Евгени Генов
Атланта,
Джорджия, САЩ
Големите нации и широко скроените хора си личат по време на кризи или в дни, когато устоите на обществото са поставени на сериозно изпитание. Каквато е днешната пандемия на заразата с вируса COVID-19. Всяка година, в диапазона февруари-април пътувам за САЩ при мои роднини и близки. Обикновено стоя месец-два и се връщам в България. Споменавам тези детайли, за да е ясно, че съм натрупал достатъчно впечатления, за да направя паралел с живота тук и живота у нас- особено сега, когато светът е обхванат от ужаса на новата вирусна епидемия.
Кацнах в Америка десетина дни преди да са разрази мълниеносно, в световен мащаб, бурята на СОVID. Когато тръгвах, нищо не предвещаваше, че се задава апокалипсис с невидим враг, срещу когото сега се борим всички. На столичната аерогара си цареше обачайната, бих казал приятна, предполетна суматоха. Но ето че се случи…
Президентът Доналд Тръмп обяви извънредно положение. Но твърдя със сигурност, че в САЩ няма истерия, нито излишно пренавиване на пружината. Никой не „зомбира“ всеки ден хората с черни прогнози и мрачни статистики. Които обаче не са лишени от информация за случващото се с епидимията.
Информация, поднесна дозирано, умерено, без да плаши и стряска, така че всеки да си направи сам изводите и моделира собственото си поведение, а не това да прави държавата. Не мога да скрия обаче, че има напрежение. Но то, слагам си ръка на сърцето и твърдя, че е в нормалните, здравословните граници на търпимост, която може да понесе едно общество. Дори го забелязвам едва, едва. Тук никой не ограничава хората в нищо, всеки ходи където си иска, среща се с когото си пожелае. Всеки пазарува, където намери за добре. Няма забрана за посещение в паркове, стадиони и обществени места. Всички са приветливи и посрещат непознатия с дежурното и усмихнато „хай“. Казват ти здравей, питатат те „как я караш“ или нещо от този сорт. Имал съм случай, вървя натоварен с покупки по тротоара, условно тротоар – широк коло 1,5 метра защото пешеходци няма и когато се срещнат веднъж на 3-4 часа двама души да се поздравяват като колеги, да спре кола и да ме попитат имам ли нужда от помощ и къде могат да ме закарат.
Не идеализирам, но имам усещането, че американците, както и руснаците, са широко скроени хора и ми се струва, че по тази си черта, особено на битово равнище, си приличат. Та мисълта ми е, че се мъча да намеря отговор на въпроса защо американските власти не размахват остена, за да вкарат народонаселението в „правилния коловоз“ на рестрикциите, които те правят зорлем домашен затворник. Правителството е обявило извънредно положние, сигнализирало е за опасността и оттук насетне съдбата ти е в твоите ръце. Ти решаваш сам как да се пазиш. Ето по това си личат големите нации. Струва ми се, че сега в кризисните дни американците живеят на принципа, с който нашенските гратисчии пътуват в градския транспорт – с повишено внимание.
Хората не са отчуждени, не са разделени на млади и стари, на под 60 г. и над 60 г. За властите всички са еднакви. Сега може винаги да се здрависаш с американец/американка и да го/я прегърнеш. Тук единствен, който ми забрани да го доближавам и ме предупреди да говорим от разстояние, бе българин. После същото ми се случи със сръбско семейство. Докато за американците няма такива табута и никой не е помислял да ги възприема.
Отварям малка, но съществена скоба – впечатленията ми са основно от щата Джорджия и столицата Атланта, където съм в момента. Щатът е с територия 1,5 пъти колкото България и население от близо 11 млн. души. В Америка е известен като щата на прасковите Този прекрасен плод е графичен символ, вграден в емблемата на Джорджия. Седеммилионната Атланта е и столица на гигантите CNN и „Coca Cola” – два от най-големите символи на САЩ, където се намират централите им. През лятото на 1996 г. тук се проведоха летните олимпийски игри. Центърът на столицата, заедно със 37-те сателитни градчета, нещо като нашите софийски квартали, е разтеглен в радиус от близо 200 км. В Атланта е и най-голямото гражданско летище в света, освен ако сега не го засенчи това в Истанбул. Тук има и голяма база на ВВС. Покрай нея, буквално на метри, минава една от основните улични артерии. Базата е точно срещу един от гигантските молове на веригата „Wаlmart” като на длан. Опасана е с ограда, през която се вижда всичко – какви и колко самолети са на стоянка, кога излитат и кацат и това се възприема тук за нещо обичайно, на никой не му прави впечатление. Може да разглеждаш машините в сив цвят от колата си на улицата или като стоиш на тротоара.
Споменавам тези детайли, за да направите сравнение с родните мащаби. Истина е, че и американците започнаха да изкупуват усилено някои стоки. След въвеждане на извънредното положение изчезнаха тоалетната хартия, салфетките, домакинската хартия на руло. Правя обаче уговорката – в момента, в който пиша тези редове, въпросните артикули все още ги няма, но картината се променя, както и с други дефицити, за които ще стане дума, с часове. Тоалетна хартия няма и в Чикаго, и в Портланд, щата Орегон по информация на българи, с които говорих по телефона. В Атланта свършиха и антисептичните гелове за ръце. По едно време пуснаха, но с лимит по две флакончета на купувач, като се продаваха само на касата, за да не ги разграбят от щандовете. Сега няма нито памук (един два пъти в седмицата доставят), нито спирт. Наскоро отидох да пазарувам в магазин на „Kroger”. Щандовете с месо бяха опоскани, липсваше брашно, както и някои плодове и зеленчуци. На другия ден сутринта рафтовете преливаха от липсващите стоки. Първоначално започнаха да се изкупуват и консерви, но вакуумът се запълваше със светкавични доставки. Вече няма недостиг от тази стока.
Поне в Атланта не видях никъде улиците да се обрабоват с миещи и дезинфекциращи препарати. Гигантските молове се мият всяка нощ дори и без да има екстрена ситуация или извънредно положение. Не бих казал, че американците са маниаци на тема чистота или са я издигнали в култ. Те просто й робуват. Тук, където съм, е изключително чисто.
Може да ходиш бос по тротоара и да си легнеш след това без да изцапаш чаршафа. Съвсем сериозно. По улиците, по които се разхождам, имам чувство, че съм в курорт – алеи с идеално подстригана трева, теменужки и стилно оформени декоративни храстчета. Минават диви зайци и гъски, които у нас са защитен вид. Колите им правят път да минат – като свещени индийски крави са. И на такива гледки съм свидетел. Това е вероятно защото Атланта е сред най урбанизирано зелените градове в света. Подчертавам „урбанизирано зелен град“, за да не бъда разбран погрешно, че природата я дарила с прекомерна щедрост.
Сега смятам, че е ясно защо улиците не се мият специално заради вирусната истерия. Знаете ли какво видях веднъж. От движеща се кола шофьор изхвърли хартийка. Но явно бе изтеглил късата клечка, защото наблизо имаше спряла полицейска кола. Полицаят пусна сирените, настигна го и го глоби. Виждал съм и как двама полицаи санкционираха жена, която разхожда домашен любимец по алея, на която няма знак, че това е разрешено. Дори и такива дребни детайли разкриват част от американския начин на живот, обясняващ поведението на хората в днешната криза.
Ето още един пример. Бяхме компания от неколцина българи. Черпехме се в ресторант, бяхме на маса навън. По едно време от вратата излетяха двама чернокожи младежи. Побягнаха към колата, която беше наблизо, и преди да се качат хвърлиха по нашата маса бутилка с минерална вода. Тя падна по средата в салатата и ни изпръска, най вече мен. Излезе управителят и ни се извини, обясни, че ги изгонил, защото не искали да си платят. Човекът извика полиция. Бе след полунощ. Някъде около петата минута пристигна полицейска кола – с решетка и т.н. От нея излезе млада висока жена в униформа. Абсолютно сама – накичена с пистолет, палка, белезници, радиостанция, досущ като по филмите. Разпита ни какво се е случило, описахме й момчетата, колата. След което се обърна към мен: „Ще ги хвана, иска ли господинът да поемат разноските по почистването на вашите дрехи?“ Смая ме. Сякаш ме гръмна.
Това е Америка – съблюдаването на законите е издигнато в култ Примерите не са само тези, много са – и по отношение на спазването на работното време, на неговото уплътняване, на плащането на такси, данъци, сметки, финансови задължения. Компромиси няма, иначе ще съжаляваш горчиво. Нахвърлих тези щрихи, за да покажа, че тук няма разлика дали живееш в нормални условия или в условия на кризисна ситуация. И в двата случая никой не те освобождава от ангажимента да не прекрачваш законите и правилата. А това е знак, че ти мислиш за държавата, но и тя е длъжна да помисли за теб. След като бе въведено извънредното положение, всеки щат е свободен съобразно своите правни норми и обществени нужди да реши как да го изпълни.
Например в Джорджия администрацията работи, магазините също, с изключение на това че някои започнаха да да приключват два часа по-рано. Не затвориха всички ресторанти и заведения, а само някои от тях, като работят с известни ограничения. Фирмите, компаниите и учрежденията си решават как да процедират със своте работници и служители. В зависимост от финансовото и икономическо състояние на конкретния субект. Някои фирми пуснаха служителите си в 14 дневен отпуск – с пълно заплащане и осигуровки, без това да е за сметка на платения годишен отдих. Просто им казаха да не идват на работа. Така дават сигнал, че се грижат и искат да си запазят кадрите. Това е. То е само малка част от всичко, което мога да разкажа, за да се разбере защо американците не изпаднаха в излишна истерия заради коронавируса. Защо преминаването на житейския им ритъм на извънредни релси не се драматизира излишно.
