Левски въоръжава копнежа за свобода

Това шепне Кириак Цанков на младия Олимпий Панов в букурещкия оръжеен магазин на французина Мюлер, когато Левски избира пушка. Апостола е дошъл в румънската столица за Общото събрание на вътрешните и външните революционни организации. То е насрочено първоначално за 20 април, сетне – за 24-ти, за да се състои най-накрая, когато всички делегати са събрани на 29 април 1872 г. и да вземе решение за освобождение на Отечеството чрез „революция морална и с оръжие”… 
„Левски използва престоя в Букурещ, за да си купи една пушка, разказва в спомените си Киро Тулешков, по това време близък  сътрудник на Любен Каравелов в печатницата и най-вече в революционните дела. Това си желание той открива на Олимпий Панов и на Ячо. (Ячо е Кириак Цанков, активен деятел на Българския централен революционен комитет, учител на Олимпий Панов в Болградската гимназия). При това Левски загатва, че ако пушката се окаже хубава, ще предложи на Централния революционен комитет да набави голям брой от същите пушки…”
От това се вижда, че през пролетта на 1872 г., когато Апостола е обходил вече цяло Българско, той е уверен в създадената от него организация и в 
революционната готовност
Остава само най-важното – оръжието. Затова в своите писма до Централния комитет и до местните организации Апостола е настоявал за събиране на пари, с които да се купи голямо количество оръжие за борбата. Бил е противник на принципа на Димитър Общи – „продай си кравата, купи си пушка”, защото опитът му от двете легии го е научил, че една сериозна военна организация, каквато той е създавал като въстаническа армия, трябва да има еднородно и сигурно въоръжение. Затова и сам е тръгнал в румънската столица да извърши „маркетинг” из оръжейните магазини…
„Кириак Цанков и Олимпий Панов завеждат Левски в оръжейния магазин на французина Мюлер, разказва Тулешков. За това си спомня и Кириак Цанков в „23 писма на Васил Левски” – сп. „Български народни умотворения”, 1900 г. „Купувач” е Цанков, който има солиден вид в своя европейски костюм и с отличното владеене на френски език. Кириак Цанков разбира от политика, литература, наука, но от пушки няма и понятие. До този момент и Олимпий не е имал нищо общо с оръжие. Само очите на Левски блестят при вида на новите пушки. Той се приближава до масата, взема пушките една след друга, оглежда ги и сетне с едно ловко движение 
заема положение 
за стрелба
Именно тези негови бойни действия събуждат възхитата на Цанков от „легионера от Първата и Втората легия”. В Първата, през 1862 г. в Белград, под командването на Георги Раковски довчерашният манастирски дякон е добил не само военно обучение, но и суров боен опит в битката за Белградската крепост. Под натиска на Великите сили обаче, легията е разпусната и обезоръжена, а българите са прогонени от Сърбия.
Втората легия всъщност е курс към Белградското военно училище за български емигранти, които се подготвят за офицери. Замисълът е те да водят български дружини, но… в една война, която някога Сърбия ще „отвори” на Турция, за да добие своята окончателна независимост. Това проличава най-ясно през лятото на 1876 г., когато обещаната от Сърбия война в подкрепа на Априлското въстание закъснява фатално, а българските доброволци в нея, въпреки неистовия си героизъм са третирани като „пушечно месо”.  Горчивият опит на Левски от двете легии и от „братството” на сърбите го е научил, че свободата трябва да добием сами. А за това трябва оръжие! Пушки, револвери, боеприпаси – от една марка и система, за да може с тях да се води ефикасен бой срещу вече модерно въоръжената турска войска. Верен на своя принцип, че народът трябва да добие сам свободата си, Апостола за разлика от много други революционери и от просветителите от Добродетелната дружина 
не се уповава 
на „Дядо Иван”
и единствената му среща в Истанбул с граф Игнатиев, тогава руски посланик там, завършва с взаимно уважение, но без бъдещо реално взаимодействие…  
„Левски отделя настрана една пушка. Сетне избира нож за пушката, сто патрона и една сабя. Кириак Цанков плаща покупката с парите, които Левски предварително му е дал, и търговецът Мюлер става по-приветлив към клиентите, спомня си Тулешков. Той им предлага да направи специална машинка за повторно пълнене и затваряне на изстреляните гилзи и една особена смес за намазване на дъното на празните гилзи, която при удар се запалва. Левски проявява голям интерес към тези неща и пришепва на Кириак Цанков, че ще му пише по-сетне и за тях. Вечерта покупката е пренесена в дома на Кириак Цанков. Няколко дни след това Левски, Цанков и Олимпий Панов купуват от оптическия магазин на немеца Льор една наблюдателна тръба и един бинокъл. Левски е решил да се екипира добре за предстоящата подготовка на въоръжената борба в България…”

Оръжие, оръжие и пак оръжие

В отговора ви по приносящия ще забележите колко души ще си земете иглянки, защото [е необходимо] да се вземат наведнъж [в] една форма, с едни фишеци…
Левски до 
местен комитет”

„Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и вам: вижте и отбележете колко души ще се намерят в околността ви, които да могат сега да се запишат по за една иглянка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша[та] работа. Колкото по-много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат [додат]…
Левски до 
Троянския комитет
15.07.1872 г.

От тези две кратки писма на Апостола, писани след Общото събрание в Букурещ през април 1872 г. и след неговия „маркетинг” в оръжейните магазини, където сам се въоръжава добре, се вижда, че той продължава да държи твърдо на позицията си за еднотипно и сериозно въоръжение на бъдещите въстаници. 

Когато богатите не развързват кесиите…

„Байо!
…За пренасяне на стока в Българско се изнамери място, имаме и хора, които ще го приемат по майсторски способ. Вижте и пишете ни: Ще се намерят ли родолюбиви богати, които да направят тая услуга на отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги пушки, като по-напред се изпитат на всеки десет една, за да не излязат фалшиви. А като ги внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още…”

Левски до Кириак Цанков, 02.07.1872 г.
От това писмо до верния Ячо се вижда, че в Българско Апостола вече има изградена стройна военна организация, която се нуждае само от оръжие. За съжаление, така лелеяните от него „родолюбиви богати” не развързват кесиите. Така се стига до отчаяната решимост на Апостола да посегне на жълтиците на чорбаджиите и до злощастното убийство на ратая на чорбаджи Денчо Халача, което по-късно ще използва турският съд, за да изкара Левски едва ли не криминален разбойник. Пак липсата на пари довежда Димитър Общи до авантюрата с обира на хазната в Арабаконашкия проход…