна империя получи голяма тема за разговор. Филмът е “Съюз на спасението” – историко-приключенска драма на режисьора Андрей Кравчук за подготовката на въстанието на декабристите от 1825 г.
През 1816 г. в столицата Санкт-Петербург възниква първото преддекабристко общество “Съюз на спасението”. Именно тази тема, превърнала се в основа на филма, е една от най-обсъжданите днес в Русия. А филмът буквално се намира между “осанна” и “разпни го”. Във всички медии има ожесточени дискусии. И докато специалисти, историци и кинематографисти спорят, лентата вече обикаля страната и събира стотици хиляди зрители. Няма как, мнозина вече обявиха “Съюз на спасението” за филма на годината. А тя едва сега започна…
Когато един филм има внушителен бюджет, държавна подкрепа и агресивна рекламна кампания, това винаги предизвиква небезоснователни опасения заедно с оправдан скептицизъм. Във филма се усещат компютърните ефекти. С тях въстанието изглежда изключително мащабно и напълно реалистично, а заснеженият Петербург въпреки всичко, очарова зрителя – градът все едно става неволен свидетел на кръвопролитната битка. Жестокостта по отношение на въстаниците и в частност обикновени войници, тръгнали безусловно след своите командири – всичко това е част от действителността. Бруталните военни действия, в които има ужасни сцени на насилие, са пълен контраст на буквално изумителните сгради и красиви пейзажи, снимани от горе с дрон, кран и каква ли не съвременна кинотехника.
Снимките на филма са в Белгородска област. Подготвителният период е 2 години, а заснемането продължава година. Ако споровете за какво ли не във филма продължават, за костюмите всички са на едно мнение – те са превъзходни! Актьорската игра също. Младите руски артисти, които играя главните организатори на декабристкия бунт, са търсени дълго време от режисьора. Непременно трябва да посочим Леонид Бичевин в ролята на Сергей Муравьов-Апостола, Максим Матвеев – като княз Сергей Трубецкой, Иван Янковский – в ролята на Михаил Бестужев Рюмин.
