Различията в позициите на ЕС и Турция остават, а според FRONTEX ситуацията с мигрантите ще се влоши.
Разговорите между турския президент Реджеп Ердоган и представители на ЕС по бежанския проблем се провалиха. Той е напуснал преговорите в Брюксел след двучасова среща, приключила без нови договорености. 
Срещата в Брюксел бе 4 дни след тази между президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган в Москва, след която влезе в сила сключеното там споразумение за прекратяване на огъня в Идлиб. В Брюксел Ердоган разговаря с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Според „Ройтерс” външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу е заявил, че споразумението Анкара–Брюксел трябва да се актуализира заради събитията в Сирия и Анкара била готова да работи конструктивно по въпроса. А за държавната информационна агенция „Анадолу” той казва, че трябва да се приложат визовата либерализация и актуализирането на митническия съюз на страната с ЕС, за да се подпомогне решаването на мигрантския въпрос.
Самият факт, че срещата на Ердоган в Брюксел завърши без общо изявление и съвместна пресконференция както бе планирано, е показателен, че сериозните различия в позициите на ЕС и Турция остават.
Очакваше се централната тема на разговорите в Брюксел да е прилагането на споразумението за миграцията от 18 март 2016 г. ЕС не е изплатил изцяло обещаните 6 млрд. евро на Анкара и отказа да предостави безвизово пътуване за турските граждани. В навечерието на срещата в Брюксел турското външно министерство призова европейските страни да изпълнят задълженията на миграционното споразумение и да не пречат на движението на бежанци от Турция през границата с Гърция. Ердоган отхвърли предложението на Брюксел за още 1 млрд. евро. Тогава ЕС заяви, че ще отпусне още 500 млн. евро. Ердоган обаче твърди, че страната му е похарчила 40 млрд. долара за мигрантите.
Европейците обвиняват Анкара в „шантаж”, защото инициира проблема с бежанците след изострянето на ситуацията в Идлиб. И го приемат като отмъщение на Ердоган за позицията им по кризата. Според Bloomberg Ердоган е заплашил, че ще „отвори портата към Европа” за сирийските бежанци, „ако ЕС не се откаже от острата критика на военната операция на Анкара срещу кюрдите”. През юли 2019 г. Турция обяви временно спиране на споразумението за реадмисия (обратно приемане) на мигранти в отговор на санкциите на ЕС, след сондажните дейности Анкара за газ в спорни води до Кипър. Ердоган се опита да обвърже и ЕС със създаването на „зона за сигурност” по турско-сирийската граница, за да се заселят до 2 млн. бежанци там. Което европейските държави не подкрепиха.
„Той реши да се разправи с всички”
пише хърватското издание Advance. И обяснява действията на Ердоган с възстановяване на отношенията между Анкара и Вашингтон. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че хората, изпратени към гръцката граница, не са бежанци от сирийската провинция Идлиб, а мигранти, които живеят в Турция от години. Австрийският канцлер Себастиан Курц призова за „по-добра защита на външните граници на ЕС и неподдаване на натиск от страна на Ердоган”, защото „в крайна сметка можем да получим ситуацията от 2015 г.”. Тогава в Европа само през първите 10 месеца нахлуха около 1,5 млн. мигранти, а след това този брой се увеличи.
След турската инвазия в Сирия около 3,6 млн. сирийци се преместиха в Турция, много от които възнамеряват да емигрират в Европа. Брюксел, който по-рано предполагаше да разреши демографските си и икономическите проблеми с помощта на имигранти, все още не е „усвоил” мигрантите и бежанците от онзи период. Европейската агенция за защита на външните граници FRONTEX подготви доклад за лидерите на ЕС, в който се посочва, че сега ще е трудно да се спрат мигрантите, дори и турските власти да им попречат. Това показва, че ситуацията в следващите дни може да се влоши. Подозира се, че Ердоган
прилага план за радикално преструктуриране на Европа
чрез нейното ислямизиране, което може да бъде използвано от радикални елементи, желаещи да укрепят позициите на ИДИЛ на континента. Това поставя остро въпроса как Брюксел ще продължи да изгражда отношения с Анкара. От 2015 до 2020 г. ЕС разработва различни модели за това, как да взема решения за убежище или депортиране. И нито един от тях не сработи. В сила е само споразумението между ЕС и Турция за бежанците. Според The Guardian, започвайки офанзивата с бежанците към Гърция, Анкара се опитва „да вкара Европа в Сирия, за да не остане там сама срещу Москва”.
ЕС сега заема по-твърда позиция по мигрантите, отколкото през 2015 г. и е готов да защити „външната си граница”. Може би Ердоган ще продължи „да се пазари, за да си купи време”, през което да намери ново решение. Ще му бъдат изплатени обещаните средства за бежанците. Но има и друг вариант: ЕС да започне преговори със сирийския президент Башар ал Асад на високо политическо ниво и да неутрализира Ердоган. Изглежда, че е дошъл моментът, когато е необходимо да се припомни планът на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който, предвиждайки проблеми с бежанците, призоваваше
за коригиране на политиката на ЕС
в сирийския конфликт
Предлаганото решение включва организиране чрез специалния представител на ООН за Сирия на диалог с Асад, Москва, Техеран, Анкара, Риад и дори с т.нар. умерена сирийска опозиция, за да се потърси още един вариант за мирно уреждане на конфликта в Сирия.
Показателно за това бе изявлението на германския канцлер Ангела Меркел: „Въпреки цялото ми разбиране за тежестта, която е поела Турция с подслоняването на 3,5 млн. бежанци на своя територия, не мога да проявя разбиране, когато тя се опитва да реши вътрешни проблеми на гърба на бежанците, които накрая се оказват заложници на гръцко-турската граница”. Според нея политиците могат да управляват и да намалят миграцията.
Във всички случаи настъпва времето за сериозни решения.
