Скача с парашут заедно с войниците си
и се бие на фронтовата
линия редом с тях
Генерал Матю Риджуей има незавидния шанс да стане Главнокомандващ на Съюзническите сили в Европа (SACEUR) след генерал Дуайт Айзенхауер (Айк). Никак не е лесно „да влезе в ботушите“ на личност като Айк, който се радва на всеобщо възхищение и когото след Втората световна война наричат „Спасител на Европа“. Не е лесно дори за човек като Риджуей, известен като „Спасител на Корея“. Към това трябва да се добавят и интровертната му натура, твърдото му поведение и голяма работоспособност. Допълнително предизвикателство е, че като главнокомандващ всеки ден от Риджуей се изисква и дипломация за координиране на дейността на 14-те военнослужещи от екипа му и връзките с техните граждански правителства.
Риджуей обаче е закален в битките войник по времето, когато влиза в НАТО през май 1952 г., след като е разбудил духовете на армията на ООН в Корея и е „обърнал прилива на привидно неизбежния напредък на китайските комунистически сили“. Той е свикнал да действа рисковано и е готов да се бори за всеки войник под негово командване.
Генерал Матю Риджуей е изключително популярен сред войските, които командва, както в Европа по време на Втората световна война, така и в Корея. Истински войник, има безброй истории за това, как Риджуей се грижи за войската си, как спира, за да даде ботуши на някой закъсал, бори се с бюрокрацията във Вашингтон, за да получи за войниците по-добра храна и снабдяване на бойното поле, скача от самолета заедно със своите парашутисти и се бие на фронтовата линия редом с тях.
През пролетта на 1943 г. Риджуей помага в планирането на въздушно-десантната операция, която е част от инвазията в Сицилия, започнала на 10 юли 1943 г. Това е първият случай в историята, когато американската армия използва парашутисти в битка.
Твърди се още, че генералът помни имената на над 5000 мъже, воювали под негово командване, и извършва дръзки подвизи, които се превръщат в легенди сред войниците.
Според военния историк Томас Флеминг по време на Втората световна война „една от любимите му каскади е да застане насред пътя под тежък артилерийски огън и да се изпикае, за да демонстрира презрението си към немската точност. Подчинените му офицери и колеги генерали многократно го молят да се откаже от тези изпълнения, но той ги пренебрегва.“
Въпреки тази популярност сред войските си Риджуей е смятан от някои за твърде директен, твърде самоцелен и твърде независим, за да ръководи Алианса. Генералът винаги 
се чувства по-удобно на бойното поле, отколкото в заседателната зала. Говори се, че е „извършил непростимия политически грях да казва истината и да го прави грубо“. Не е тайна, че цивилната политическа класа в НАТО предпочита винаги любезния и общителен началник на Генералния щаб на Айзенхауер генерал Алфред Грюнтер като негов наследник. Риджуей обаче има подкрепата на американския президент Хари Труман.
И така той пристига в Париж през май 1952 г., готов да поеме командването от Айк. Преди пристигането му снимка на Риджуей е широко разпространена в Европа, показваща го с ръчна граната, висяща около врата му. Риджуей е известен сред американските военни, защото винаги носи граната на едната презрамка и аптечка на другата, но европейската публика вижда снимката като знак, че новият SACEUR е опасен и ще донесе само неприятности, а не спокойствие.
Пристигането му е посрещнато с протести и улични бунтове в Париж и други френски градове, организирани от Френската комунистическа партия. Издигат се лозунги, на които пише „Риджуей е наемен убиец“ и „Риджуей е американско чудовище“. Хората в Лондон също протестират, но с по-простия призив „Риджуей, върви си”. Слоганът е рисуван по стени във Франция, Обединеното кралство и Италия. Стотици френски комунисти са арестувани след бунтовете. Но Риджуей пренебрегва гласовете и яростта на своите противници и веднага се захваща за работа.
Матю Риджуей е син на полковник Томас Риджуей. Роден е на 3 март 1895 г. във Вирджиния, САЩ. Завършва военната академия „Уест Пойнт” и през 1917 г. започва службата си в армията като втори лейтенант. Напуска този свят през март 1993 г., след като още през 1956 г. публикува автобиографията си „Мемоарите на Матю Б. Риджуей“.
НАТО увеличава силите си от 12 на 80 дивизии
Херкулесовската работа на Риджуей е „да добави плът върху костите на НАТО“. Докато Айзенхауер започва с непосилната задача да създаде единна военна командна структура, Риджуей трябва да продължи, вниквайки в същността на работата. Това включва вкарването на Гърция и Турция в НАТО, като същевременно се намали историческата враждебност между тях и се балансират британските и американските военноморски способности. Риджуей трябва да влезе и в противоречие с общоприетата мъдрост, че всички въздушни сили трябва да бъдат обединени под едно командване. Чрез ловко договаряне генералът решава тези проблеми един по един, заявявайки след няколко месеца: „Вече съществува командна структура, която да контролира нашите първоначални сили по фронт от 4000 мили, простиращ се от Северна Норвегия до Кавказ.“
Следващата задача в програмата на Риджуей е да се гарантира, че тази дълга граница може да бъде защитавана. Той подтиква правителствата на съюзниците да увеличат както активните си сили, така и резервите си, да изградят критична инфраструктура, която да подпомогне разполагането на войските и да се подготвят за кризи чрез военни учения. Едно от най-големите му предизвикателства е да помогне да бъде убедена Франция, че на Западна Германия трябва да бъде позволено да се въоръжава, докато паралелно се предприемат мерки за интегриране на страната в западната отбранителна общност.
В крайна сметка, въпреки че прекарва малко повече от 400 дни като SACEUR, Риджуей полага основите на израстването на Алианса в успешна военна организация. Повишава редовните и резервните сили на НАТО от 12 до 80 дивизии, създава ефективна командна структура и трансформира напрежението между държави членки, които понякога трудно си сътрудничат и общуват. Риджуей напуска НАТО през юли 1953 г. и се връща във Вашингтон, за да стане началник на щаба на американската армия. И тук, както в НАТО, той с готовност отхвърля ортодоксалното мислене и разрошва перушината на Пентагона. Риджуей силно се противопоставя най-вече на плана за изпращане на американските войски във Виетнам. Възгледите му са отхвърлени и той се оттегля скоро след това.
В крайна сметка генерал Риджуей се гордее с времената, в които използва упоритостта си и несломимата си личност, за да говори истината на властта. Не е обичан като Айзенхауер, не предизвиква възхищение като Грюнтер, но с радост жертва одобрението на висшестоящите за нещо далеч по-ценно – животът и здравето на войниците си.
