В Афганистан може да възникнат две паралелни правителства.
Когато през есента на 2001 г. тогавашният американски президент Джордж Буш разпореди военен удар срещу талибаните в Афганистан, той си представяше тази акция като кратка интервенция, която ще смени властта в азиатската страна, така че тя да престане да бъде източник на терористична заплаха. Днес, повече от 18 години по-късно, талибаните контролират големи части от страната, въпреки че Вашингтон изсипа в нея трилиони долари, а 2400 американци и над 1000 войници от други натовски държави бяха убити. В жестокия конфликт животът си загубиха и над 38 хиляди цивилни афганистанци.
Вижда ли се краят на този тъжен афганистански сюжет, след като на преговорите в Доха най-сетне бе договорено примирие между САЩ и талибаните, което трябва да бъде подписано утре? Все още е рано да се каже, а ако има оптимизъм, той е много предпазлив. Преговорите в катарската столица продължиха повече от две години, като няколко пъти бяха близо до финал, но на терена в Афганистан все се случваше нещо драматично, което водеше до отдръпване на някоя от двете преговарящи страни.
Сега американците поставиха условие: Примирието ще бъде подписано на 29 февруари, но само ако в седмицата, предшестваща тази дата, талибаните стоят мирни. На пръв поглед това е странно искане, но то цели да покаже дали официалното ръководство на бунтовниците контролира всички свои фракции и групировки и може да им наложи едно общо решение. Поне до вчера талибаните успяваха да изпълнят условието на Вашингтон.
Предвижда се скоро след подписването на примирието американците и правителството в Кабул да освободят от затворите близо 5000 опозиционни бойци, а от своя страна талибаните също ще освободят 1000 пленници. Ако всичко върви гладко, американският военен контингент в Афганистан ще бъде съкратен от сегашните 13 хил. души до 8600, а максимум до година и половина Пентагонът трябва да изтегли силите си напълно. Така в годината на изборите президентът Доналд Тръмп ще може да се похвали, че вече е много близко до изпълнението на своето обещание да извади страната си от тресавището на най-дългата война в нейната история.
Примирието между американците и талибаните обаче е само първият етап от общонационалното помирение в Афганистан. Следващата стъпка са преговорите на властите в Кабул с опозицията. Те трябва да започнат през март отново в Доха. И ако досега имаше сериозни съмнения за единството и координацията вътре в лагера на талибаните, то сега още по-проблематично изглежда разбирателството в другия лагер – този на официалната власт в Кабул.
През септември 2019 г. в Афганистан бяха проведени президентски избори. Обявяването на резултатите закъсня с няколко месеца. Едва когато преди броени дни стана ясно, че предстои подписването на примирието с талибаните в Доха, Централната избирателна комисия в Кабул обяви за победител действащия президент на страната 71-годишният Ашраф Гани. Според официалните данни избирателната активност е била под 15 процента, като Гани е набрал 50,64% от гласовете, а неговият основен съперник доктор Абдула Абдула – 39,52%. Същите двама политици бяха основните кандидати и на предишните президентски избори през 2014 г., като тогава Гани изоставаше на първия тур, но бе обявен за победител на балотажа.
Д-р Абдула, който досега ръководеше изпълнителната власт в Афганистан, отказа категорично да се признае за победен, позовавайки се на многобройни данни за фалшифициране на изборните резултати. Той заяви, че ако Ашраф Гани пристъпи към официално полагане на клетва за втори мандат, то още на следващия ден Абдула Абдула също ще се самообяви за президент и ще организира своята инаугурация. Американците се опитваха да отложат тези резки стъпки, като убеждаваха Ашраф Гани да изчака подписването на споразумението с талибаните и едва след това да встъпи в длъжност, но той не ги послуша. Така че днешният и утрешният ден ще бъдат драматични и важни за Афганистан – можем да станем свидетели на две церемонии за встъпване на президент в длъжност плюс подписването на примирието от Доха. Възможно е в столицата
да възникнат две паралелни власти Абдула Абдула е решен да не се предава. През тази седмица той преназначи петима губернатори на провинции в северната част на страната, която се смята за негова крепост.
Обезпокоени от това развитие на събитията в Кабул, САЩ спешно изпратиха своя специален пратеник за Афганистан Залмай Халилзад в провинция Джаузджан, където е резиденцията на влиятелния генерал Рашид Достум – съюзник на Абдула Абдула. Генералът, който е етнически узбек, е ветеран от всички войни в Афганистан през последните три-четири десетилетия и е сключвал множество тактически съюзи с властта в Кабул, включително и когато тя бе в ръцете на прокомунистическо правителство, подкрепяно от СССР. Всъщност неочакваната визита на Залмай Халилзад още веднъж подчертава факта, че Афганистан е пъстър и сложен пъзел, съставен от различни военни и племенни водачи, без чието съгласие не е възможна никаква сделка с талибаните.
Предпазливият оптимизъм за бъдещето на Афганистан идва главно от това, че талибаните също са уморени от дългата война и този път, изглежда, наистина са готови на компромиси. През този месец един от техните лидери даде коментар за в. „Ню Йорк таймс“, в който заяви, че групировката е готова да отстъпи дори от някои от най-непримиримите си позиции по въпроса за мястото на жените в обществото и да им позволи свободно да посещават училища и университети, както и да работят в публичния сектор. Така че умората от войната ще бъде главният фактор, който ще работи в полза на вътрешноафганското помирение, но все още е рано да се каже дали конфликтът вече е изчерпал своето вътрешно гориво.
Опиумът – главният бизнес
Дългите години на гражданска война опустошиха икономиката на Афганистан. При население то 37 млн. души БВП на страната е три-четири пъти по-малък от този на България. Разбира се, в официалната статистика не е включен основният бизнес в Афганистан – производството на наркотици. Страната дава 80% от общата продукция от опиум в света. И това, при положение че преди 2001 г. маковите насаждения бяха почти напълно ликвидирани, а през последните две десетилетия американците са изразходвали $10 млрд., за да се борят с афганистанското наркопроизводство.
Повече от половината от афганистанското население живее под чертата на бедността, а официалната безработица е 24%. В известната класация за условия за правене на бизнес в различните държави Афганистан е на 173-то място от общо 190 страни. Колосален е и търговският дефицит – при внос от $7,6 млрд., износът на Афганистан е за едва $784 млн. Бюджетният дефицит е около 15%. Страната е богата на полезни изкопаеми, но непрестанната война не позволява тяхното разработване. Същото се отнася и за проекта за газопровод от Туркменистан до Индия и Пакистан. Той трябва да мине през Афганистан и да носи големи приходи от транзит, но при такова ниво на несигурност няма как да бъде реализиран.
