Моят вуйчо Тома, отдавна покойник, обичаше да използва фразата „На кьоравите щъркели – Господ им прави легало“. Употребяваше я винаги в смисъл, когато някой несретник в живота или в професията получаваше внезапна и неочаквана помощ и подкрепа от Всевишния, хей така, само защото човекът е изпаднал в беда.
Така и с нашите комшии – късметлии в Северна Македония, оттатък границата. Трябваше да се появи призракът на коронавируса, та да им хрумне, че могат да отложат предсрочните парламентарни избори, насрочени за 12 април. Трябваше заплахата от заразата да започне да разяжда обществото, та партийните лидери и държавниците в Скопие да проумеят, че направиха огромна политическа грешка, ангажирайки гражданите си с предизборна кампания за вота. Трябваше да опре ножът до кокала, за да признаят пред себе си и пред държавата, че настървеността, с която искаха и приеха да си премерят електоралните сили на 12 април, е била напълно безпредметна и излишна. И понеже са пълни демагози от балкански тип
се хванаха като удавници за сламка за епидемията и изведнъж заговориха в един глас, че здравето на хората е по-важно от битката за власт. Всички без изключение – и управляващи начело с доскорошния премиер Зоран Заев, и опозицията от ВМРО–ДПМНЕ с нейния председател Християн Мицковски, и всички партии на албанците – поне 5, които бяха при президента Стево Пендаровски във вторник, изведнъж с пълен консенсус се съгласиха, че изборите трябва да бъдат отложени. Така „се замете“ вотът като политическа глупост, която спря реформите, като се намери обективна причина – коронавирусът. Дойде им дюшеш, както се казва, колкото и това да звучи жестоко и нехуманно. И колкото по-гласовити бяха в предизборните действия, колкото повече закани за победа за себе си и катастрофално поражение за съперника си предвещаваха, толкова по-радостно са въздъхнали, когато президентът Пендаровски обяви, че изборите се отлагат. Пълна демагогия.
Облекчението, което обхвана всички политически фигури в Северна Македония след отлагането на изборите, имаше и един допълнителен мотив. То трябваше да прикрие и несръчността, и липсата на подготовка и визия на същите тези партийни лидери, които се събраха при президента Пендаровски. Защото само преди седмица служебният премиер Оливер Спасовски ги бе събрал заедно, само че на друго място в Скопие – в Дома на пратениците. И отново същите лидери на управляващия СДСМ, представляван от Зоран Заев, на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ – Християн Мицковски, на най-голямата партия на албанците Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети и на още четири по-малки формации на албанския корпус. И всички те, пак единодушно решиха, че заплахата от заразата за гласоподавателите не е толкова сериозна, че да отлагат изборната битка на 12 април. Само препоръчаха, преди всичко на себе си, защото техните партии са главните организатори на подобни прояви, кампанията да минава по-кротко. Да няма масови мероприятия, да няма събирания на симпатизанти, концерти и други културни форми да бъдат прекратени или спрени и така нататък. Стига, бе, това да не е Скандинавия с нейните дисциплинирани гласоподаватели, които и да не отидат на митинг, знаят предварително за кого да пуснат гласа си. Това са Балканите, Северна Македония, където и до днес броят по странни схеми колко хора са били на митинг на площада, за да ги сравнят със съперника и да „го ударят в земята“, както се казва, бройки срещу бройки… Някаква форма на примитивна социология с пропаганден заряд, която още, за съжаление, върви като инструмент в политическата битка оттатък границата.
Не знам, може би подобно политическо късогледство да е било по-скоро израз на страха от това, кой пръв ще произнесе сакралната фраза: „хайде да ги отложим!“. Лидерът на СДСМ и доскорошен премиер Зоран Заев вероятно е имал достатъчно информация, която да му даде възможност да направи точна прогноза за идващата заплаха от епидемията. Но в интерес на истината никак не би му отивало тъкмо той да предложи отлагане на вота. Че като го почнат опозиционните медии, които все още имат силата и влиянието от времето на режима на Никола Груевски (а може би и финансовата подкрепа от него), току-виж обърнали електоралните настроения на онези, които все още се колебаят.
Някак си не вървеше и опозиционният лидер Християн Мицковски да направи такова предложение, тъй като съгласието за предсрочен парламентарен вот той приписва като политическа победа за себе си. Албанците си имат свои сметки, правят си малки коалиции и партньорства, гледат си в канчето едни на други и само чакат удобен повод да премерят сили в името на това, да определят кой има най-голямо влияние сред техните си гласоподаватели.
Но динамиката, с която пандемията връхлетя и Северна Македония, промени всичко. И най-важното – даде приемлив аргумент изборите да бъдат отложени а лидерите да се представят като особено загрижени за здравето на съгражданите си и да се отрекат от стремежа си към властта. Пък на всичко отгоре, след като постигнаха консенсус при президента за отлагане и въздъхнаха дълбоко и радостно, започнаха да се перчат и да спорят помежду си какво положение трябва да бъде въведено като мярка срещу пандемията – военно, извънредно или някакво друго.
И това на фона на пълната неизвестност за правните основания на отлагането, на определянето на дата за нов избор, на цялата процедура, с която държавата се среща за първи път от своята независимост, май. Досегашният председател на парламента Талат Джафери вдигна ръце предварително, заявявайки, че „който иска отлагане на изборите, да каже как да стане това“. Затова Пендаровски събра екип от известни юристи по конституционно и изборно право, та да умуват и предложат някаква приемлива легитимна формула за начина и сроковете за провеждането на нови избори. Самият президент на няколко пъти посочи, че не вижда никаква причина следващият парламентарен вот да бъде след два-три месеца, но не се ангажира да посочи дата. Пък и беглият поглед на календара, на християнските и мюсюлманските празници, на летните ваканции, на които в Северна Македония държат, показват, че една дата през есента би била добра Но тогава изборите не би трябвало да бъдат определяни като предсрочни, за каквито опозицията настояваше, защото тогава, през есента, е времето за редовен парламентарен вот. Пълен хаос, както виждате, предизвикан от онова решение в края на октомври миналата година на същите тези лидери на парламентарни партии, които по-скоро емоционално, а не рационално след отказа на Брюксел поради френското вето да им даде дата за преговори за членство, решиха да премерят сили на 12 април тази година.
Но понеже Господ прави гнездо на кьоравите щъркели, тъкмо във вторник, в същия ден – 17 март, и може би дори в същия час, когато при Пендаровски отложиха изборите, в Горната камара на испанския парламент – Сената, гласуваха ратификацията на Протокола за членството на Северна Македония в НАТО. Всъщност залата бе съвършено празна, гласуването стана дистанционно, но с него завърши сагата на ратификацията от всички страни – членки на Алианса. И Северна Македония стана официално 30-ият член на Пакта. Макар че и това бе предизвестена новина, тя бе преднамерено пробутана в челото на вестите в медиите в Скопие и наоколо, но и така раздухана, сякаш бе добре дошла отнякъде, за да измие срама от челата на политиците край Вардар, които така и не признаха открито и честно, че се изсилиха и сбъркаха с насрочването на предсрочния вот на 12 април.
А на хората оттатък границата сега не им остава нищо друго, освен да се питат един друг – а зошто го ручавме жабето?
