Адела Пеева, авторката на документалните филми „Чия е тази песен?” и за героизма на въздушния ас Списаревски („В търсене на Списаревски” – 2013) този път разказва за живота и творчеството на известните ни кинорежисьори Ирина Акташева и Христо Писков. Творбите на творческия и житейския тандем през социализма са определяни като „твърде опасни”.
В „Мълчание с достойнство” тя разказва за тежкия творчески път на Акташева и Писков, за съдбата на филмите им, някои от които забранявани, както се случва с творбата им „Понеделник сутрин” (1966), прожектиран на голям екран 22 г. по-късно.
Адела Пеева смята, че още с първия си филм ”Понеделник сутрин” Ирина Акташева и Христо Писков са ударени силно. След този филм Акташева и Писков са 8 г. без работа. Кинаджиите от онова време не са били по лагери, не са били измъчвани, но са духовно пребити хора, смята един от най-изявените ни оператори Емил Христов.
Филмът, който показва достойното лице на кинотворците ни, е изграден на основата на интервюта и един разговор с Ирина Акташева и Христо Писков. Сред интервютата е едно от последните, давани от Стефан Данаилов, от звезди на българското кино и театър като Руси Чанев, Любен Чаталов, Георги Мамалев, Филип Трифонов, участвали в техни филми.
Сценарият е на Адела Пеева и на Люсиена Крумова, а оператор е Емил Топузов. Той трябваше да има своята премиера на 24-тото издание на София Филм Фест през март, но създателят му и негов директор Борис Китанов успокои публиката, че събитието само се отлага заради мерките срещу коронавируса.
Адела Пеева е единственият режисьор на българското кино, 2 пъти номиниран за наградата на Европейската филмова академия за филмите си „Чия е тази песен?” и „Развод по албански”. Режисьорката смята, че рецепта за добро документално кино няма, но водещ принцип е да не манипулираш събития и личности.
Още един документ за Ленинградската блокада
Ленинград. Живот под обсада” е новото заглавие на издателство „Изток–Запад” в навечерието на годишнината от края на Втората световна война. Това е още един документален принос към разказа за уникалната съдба на ленинградчани.
Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата, казва авторът й Сергей Яров. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, добавя писателят, мислят за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат. Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да премислим техните действия.
Това е книга за подвига, но в нея читателят няма да намери обичайните патосни слова, разказва писателят, те са излишни. Всеки е направил каквото трябва, но като се е сплотил с други, е създал непреодолима стена, предпазила града от пропадането в бездната.
Тези хора не са избрали сами съдбата си, но когато е настъпил смъртният им час, мнозина са го посрещнали достойно. Свидетелствата на очевидците на блокадата, на загиналите и на оцелелите създават впечатляващо силна фреска на мъченичеството на великия град.
Такъв е този град, казва Сергей Яров, безпомощен срещу снарядите и нападенията, наранен и осакатен, но и чертаещ с развалините си границите, които никой не може да премине. Такива са тези хора – залитащи, търсещи трохи хляб, измъчвани от студ и глад, отучили се да плачат, но останали хора…
Писателят Сергей Яров (1959–2015) е руски историк. Преподавал е в университета „А. И. Херцен” и в Европейския университет в Санкт Петербург. Година преди смъртта си получава литературната награда „Просветител” за книгата си „Ленинград. Живот под обсада”.
