„НАТО остава гръбнакът
и фарът на бъдещето
на човечеството
в свобода и мир“ – казва Вьорнер
Манфред Вьорнер приема поста генерален секретар на НАТО на 1 юли 1988 г. Роден е в Щутгарт, Германия, на 24 септември 1934 г. Следва в Хайделберг и Париж, след което завършва право в Мюнхенския университет. През 1958 г. защитава докторска дисертация по международно право. Дисертацията изследва въпросите на отбраната и отношенията между съюзническите държави.
Вьорнер работи като администратор, преди да бъде избран през 1962 г. за съветник в парламента на провинция Баден-Вюртемберг. Там остава до 1965 г., когато става депутат в германския Бундестаг. Интересите му като народен представител са насочени главно към парламентарните реформи и политиката на сигурност. Докато е в Бундестага, се занимава активно и с въпроси на външната и отбранителната политика. През този период е и заместник-председател на фондация „Конрад Аденауер“. От октомври 1982 г. до май 1988 г. е министър на отбраната на Федерална република Германия.
Манфред Вьорнер води НАТО през радикалните промени в една изключително сложна епоха, наситена с непознати предизвикателства. С падането на Берлинската стена Студената война отива в историята. Скоро след това Варшавският договор се разпуска, а Съветският съюз се разпада. Всичко това изисква от новия генерален секретар реална визия за бъдещето, защото тези събития засягат директно сигурността не само в Европа, но и в целия свят.
С падането на Берлинската стена изчезва и разделението на Европа. Заражда се партньорство между бъдещи противници, провеждат се нови военни мисии извън границите на Алианса. Вьорнер е изключителен привърженик на НАТО и на атлантизма. През 1989 г. по случай 40-годишнината на Алианса той заявява: „НАТО остава гръбнака и фара на бъдещето на човечеството в свобода и мир“.
Когато на 9 ноември 1989 г. Берлинската стена е срината до основи и изчезва като символ на разделена Европа, Вьорнер е така въодушевен, че скача в колата си и заминава от Брюксел за Берлин, за да участва в празненствата. В бързината той дори не информира най-близките си сътрудници къде отива и те изпадат в паника. Едва вечерта разбират къде е, когато по телевизията показват как двамата с външния министър на Федералната република Ханс Дитрих Геншер, коментират голямото събитие. 
Новата реалност освен добрите новини предлага и нови предизвикателства. Разширяването на добрите отношения и подаване на приятелска ръка от НАТО към новите демокрации означава да бъдат засегнати интересите на Русия. През юли 1990 г. Вьорнер прави историческо посещение, като става първият генерален секретар на НАТО, който стъпва на Червения площад в Москва. В това време съветският лидер Горбачов провежда своите реформи и Вьорнер насърчава съюзниците от Алианса да ги подкрепят. В резултат на визитата в Москва съветският външен министър прави година по-късно реципрочно посещение в Главната квартира на Алианса в Брюксел, като посочва след това, че предложението за сътрудничество е прието добре.
Дори когато се бори за консенсус, Вьорнер не се колебае да изразява независимата си позиция, щом я счита за правилна. Той е от малкото генерални секретари, които, когато се налага, са критични към съюзниците, но без да ги обезсърчават. Освен родния немски владее английски и френски език и много добре контактува със сътрудниците си от всички националности и служебни нива в централата. Когато започва разпадането на Югославия и последвалото насилие, става очевидно, че Вьорнер не може да приеме по никакъв начин нарушаването на правата на човека и появилата се опасна нестабилност на Балканите. Всички го помнят като абсолютен работохолик. Дори когато се подлага на лечение от рак, той продължава да следи събитията в Босна и действията на НАТО.
На 28 февруари 1994 г. Алиансът използва сила за първи път в Босна, като сваля четири самолета на босненските сърби, които са нарушили въздушното пространство, забранено за полети от ООН. Вьорнер дава пресконференции от болничното легло и напуска болницата, за да председателства Северноатлантическия съвет на 22 април 1994 г. в Брюксел. Лекарят е до него, когато Съветът се проточва до късно през нощта, но присъствието му тласка НАТО да предприеме по-широки действия в Босна. Манфред Вьорнер почива на поста си на 13 август 1994 г. и не успява да види навлизането на международните мироопазващи сили, ръководени от Алианса в Косово – KFOR. Това става на 11 юни 1999 г., два дни след Резолюция 1244 на ООН.
В мира и демокрацията се инвестира всеки ден
„Този медал е в памет на един от моите предшественици – Манфред Вьорнер. От момента, в който встъпих в длъжност като генерален секретар на НАТО, разбрах, че стоя на раменете на гиганти.
Манфред Вьорнер беше един от тези гиганти.“ Това заявява генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг при връчването му на медала „Манфред Вьорнер“ през миналата година в Германия по повод 70 години на НАТО. Столтенберг казва още, че той е страстен визионер и многостранна личност, помогнал на НАТО и Европа да се насочат в правилната посока във време на съдбовни промени. С Вьорнер като генерален секретар при падането на Берлинската стена НАТО разполага с точния лидер в точното време.
След падането на стената Вьорнер играе важна роля и в това НАТО да протегне приятелска ръка към страните от Централна и Източна Европа. Това проправя пътя на новите демокрации в присъединяването им към семейството на свободните народи след вземане на суверенни решения.
През 1991 г. Манфред Вьорнер пристига в София по покана на президента на Атлантическия клуб в България (АКБ) д-р Соломон Паси. Неговото посещение ще се помни завинаги, защото това е първият генерален секретар на НАТО, посетил България. Знаменателна е и речта му пред АКБ. Паметна, разбира се, остава и разходката в центъра на София, която Вьорнер прави в трабанта на Соломон Паси. Този трабант става световноизвестен още тогава в резултат на репортажа на CNN от София. Днес малкото возило е един от забележителните артефакти, експонирани пред новата централа на НАТО в Брюксел, заедно с останки от Берлинската стена и Световния търговски център.
В речта си при награждаването Столтенберг казва още, че „Наред с Европейския съюз НАТО е основен стълб на създадения по правилата ред, който гарантира безпрецедентен мир и просперитет в Европа“. Той припомня и изявлението на Манфред Вьорнер, направено шест месеца след падането на Берлинската стена, че „Без Атлантическия съюз не може да има сплотеност и единство в целия свободен свят. Няма трансатлантическо партньорство без сигурност и стабилност”. Към това Столтенберг добавя, че „Не можем да приемаме мира и демокрацията за даденост.
Трябва да инвестираме в тях всеки ден“.
