Или едно унгарско жило срещу англичаните.
Шанс за книгите – така определиха много от „говорещите глави” по медиите времето на принудителен престой у дома заради вирусната ваканция. Много подходящо заглавие е хумористичният шедьовър „Как да бъдеш чужденец. Как да бъдеш упадъчен” на англичанина от унгарски произход Джордж Майкс. Преди 30 г. издателство „Колибри” отпечата първото издание, а сегашното посвещава на… Брекзит.
Да си чужденец е проява на лош вкус, срамотно е. Защото престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Но чужденецът не може „да се поправи”. Чужденец ли си, то е за цял живот. За чужденеца изход няма. Той може да стане британец, но англичанин – никога.
Така пише роденият в Будапеща Джорд Майкс (Дьорд Микеш). Да, човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното. А що се отнася до упадъчността, важни са добродетелите, които англичаните продължават да притежават: търпимост, вежливост, все още поносими обноски при храненето, малко чудноватото чувство за хумор, страстта да се редят на опашки, самоиронията и непоносимостта към всякакво ласкателство, трезвомислието (че и студенокръвието – много си е хубаво и дори да не се вдига олелия до небето за всичко, свързано със секса), дарбата да се мисли в две измерения, което ти позволява да друснеш някому в двора… летище или автомагистрала, но да не допуснеш друг да ги построи в твоя двор.
Джордж Майкс (1912–1987) гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – „Как да бъдеш чужденец” (в Англия, то се знае), излязла през 1942 г., до днес е преиздавана повече от 40 пъти в над 20-милионен тираж…
Испанският цигулар Ара Маликян отлага концертите си у нас за юни. На 16-и той ще свири във Варна, на 17-и в София, а на 19-и в Пловдив. Казват, че цигулката на виртуоза разказва женската душа…
В галерия „УниАрт“ на Нов български университет са представени уникални и непоказвани досега архивни фотографии на проф. Людмил Христов, ръководител на департамент „Кино, реклама и шоубизнес”, от работата по заснемането на киношедьовъра „Осъдени души”. Шестият режисьорски филм на Въло Радев от 1975 г. по едноименния роман на Димитър Димов оставя голям отпечатък в българското кино. Той е един истински модерен европейски филм, заснет с много едри планове, необичайно за тогавашното кино. Проф. Христов е присъствал на снимачната площадка на „Осъдени души”. И негативите са от онова лято на 1974-а, когато се снима филмът, правени със стар фотоапарат „Киев”. Тогава проф. Христов е само осветител в киноцентъра „Бояна”. Откриването на изложбата, като много други културни събития, беше отложено за по-късно.
Рамона Тулумани е един от най-красивите оперни гласове на Албания, изправя публиката на крака с изпълненията си на знакови роли на различни оперни сцени, а залата избухва в аплодисменти. В Тирана е известна, у нас е откритие. Тя е от албанско-български произход. Родена е в Тирана, но никога не забравя българските си корени. Дори и името й е съчетание между България и Албания – кръстена е на майка си Райна и на баща си Монди, и двамата свързани с музикалното си образование в нашата консерватория. „Баба ми е от София и майка ми е родена там. Баба ми ни е говорила на български и всички го знаем“, казва Рамона Тулумани и те “хваща за сърцето”, когато плътният й глас изпълнява българския химн. Оакваме я тепърва на българска сцена.
Онлайн култура по време на криза
И нашата, и световната култура премина онлайн – и театрите, и операта и балетът, и много музеи. Единият вариант е да се гледат записи на спектакли, другият, който практикуват в театър „Възраждане” в София – да се играе наживо пред празен салон, но да се излъчва в интернет за почитателите на Мелпомена. Софийската опера и балет започна онлайн излъчване на оперни и балетни постановки от изминалите сезони.
Сред културните институции, които се принудиха да затворят зали, но отвориха безплатно вратите към изкуството си онлайн, е и „Метрополитън опера” в Ню Йорк. Оперният театър, от който започна и звездната кариера на българката Соня Йончева, излъчва стрийм с най-обичаните си представления отпреди 4 дни в 7,30 ч нюйоркско време (12,30 ч на обед при нас), достъпно за гледане в продължение на почти целия следващ ден – общо 20 часа. Вече бяха излъчени „Кармен”, „Бохеми”, „Трубадур” и „Травиата”. Днес, 20 март, ще се излъчва „Дъщерята на полка”, на 21-ви – „Лучия де Ламермур”, на 22-ри – „Евгений Онегин”.
Само по телефона си можем „да се разходим” из нашите музеи: Къщата музей на Иван Вазов, Националния археологически институт с музей при БАН, Националната галерия „Двореца”, Националната галерия „Квадрат 500”, Музея на социалистическото изкуство, Археологическото ниво на Базилика „Света София”, Националния политехнически музей, Регионалния исторически музей. Може дори „да посетиш” парижкия Лувър, най-посещавания музей в света, Британския музей, главната историко-археологическа институция на бившата Британска империя и днешна Великобритания, втори по посещаемост след Лувъра, Ермитажа, който никога не можеш да разгледаш с едно посещение с руските и чуждестранните художници, с яйцата „Фаберже”, Ватиканските музеи, основани от папа Юлий ІІ в началото на 16-и век с първия си експонат мраморната скулптура „Лаокоон и синовете му”, с творби на Микеланджело, на Рафаело, Московския Кремъл, с културноисторически музей 0резерват с няколко църкви, събори и Оръжейната палата, Соломон Гугенхайм, разположен в знаковата за съвременната архитектура сграда на Франк Лойд Райт в Манхатън, с творби на импресионизма, постимпресионизма и модерното съвременно изкуство и още други музеи със световна слава.
