Какви времена дойдоха? Човек да не смее да цитира някоя цифра на заболелите от коронавируса, защото докато вестникът стигне до читателя, числото ще е съвсем различно. Динамиката на заразата, която обхвана нас, съседите ни в Македония, до тях – Косово и оттатък -Албания, е толкова силна, че променя всички познати досега стандарти.
Най-много съжалявам нашите братя и братовчеди от Северна Македония – мерките против епидемията ги накараха да отложат толкова важните си предсрочни парламентарни избори. И по такъв начин не им оставиха щансове за реакция – била тя негативна или позитивна. После не можаха да се нарадват на последните актове от процедурата за пълноправното членство в НАТО. Когато този текст се отпечата, на 30 март държавният секретар на САЩ Майкъл Помпейо ще е внесъл папката с ратификациите на парламентите от останалите 29 страни членки на Алианса, което означава пълна подкрепа за приема на Северна Македония. И разбира се, държавният флаг на държавата, ще се вдигне съвсем законно сред другите знамена на партньорите в Пакта, в това число и българското. Министърът на отбраната Радмила Шекеринска обяви деня 27 март, когато стана ясно че процедурата е приключила, за исторически за страната.
Същият ден, само с часове разлика, Европейският съвет на държавните ръководители на страните от ЕС подкрепи предложението на министрите на външните работи, които единодушно предложиха да се започнат преговори за членство на Албания и на Северна Македония.
Дата не бе фиксирана, ама кой ти гледа. Нашите хора оттатък имат основание за радост. Макар потвърждението да бе споменато в едно кратко изречение, сред много други решения, свързани с борбата с коронавируса. Но и това изглежда не е важно, щом като и премиерът ни Бойко Борисов избегна точния отговор дали Съветът е дал „зелена улица“ на двете държави и каза по принцип как България и лично той подкрепя членството на Скопие в ЕС, но пак постави условие за това какво Скопие трябва да направи, за да получи нашето окончателно „Да“.
Разказах тези неща по две причини. Първата е да покажа на читателите, че въпреки строгите мерки на карантината не пропускаме да отбелязваме важните събития в Северна Македония. И втората е да използвам написаното дотук като аргумент на тезата ми, че освен здравословен, цивилизационен и икономически проблемът със заразата с коронавируса е и политически. Независимо дали става въпрос за някоя голяма европейска или отвъдокеанска държава, или за някоя от нашите балкански съседи, правилото важи с пълна сила. Пример – всичко, което се случи през миналите дни в Косово.
Министърът на вътрешните работи , който е от по-малкия коалиционен партньор в управлявалата около 50 дни коалиция между „Самоопределение“ на премиера Албин Курти и Демократичниятсъюз на Косово на старата лисица Иса Мустафа, бе уволнен, защото поиска въвеждането на по-строги мерки против заразата. Премиерът Курти отхвърли това предложение, защото видял в евентуалната карантина или извънредно положение шанс президентът Хашим Тачи да поеме управлението на държавата. И по такъв начин да спечели пропагандната война с Курти, защото е известно, че двамата не се обичат. Още от едно време, но изборната победа на ръководеното от Курти Движение „Саомопределение“ на предсрочния вот през есента задълбочи кризата в отношенията им.
Тачи, прословутият партизански командир от войната срещу сръбските власти в провинцията, не може да прости на младия Албин, че изхвърли от управлението на държавата всички политически партии, родили се и дори ръководили страната от времето на същата война. На всичко отгоре Курти покани за коалиционен партньор втората класирана на изборите политическа сила – Демократичният съюз на Косово, създадена някога и ръководена мъдро от незабравимия Ибрахим Ругова. Веруюто на Ругова, а и на неговите наследници, е друго, и то не съвпада с агресивната представа за бившите бунтовници, които смятат, че
щом са се били в горите на Косово, властта им принадлежи по право.
Представете си кабинет без нито един министър -партизански командир. Къде отива тогава митологията на победителите срещу сръбските власти, която толкова дълго държа начело на властта в новата държава хора като Рамуш Харадинай, Кадри Весели, Лимай, пък и самият Хашим Тачи. Президентът не се понася и с Харадинай, понеже не могат да решат кой е бил по-голям и решаващ фактор за победата на Армията за освобождение на Косово/АОК/ и за независимостта на държавата…
Но в случая се получи май единен фронт на всичките бивши бунтовници от АОК срещу младия Курти. А уволнението на вътрешния министър бе само външният повод Иса Мустафа да поиска парламентът да гласува недоверие на кабинета, в който участват и негови хора. Защото в списъка на аргументите, които Иса Мустафа изложи за вота на недоверие, уволнението на неговия човек бе някъде накрая и изглеждаше пришито. Другите бяха по-важни и определящи – отказът на Курти да се вслуша в гласа на Вашингтон и да отмени стопроцентовото мито над стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина, които влизат в Косово. Митото бе въведено от онзи анархист и политически хулиган Харадинай, който като премиер за миг не се поколеба да защитава тази мярка, нанесла сериозни щети в търговията между Прищина и Белград. Инатът на Рамуш просто взриви крехкото доверие между Хашим Тачи и сръбския президент Александър Вучич, на което се крепеше надеждата, че двамата ще намерят общ език. И че най-накрая ще постигнат споразумение за нормализирането на отношенията между Сърбия и нейната някогашна бунтовна провинция, сега независима и суверенна държава.
Иса обвини Курти, че иска да скара сериозно Прищина и Вашингтон, ето, американците се заканили, че ще изтеглят хуманитарните си организации от Косово, и дори ще отзоват войниците и офицерите си оттам, щели и базата „Бондстийл“ да закрият. Стига бе, не знам случай САЩ да са построили на територията на някоя държава скоропостижно голяма военна база като тази в Косово, и да дойде момент да я закрият. Може и да има такива случаи, но аз да не знам…
Срещу Курти гласуваха точно 80 депутати от 120 местния парламент. Точно толкова, колкото изисква Конституцията – две трети от общия брой. Правителството на Албин Курти, на което косоварите се надяваха толкова много да се пребори с невижданата корупция, непотизъм и разделение, падна. То бе на власт някакви си 49 дни, много по-малко от времето, необходимо за неговото формиране. Курти остава временен, да го наречем – служебен премиер, заради пандемията, което пък дава шанс да се търси възможност в две посоки – нов кабинет от други политически партии или нови извънредни избори. Първият вариант е по-привлекателен за президента Тачи, който вече от 30 март започна консултации с лидерите на парламентарните партии.
Самият Курти, слизайки от властта, обвини за всичко, което му се случи, една неслучайна фигура в района на Балканите и изгряваща звезда на политическия небосклон във Вашингтон Ричард Гренел. Човекът, когото Доналд Тръмп избра да оглави координацията между всички разузнавателни структури на САЩ, но след като си свърши работата със споразумение между Прищина и Белград. А Курти с неговия отказ да направи първа крачка и да отмени прословутото стопроцентово мито, просто се оказа човек не на правилното място и не в правилното време. Разбира се, след обвиненията на Курти и Гренел, и специалният пратеник на Държавния департамент за Западните Балкани Матю Палмър, и посланикът на САЩ в Прищина в обща декларация отрекоха казаното от него. В това число и обвинението му, че САЩ имали готов план за подялбата на територия на етнически признак между Белград и Прищина. И президентът Тачи бил замесен в това. Което пък подсказва, че оттук нататък освен в епидемия от коронавируса, ще живеем и в догадки какво от всички тези подхвърлени обвинения и отречени такива ще се окаже истина.
