През есента на 2005 г. на международната изложба на средства за безопасност „Интерполитех” в Москва беше показан за пръв път безшумният снайпер ВССК „Выхлоп”. Съкращението „ВССК” означава „Винтовка Снайперская Специальная Крупнокалиберная”. Оръжието е разработено в ЦКИБ СОО (Центральное конструкторское бюро спортивного и охотничьего оружия), филиал на конструкторското бюро „Приборостроене” в гр. Тула по специална поръчка на Центъра за специално предназначение на Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Русия и е произведено в ограничено количество.
Целта на създаването на това супероръжие е да бъде
използвано в борбата против тероризма
На изстрела на ВССК „Выхлоп” не могат да устоят автомобилни брони, най-тежкият тип бронежилетки, врати, стени и други лекобронирани препятствия на разстояние до 800 м. По тактико-технически параметри новият снайпер значително превъзхожда останалите аналози за безшумна стрелба, като например Grendel, Remington 700, SACO TRG, „Винторез” и др.
Снайперът използва специални патрони с калибър 12,7 м
м с утежнени куршуми и сравнително къса гилза с дължина 55 мм. При изстрел куршумът излита с до-звукова скорост, което е позволило монтирането на заглушител на звука. Масата на куршума на стандартния руски патрон 12,7х108 е 50 г, докато куршумът на новия дозвуков патрон е с маса в границите от 50 до 76 г в зависимост от предназначението му. Дължината на патрона 12,7х108 мм е 147,5 мм, а при патрона 12,7х55 мм тя е намалена до 97,3 мм. Намалените габаритни размери са довели до общото намаляване на масата на патрона, което позволява увеличаване на носимия боезапас.
Патронът с обозначение СЦ-130ПТ (индекс СВ-1367/1) е специален снайперски боеприпас с повишена точност. Куршумът му има класическа трикомпонентна конструкция – биметална ризница, оловна ризница и стоманен сърдечник. Използва се за поразяване на жива сила, използваща средства за индивидуална балистична защита, за извеждане от строя на наземна техника и за унищожаване на нисколетящи цели. По-лекият куршум на патрона СЦ-130ПТ се изстре
лва с дулна енергия 2500 джаула.
Куршумът на патрона СЦ-130 ПТ2 (индекс СВ-1367/2) е монолитен, бронзов. При изстрел на разстояние 10 м от цевта куршумът лети със скорост 290–295 м/с. Това е позволило на конструкторите да поставят заглушител, с който мощността на звука е намалена до 123 дБ. Намалената начална скорост не се отразява съществено на кинетичната енергия на изстреляния куршум.
Патронът с обозначение СЦ-130 ВПС е четирикомпонентен, с куршум с оголен твърдосплавен бронебоен сърдечник. Използва се за поразяване на леко бронирани цели и на жива сила зад укрития на разстояние до 800 м. Тежкият куршум на СЦ-130ВПС получава дулна енергия 3650 джаула, която се запазва на голямо разстояние благодарение на високия му балистичен коефициент. На проведените изпитвания с патрон СЦ-130ВПС се постигало гарантирано пробиване на стоманена плоча с дебелина 16 мм на разстояние 200 м или тежък клас руска бронежилетка (5-и клас на защита) на разстояние 100 м.
СЦ-130 ПТ1 е опитен патрон с куршум с повишена точност, а СЦ-130 ПУ (индекс СВ-1367/1) е боеприпас за учебни цели.
Използването на патрони с „намалена мощност” не е новост. Още през 1990 г. в САЩ в компанията SSK Industries, известният специалист по боеприпаси Дж. Д. Джонс (J. D. Jones) разработва патрона с обозначение .500 Whisper, който е снабден със скъсена гилза от мощния ловен патрон 460 Weatherby Magnum. За него е приспособен куршумът на патрона с калибър 12,7х99 мм, който притежава много добър балистичен коефициент.
ВССК „Выхлоп” е
с ръчно презареждане
Използва затвор с постъпателно движение, без извъртане, който се заключва при изстрел към цевта чрез въртене на главата с четири бойни упора. Предимството на такъв затвор е бързината на презареждане поради липсата на движение за извъртане на затвора. Отворът за изхвърляне на изстреляните гилзи е разположен от дясната страна на оръжието. Редица специалисти отбелязват, че ръчно зарежданите снайпери са за предпочитане пред самозарядните. Те се обосновават с наличието на по-малко движещи се части и липсата на отклоняване на част от барутните газове за задействане на автоматиката.
Ръкохватката на затвора е разположена от дясната страна на пушката. Снайперът е конструиран по схемата „бул-пап”, при което част от ударно-спусковият механизъм е разположен в приклада. Това позволява използване на по-дълги цеви в сравнение с класическите конструкции. Неудобството на бул-папът е близкото разположение на отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи до лицето на стрелящия.
Цевта на снайпера е масивна и има дължина 450 мм. Изработена е по метода на студеното коване. Обхваната е от специален интегриран заглушител, който се сваля лесно при почистване и транспортиране на оръжието. Освен звука заглушителят гаси и огъня на барутните газове, което допълнително подобрява маскировката на стрелеца, особено през нощта.
Размерите на заглушителя
са доста внушителни
но те се обуславят от мощността на използваните боеприпаси. Корпусът на заглушителя е изработен от композитен материал, което го прави устойчив към корозия.
При изработването на ръкохватката и на подцевната кутия на корпуса, към която се закрепва двуногата, са използвани полимери, с което се намалява общото тегло на оръжието. Върху цевната кутия могат да се закрепват оптически, нощни и лазерни мерници, които позволяват водене на точен огън в сложна обстановка. Оръжието има и сгъваеми механични мерни прибори.
Допълнително стабилизиране на снайпера при изстрел се осигурява от сгъваща се двунога, закрепена към късата пластмасова ложа. Оръжието използва едноредни пластмасови пълнители с вместимост 5 патрона. Общата дължина на снайпера със заглушител е 1120 мм. Масата му не надвишава 7,0 кг с монтирани оптически прибор и заглушител.
