Малко преди Освобождението ни от османско владичество в София са обесени четирима софийски книжари. Петият – Никола Вардев, се спасил по чудо. В местността „Капана”, близо до дюкяна си, е обесен Стоян Недялков Вардев по прякор Табака. На вратата на книжарницата му, край пътя за Бистрица, е обесен Никола Крушкин-Чолака. Георги Стоицев увисва на бесилото на „Шарен мост” – днес Лъвов мост, а техният сътрудник Киро Селянчето пък обесили на Конския пазар.
Стоян Табака започва разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни заедно с Никола Вардев. С продажбата ѝ се залавят още Никола Крушкин, Киро Геошев – Селянчето, и Георги Стоицев.
В конака в София пристига донос срещу Стоицев. Историята нататък накратко е следната: Залавят го около Радомир. При разпита той отрича абсолютно всичко, но съдът успява да разбере от майка му, че песнопойките се разпространяват не само от него. Тогава арестуват и останалите. Присъдата е смърт чрез обесване.
На 15 ноември 1877 г. Стоян Недялков – Табака, облечен като за празник, тръгва пръв към бесилката. За да повдигне духа на приятелите си, той се провиква: „Не се боя! Бесилката ми е причастие!”.
Героизмът на софийските книжари по време на обесването прави силно впечатление на английския репортер на в. „Стандарт”, който след това откупува дрехите, с които е облечен Стоян Табака, и ги подарява на музея на мадам Тюсо в Лондон. И това е българското присъствие в Музея на восъчните фигури, където най-старият експонат е на Волтер.
Поразително е спокойствието, с което Табака приел съдбата си. Когато го повикали, за да го окачат на въжето, той изтърсил цигарето си, мушнал го в пояса си и навел доброволно главата си. Първоначално, когато английският журналист поискал дрехите на обесения, му било отказано. По-късно обаче той успял да ги откупи. Докато Стоян още висял на бесилото, туркините водели децата си да видят обесения, а очевидци описват, че някакво циганче дрънкало на дайрето си и играело кючек покрай бесилката!
И именно тук за първи път се появява българската следа с дрехите на Стоян Табака. Дали е имало негова восъчна фигура, не е ясно, но е сигурно, че това е първият българин, който, така да се каже, „пробива“ в този световноизвестен музей.
След Освобождението на България възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването, предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Това е днешният Лъвов мост в София. Лъвовете символизират именно четиримата обесени от турците българи книжари.
