Радослав СИМЕОНОВ
Нашата национална историография все още е голям длъжник по отношение на разкриването и създаването на цялостна визия за участието на България в Първата световна война. В продължение на много десетилетия тази война не само бе извадена и зачеркната от контекста на българската история но дори и от най-обикновените учебници по родна история.
Така няколко поколения българи бяха лишени от естествената потребност да се почувстват горди с подвизите на своите бащи и деди по фронтовете на войната, в която загинаха над сто хиляди войници и офицери. За съжаление, неглижирането и подценяването на темата за участието на България във войната продължава и в наши дни като инерция на тенденцията, наложила се в годините след 1944 г.
В общественото съзнание продължават да циркулират остарели и манипулативни постановки за някои от събитията в хода на войната. Едно такова своеобразно „бяло петно”, изпълнено само с клиширани постулати, достойни за риторика от арсенала на конгресите на БКП, са събитията от т. нар. „Серетски фронт”. Ако съвременният читател потърси обективна информация за военните действия на този фронт, то той едва ли би могъл да разчита на повечето от изданията, посветени на Първата световна война и участието на България в нея.
Така например през 2016 г. на тази тема бе публикувана една внушителна историческа енциклопедия с над 900 страници под редакцията на доц. д-р Милен Куманов. И въпреки че в нея най-обстоятелствено се разглеждат въпросите, свързани с хода на военните действия и лицата, имащи отношение към тях, понятието Серетски фронт въобще не съществува.
Но ако читателят прояви упорство и продължи да издирва информация в други източници за разигралите се край река Серет събития, то той отново ще трябва да остане неудовлетворен или по-скоро невярно информиран. В наличната литература за Първата световна война има съвсем лаконична информация за Серетския фронт. Тя се свежда основно до няколко кратки и досущ еднообразни сведения, от които става ясно, че край р. Серет през 1917 г. воюва т. нар. „Сборна пехотна дивизия” под командването на ген. Кантарджиев, водейки позиционни боеве срещу руски войски.
Основните две внушения, които се отправят към читателя на базата на тази информация, са: първо, че тези боеве са бутафорни и спорадични. Същевременно се прокрадват опити за тяхното омаловажаване и подценяване в противовес на сраженията на Македонския фронт. Второ, че едва ли не основна характеристика на сраженията са масовите войнишки побратимявания между българи и руснаци.
Последната постановка бе много изтъркана от употреба в годините преди 1989 г. и тя едва ли не изпълваше същността на понятието „боеве на Серетския фронт”. Видно е, че трийсет години по-късно концепциите не са променени. Историческите факти, съдържащи се в мемоарите на участниците в събитията или пък в пожълтелите архивни документи, обаче говорят съвсем друго…
Понятието „Серетски фронт” идва от името на р. Серет, протичаща през територията на съседна Румъния. От северозапад към югоизток тя преминава през географската област Молдова, за да се влее в р. Дунав, малко преди делтата на реката.
В Румъния тя носи названието „Сирет” но у нас още от годините на войната придобива гражданственост нейното по-различно име.
Как се стига до появата на Серетския фронт? Както е известно, през есента на 1916 г., след намесата на Румъния в Първата световна война, Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев започва своя победоносен поход в Добруджа.
Въпреки че за България това е втори фронт, на фона на вече съществуващия Македонски или Южен фронт българските войски, воювайки с неописуем ентусиазъм, само за четири месеца освобождават областта, разгромявайки румънски, руски и сръбски войски. Но понеже Добруджанският фронт е част от глобалния сблъсък между Централните сили и Антантата, тук редом с българските войски участват и някои по-малки контингенти германски и турски войски.
Междувременно, в началото на декември 1916 г. сборни българско-германски войски превземат Букурещ и преследват остатъците от румънско-руските войски към Молдова, които се прехвърлят отвъд р. Серет. Така реката става арена на доста дълъг позиционен фронт между двете воюващи групировки. България като съюзник на Централните сили също е задължена да изпрати тук свои войски, които да отбраняват фронта заедно с германски и австрийски войски.
Българският участък е с дължина около 20 км и се простира в най-южната част на Серетския фронт. Той започва от мястото, където р. Бузъу се влива в р. Серет и приключва непосредствено до линията между селата Корбул Ноу и Шовени. Срещу нашите войски са разположени руски части от 3-та Сибирска дивизия.
По разпореждане на Главната квартира на армията за позиционните боеве на Серетския фронт е определена Сборната ивизия на ген. Тодор Кантарджиев (1861–1945) Вестта за предстоящото й ново дислоциране предизвиква негодувание сред някои от нейните подразделения, като например 35-и пех. Врачански полк. Повечето от войниците считат, че с освобождението на Добруджа те вече са изпълнили своя дълг.
Само благодарение на енергичната намеса на ген. Кантарджиев, който взема спешни мерки, за да пресече деморализацията сред войските си, броженията са овладени. По специално построен понтонен мост над р. Дунав при гр. Хърсово частите на дивизията преминават на територията на Влашко. Прекосяването на Влашката низина става при неимоверно тежки климатични условия – снеговалеж, непрестанни виелици и температури от порядъка на минус 30 градуса по Целзий.
Въпреки това след десетдневен преход войските успяват да заемат определените от командването позиции до края на януари 1917 г. Така Сборната дивизия се оказва единствената българска войскова единица, която ще трябва да продължи участието си във войната в небългарска етническа територия. Нейният престой там до есента на 1917 г. не е бил никога досега предмет на обстойно проучване от страна на българската историография, което до известна степен обяснява липсата на обективна информация за събитията край р. Серет.
Най-сериозното предизвикателство пред нашите войски се оказва липсата на каквито и да било фортификационни съоръжения. Те са абсолютно наложителни предвид равнинния и блатист терен на местността. При сурови зимни условия започва изграждането на две укрепителни линии зад предните постове – предна (охранителна) и главна (отбранителна), снабдени с окопи и телени мрежи. Поради невъзможността да бъдат построени блиндажи (заради високите подпочвени води) се пристъпва към изграждането на надземни дъсчени подслони.
През зимните месеци на 1917 г. най-голяма заплаха за българските войници представляват изненадващите нощни руски нападения Под прикритието на нощта, снежните бури и мъглите противникови ловни команди, облечени в камуфлажни дрехи, нападат изневиделица нашите охранителни постове.
Като най-ефективно противодействие от българска страна се утвърждава предприемането на подобни рейдове към руските позиции.Особено запомняща се е акцията от 30 март 1917 г., когато наша ловна команда от 50 души успява да се завърне с пленници и военни трофеи.
Неотменна част от фронтовия живот става в. „Дунав”. Той е отпечатван в гр. Браила и разпространяван безплатно сред личния състав на Сборната дивизия. Неговият първи брой излиза на 30 март 1917 г., като до края на съществуването му са отпечатани 283 броя. Вестникът отразява не само събитията на Серетския фронт, но и международната и вътрешната обстановка в страната.
През март отзвукът от Февруарската революция, която ликвидира монархията в Русия, достига и до Серетския фронт. Очакванията за сключването на мир обаче не се оправдават. Така фронтовата действителност през пролетта на 1917 г. запазва своите предишни характеристики – спорадични артилерийски и пушечни престрелки през деня и нощни схватки на ловните дружини през нощта.
Появяват се обаче и някои нови елементи – неприятелски аероплани обстрелват българските позиции, а противникът започва да използва газови снаряди. Това налага командването на дивизията да вземе мерки за осигуряване на противогазови маски за личния състав, както и да го обучи как да се предпазва.
С настъпването на летните месеци климатичните условия рязко се променят. Арктическите студове са заменени от небивали горещини. Това налага предприемането на поредица от хигиенни и дезинфекционни мерки за предотвратяването на летните сезонни болести като малария, коремен тиф, дизентерия и др.
За ограничаване на разпространението на традиционните „фронтови” болести командването на дивизията разкрива първата бактериологична лаборатория на фронта което позволява бързо и своевременно диагностициране на болните и правилното им лечение. Благодарение на това обстоятелство случаите на жертви от подобни болести са твърде ограничени (само 36) на фона на високата заболеваемост и смъртност по това време в армията.
Сборната дивизия е особен тип военно формирование, нехарактерно за българската армия. Обикновено нашите дивизии са сформирани на териториален принцип, докато Сборната е създадена като военновременно формирование на Добруджанския фронт. По време на деветмесечния си престой на р. Серет тя се изгражда като крупна войскова единица, разполагаща с дивизионен продоволствен транспорт, огнестрелен парк, интендантска рота, санитарен транспорт, военна поща, военен съд и полицейски полуескадрон.
В структурата й са обособени Сборна минохвъргачна рота, Сборна пионерна дружина и Сборен дивизионен лазарет. За укрепване на огневата й мощ, тя е подсилена с т. нар. Сборен артилерийски полк и 3-ти гаубичен полк, а през лятото на 1917 г., след рязкото изостряне на обстановката на Серетския фронт, към четирите пехотни полка на дивизията е придаден и 19-и Шуменски полк.
Кулминацията на руско-българския военен сблъсък на Серетския фронт е в края на юли 1917 г. Между 22 и 25 юли в продължение на четири дни руската артилерия предприема непрекъснат масиран обстрел над българските позиции. Въпреки причинените разрушения на фортификационната система руснаците не успяват да пробият фронта Последният съществен опит на противника да постигне някакви резултати датира от втората десетдневка на август. Отчаяният щурм на руските войски този път е насочен към най-уязвимия десен участък от българските позиции, намиращ се в района на манастира „Св. Матей Бесарабски”, отбраняван от 16-и и 53-ти пехотен полк.
В крайна сметка руснаците са спрени на втората отбранителна линия, но с цената на много жертви от страна на двата български полка. Повечето от загиналите са погребани в двора на църквата в с. Питулаци, Браилско. Там все още са запазени част от военните надгробия. През следващите дни с помощта на германски части, снабдени с най-модерното и страховито въоръжение – огнепръскачката, българските войски успяват да възстановят изгубените си позиции.
През септември 1917 г. предвид рязко спадащата интензивност на сраженията на Серетския фронт Главната квартира решава да започне поетапно препращане на подразделенията от Сборната дивизия към Македонския фронт. Междувременно, избухналата в Русия болшевишка революция довежда до пълен разпад и парализа на руските войски.
На 9 декември 1917 г. в гр. Фокшани е подписано примирие между двете воюващи страни. Едва сега по цялото протежение на Серетския фронт започват побратимяванията между войниците И те са не само между българи и руснаци, но и между руски и немски войски също.
С това трябва да бъдат напълно опровергани манипулативните тези на комунистическата историография, реанимирани и до наши дни, че побратимяванията са неотменна част от действителността на Серетския фронт. Да, като масово явление те съществуват, но едва след избухването на Октомврийската революция.
Боевете от Серетския фронт трябва да бъдат възприемани като едно успешно продължение на блестящата Добруджанска кампания на Трета българска армия. Те се оказват не по-малко кръвопролитни и ожесточени от сраженията, които българските войски водят в други фронтови участъци по това време на войната.
Вярно е, че на Серетския фронт не липсват и единични прояви на дезертьорства, но с помощта на крути мерки от страна на командването на дивизията дезертьорството е пресечено като явление. Благодарение на перфектно организираната ортификационна система и предприетите усилия за превенция и лечение на характерните фронтови заболявания жертвите, които Сборната дивизия дава на този фронт за един продължителен деветмесечен период, са наистина силно редуцирани. Нейните личен състав и командване, проявявайки мъжество и стоицизъм, доблестно изпълняват своя дълг към Родината и защитават с достойнство честта на българското оръжие.
