Но да се върнем към беззападността – според организаторите на Мюнхенската конференция с това понятие трябва да обозначаваме, от една страна, възхода на незападни сили като Китай и Русия, които отправят предизвикателство към съществуващия международен ред, а от друга – отслабването на единството вътре в западния лагер. Иначе казано – Западът е в криза, защото могъщи автократи го атакуват отвън, а влиятелни по
пулисти – отвътре. Целта на доклада, готвен под ръководството на дългогодишния шеф на Мюнхенския форум Волфганг Ишингер, бе да алармира за опасната ситуация и да апелира за преодоляване на различията в западния лагер.
През последните три години
главен източник
на тревога
за страните от европейския фланг на западния блок е американският президент Доналд Тръмп, чрез когото популизмът превзе самия център на евроатлантическия свят. Ексцентричният лидер на САЩ не дойде в Мюнхен, но проводи своя външен министър Майк Помпео. Той пък, от своя страна, се постара да разсее съмненията в американското лидерство на свободния свят, като дръпна една ентусиазирана оптимистична реч, в която очерта главните заплахи, но и голямата мощ на САЩ. Помпео не пропусна да спомене, че като млад офицер от американската армия в края на 80-те години е служил именно в Мюнхен и е пазил границата между двете тогавашни германски държави.
„Радостен съм да съобщя, че новината за смъртта на трансатлантическия алианс е силно преувеличена“, каза бодряшки Помпео и добави: „Западът побеждава. Ние удържаме колективна победа. Всички заедно“. След това се впусна в пояснения кой точно нарушава международния ред. Това са държавите, които не уважават суверенитета и териториалната цялост на другите страни и все още мечтаят да градят империи. И по-конкретно – Русия, която „завладя Крим и части от Източна Украйна и от Грузия“, Китай, който „нахлува в изключителните [морски] икономически зони на Виетнам, Филпините и Индонезия“, както и Иран, чиито ракети „поразяват нефтени обекти в Саудитска Арабия, а неговите марионетни сили присъстват в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен“.
Речта на Помпео показва, че на хоризонта не се вижда никакво помирение на Вашингтон с Китай или пък с Русия. Китайците са схващани като
основен конкурент на САЩ за глобално лидерство
а руснаците – като заплаха за сигурността на Източна Европа и бившите съветски републики. В изказването на шефа на Пентагона Марк Еспер тези две основни предизвикателства пред Вашингтон все пак бяха степенувани – Китай е основен противник, а Русия – втори.
От казаното от Помпео, а и от други западни лидери в Мюнхен става ясно, че Западът ще продължи политиката на санкции спрямо Русия, а конкретно американците ще се борят срещу проникването на китайските технологии и компании на западните пазари. В условията на сериозна международна конфронтация САЩ държат да подчертаят своята лидерска роля и да изискват по-сурови мерки от страна на Европа срещу Русия, Китай и Иран. По този повод известният руски политолог Дмитрий Тренин перифразира прочутата фраза на Джон Кенеди „Не питай какво може Родината ти да направи за теб, а питай какво можеш ти да направиш за Родината си“. Според него сега Вашингтон казва на съюзниците си: „Не питайте какво САЩ могат да направят за вас, а бъдете готови да направите за САЩ това, което ще ви помолим“. В рамките на тази политика американците притискат европейците да се откажат от газопровода „Северен поток-2“, да върнат санкциите срещу Иран и да не допускат китайската компания „Хуавей“ до своите 5G мрежи за мобилни комуникации.
Критикувайки липсата на единство у Запада, авторите на предварителния доклад от Мюнхенската конференция по сигурността индиректно атакуваха френския президент Еманюел Макрон, който се стреми твърде агресивно да поеме лидерството в Европейския съюз, особено в сферата на общата отбрана. Той обаче дойде в Мюнхен и в изказването си не само не се покая, но в, общи линии, потвърди своята линия да търси преговори с Русия за формиране на нова обща рамка на европейската сигурност.
Макрон говори за нуждата от „стратегически диалог с Русия“
който да замени политиката на санкции. Френският президент обаче остана в изолация. Останалите европейски страни, включително най-важната между тях – Германия, не са ентусиазирани от идеята да водят диалог с Москва, докато тя продължава да окупира незаконно големи части от територията на Украйна. От друга страна, от анексията на Крим минаха цели шест години и емоциите по тази тема започват да улягат. Русия търси и насърчава европейски политици, които да приемат новото териториално статукво в Черноморския регион за даденост, която трябва да бъде преглътната, макара и да е несправедлива.
От своя страна руският външен министър Сергей Лавров говори за разрушаване на системата от договори, засягащи стратегическата стабилност в света и неразпространението на ядрените оръжия, за силовото вмешателство в работите на суверенни държави, за „незаконните санкции“ и за придвижването на НАТО на изток. Той отново постави на масата руската идея за среща на лидерите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, която засега не среща положителен отклик. Като цяло посланието на Лавров към западните лидери и експерти бе по-скоро помирително, в стил „Русия не ви е враг“. На хоризонта обаче не се вижда помирение. Мюнхенската конференция по сигурността очерта позициите на страните, но не доведе до тяхното сближаване.
