Д-р Любомир Кючуков,
директор на Института за
икономика и международни отношения
Брекзит е факт, Обединеното кралство (ОК) е извън Европейския съюз – и всичко е постарому. Това е в резюме ситуацията към момента. Тече преходен период от година, през който се запазват всички досегашни отношения между ЕС и ОК с едно изключение. Лондон не участва в работата на институциите на ЕС. Предстои година на преговори – при това много по-тежки от досегашните. Защото дотук ставаше дума
да се прекрати нещо съществуващо
А сега трябва да се изгради нещо ново – основата на отношенията за годините напред. Тези преговори би трябвало да приключат до края на т.г. с една възможност за удължаване с максимум 2 г. Но за да стане факт, удължаването трябва да е поискано не по-късно от края на юни. Защото за разлика от споразумението за напускане, ратифицирано в Европейския парламент, сега се предполага ратифициране и от националните парламенти, което е дълга процедура. А във федеративните държави като Германия, ще се ратифицира и от 17 местни парламенти. Премиерът Джонсън обаче категорично заяви, че няма да иска удължаване на преходния период.
Преговорите по подобни споразумения с трети за ЕС страни, са отнемали години. Което повишава риска от Брекзит без договор. На 31 декември 2020 г. има реална опасност ЕС и ОК да нямат споразумение и отношенията им да започнат да се градят на база на правилата на Световната търговска организация. Новите отношения ще се създават ad hoc и в едностранен порядък – ОК ще приема свои закони, на които ЕС ще реагира реципрочно. Същевременно Лондон вече готви национално законодателството, заместващо европейското. И се появиха индикации за възможните проблеми – ОК иска да ограничи риболова в британски териториални води, а почти половината от улова на риба в ЕС се извършва там и запазването на това положение е един от основните приоритети на ЕС.
Брекзит създава проблеми и в самото ОК. Досега инерционно се слагаше знак на равенство между ОК и Великобритания. Но ОК означава Великобритания и Северна Ирландия. А по договора за напускане
Северна Ирландия получи различен статут от Великобритания
Там се запазва действието на правилата на единния пазар. Целта е да не се въвежда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. Големият проблем е как това ще сработи – Северна Ирландия да е част от държава извън ЕС и едновременно с това в нея ще се запазят правилата за свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. По споразумението за напускане се предвиждат два преходни периода от 4 г. плюс възможно удължаване с още 4 години преди да приключи този особен временен статут на Северна Ирландия. След това отново ще изникне въпросът за границата. Но
това противоречи
на „Споразумението
от Разпети петък“
от 1998 г., което сложи край на кръвопролитията в Северна Ирландия. Условие да спре гражданската война там беше да се премахне физическата границата между двете Ирландии. Членството в ЕС позволяваше Северна Ирландия да остане в ОК и същевременно да е без граница с Република Ирландия. Сега стои въпросът как да се съчетае несъчетаемото. Възстановяването на границата би върнало напрежението и конфронтацията.
Това вече се отрази на резултатите от изборите не само в Северна Ирландия, но и в Република Ирландия, където политическото крило на Ирландската републиканска армия Шин Фейн стана втора политическа сила. И тепърва ще се види развитието на казуса „Ирландия“, който е не търговски, а политически проблем с буквално всекидневни практически измерения.
Вторият казус е Шотландия. Напускането на ЕС възобнови въпроса за нейната независимост.
В Шотландия рязко
се изостри въпросът
за втори референдум
По закон обаче референдум в Шотландия е възможен само със санкцията на британския парламент в Лондон. И разрешение за първия референдум се даде при 2 условия, които предопределиха резултата: да гласуват всички шотландци, включително и живеещите в другите части на ОК (естествено шотландците, живеещи в Англия гласуваха за оставане в ОК); да се запази минималната възраст от 18 г. за гласуване, а не както искаха от Единбург тя да падне до 16 г. (защото се предполагаше, че повечето млади шотландци ще гласуват за напускане). Като се изключваше възможността за втори референдум по същата тема. Но Шотландската национална партия, която е с огромно мнозинство в местния парламент, изтъква, че условията са вече нови и излизането от ЕС противоречи на вота на шотландците за оставане в ЕС – които дори не снеха флага на ЕС пред институциите си.
Ако има нов референдум, се очаква резултатът да е със знак напускане на ОК. Защото към шотландските националисти ще се добавят и проевропейски настроените шотландци. Шотландският парламент поиска нов референдум, който беше категорично отхвърлен от британското правителство. Шотландия разчита на 3 важни обстоятелства, но всички те работят против нея. Първо, нефтът от Северно море, който сега се добива край шотландските брегове, би осигурил икономическа независимост – но всички досегашни инвестиции в тази сфера са британски. Второ,
в шотландски пристанища са ядрените подводници на ОК
– и Лондон трудно би се отказал от сегашните им бази. Трето, Шотландия разчита да възстанови членството си в ЕС при евентуална независимост – но поне една страна, Испания, категорично би блокирала членството й заради сепаратизма на Каталуния. Очертава се дълга патова ситуация на две взаимно изключващи се позиции с неясен финал, която ще трупа напрежение между Единбург и Лондон.
Подобни настроения се появяват и в Уелс, който досега оставаше на заден план. Там също се надига националистическа вълна, въпреки гласуването за напускане на ЕС. Местните националисти се активизираха, а лидерът на водещата партия Плайд Къмру заяви, че избирането на Джонсън за премиер е най-добрият подарък, който уелският национализъм може да получи. Все пак в Уелс проблемите по-скоро ще се решат в рамките на т.нар. деволюция – процеса на даване на повече права на парламентите и местните органи на управление на съставните части на ОК.
Брекзит оказва влияние и на Англия. Като в нея разделителната линия минава не по етнонационални граници, а вътре в обществото, разделено на две почти равни части. Пропастта е толкова дълбока, че тя задълго ще определя политическото развитие на цялата държава.
Как ще се развият всички тези процеси в ОК, ще зависи от това колко бързо страната ще успее да преодолее шока от напускането на ЕС и къде ще се ситуира ОК в отношенията си с останалите глобални играчи. Последиците от раздялата в икономически план ще са много по-тежки за ОК, отколкото за ЕС. Джонсън настоява Лондонското сити да запази статута си на европейски финансов център, но засега отговорът на Брюксел е еднозначен: не. Важно е и как Лондон ще изгради отношенията със САЩ, като търси бърз компенсаторен омекотяващ ефект. Но това поставя ОК в слаба позиция в преговорите със САЩ и неслучайно Макрон формулира
бъдещите отношения
на Лондон с Вашингтон
като васални
ОК се опитва да развие и връзките си в рамките на Британската общност, но носталгията по имперското минало е илюзия. Търси се разширяване на връзките с Китай и неслучайно ОК отказа да се присъедини към бойкота на „Хуавей“. Правят се и опити в двустранен план със страни членки на ЕС да се компенсира това, което не може да се постигне с ЕС като цяло. Голямата въпросителна тук е дали ЕС ще съхрани досегашното си единство по отношение на Брекзит, или отделни страни ще търсят специални отношения – например, в сигурността и в свободното движение на хора. В крайна сметка всичко ще зависи от това дали ОК бързо ще преодолее шока от напускането, ще се стабилизира и ще успее да се превърне в самостоятелен глобален играч. Само така рязко биха спаднали вътрешните напрежения в страната, включително намеренията за отделяне. А ако Брекзит се окаже успешен, това ще прехвърли напрежението върху ЕС, защото може да предизвика мераци за нови „екзити“.
