Долната камара на руския парламент одобри на трето и последно четене промени в конституцията на федерацията, които позволяват на Владимир Путин да се кандидатира за пети мандат като президент. 382 депутати гласуваха в подкрепа на текстовете, 43 отсъстваха, гласове против нямаше.
Общият брой на предложените поправки в конституцията беше около 390 по думите на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Промяната на конституцията беше инициирана от президента Владимир Путин. Поправките предвиждат преразпределение на пълномощията между органите на властта в полза на президента и позволяват да се уволняват съдии от Конституционния и Върховния съд, като добавят пълномощия за неовластения в момента Държавен съвет.
Текстът, който предвижда предишните президентски мандати на Путин да бъдат „занулени“, т.е. да се броят от приемането на конституционните промени, беше внесен във вторник от първата жена-космонавт Валентина Терешкова, която в момента е депутат от президентската партия „Единна Русия“. Това ще му даде право да се кандидатира за поста отново през 2024 г.
„Няма какво да го извъртаме и да се чудим как да го кажем с някакви измислени конструкции. [Напротив], всичко трябва да е честно и открито, и публично да предвидим [такава възможност]“, каза Терешкова от трибуната. Самият Путин каза, че е съгласен да се кандидатира отново.
За да влязат в сила, конституционните промени трябва да бъдат одобрени от конституционния съд, а след това и на референдум, който е насрочен за 22 април.
В момента Путин е президент четвърти мандат. След първите два той заемаше поста министър-председател. С това прекъсване той заобиколи изискването на руската конституция за максимум два „поредни“ мандата на държавния глава. Сегашният му мандат изтича през 2024 г.
През 1998 г. Конституционният съд на Русия вече гледа подобно дело. Тогава ставаше дума за „зануляване“ на първия мандат на президента Борис Елцин. Аргументът за това първият му мандат да не се брои беше в това, че Елцин стана президент преди новата Конституция да влезе в сила. Въпреки това Конституционният съд не се съгласи с така нареченото „зануляване“.
Източник: https://www.svobodnaevropa.bg/
