Предишният първи епизод на сагата, посветена на доскорошния министър-председател на Косово Албин Курти, завърши с очакването парламентът да гласува недоверие на ръководения от него коалиционен кабинет. И точно с необходимото мнозинство от две трети от 120-мата депутати, значи, с 80 гласа, първият кабинет на Курти бе свален от власт. Освен в хуманитарна, здравна и цивилизационна криза Косово навлезе и в политическа.
И мерките срещу тази политическа криза до голяма степен помогнаха да се разберат истинските мотиви за нейното възникване, да станат ясни ролите на реалните вдъхновители и изпълнители на събитията, които я предизвикаха. И в крайна сметка, целите на цялата поредица от действия: явни и предимно задкулисни, довели до вота на недоверие срещу Албин Курти. Да, персонифицирам целите на кризата в лицето на младия премиер, дошъл начело на изпълнителната власт след победа над партиите, възникнали от някогашната Армия за освобождение на Косово (АОК). Това е така, защото тъкмо едно негово управленско несъгласие, превърнато после в съгласие, създаде ситуация, в която той, сваленият, отново да се върне на поста си. Парадокс ли? Нищо подобно, просто реалности на политическата сцена в най-младата балканска държава. Или по-точно, реалности на истинското съотношение на силите местни и външни, които в действителност я управляват.
Парламентът едва бе гласувал недоверие на кабинета на Курти, когато се случиха две неща. Първото е, че президентът Хашим Тачи заяви, че започва консултации с лидерите на парламентарните партии за изход от кризата по най-бързия начин. Държавата в този момент няма нужда от криза, а от правителство, което да предприема спешни мерки в борбата с епидемията от коронавируса, която обхвана и Косово. И затова най-добре би било досегашният премиер Албин Курти да продължи да изпълнява задълженията си, но вече като един вид служебен ръководител на изпълнителната власт, нещо като премиер в оставка.
Второто, което се случи, е в пряка връзка с първото – временно изпълняващият длъжността премиер на Косово в оставка Албин Курти отмени стопроцентовите мита за внос на стоки от Сърбия и от Босна и Херцеговина. Едно решение, което като титулярен премиер Курти никак не искаше да вземе. Вярно, в първата реакция от Белград дадоха да се разбере, че не са във възторг от тази стъпка на Прищина, защото тя не „изчиства” окончателно и напълно въпроса с митата. Аргументът на администрацията на Сърбия бе, че заедно с отменянето на стоте процента такси правителството на Курти настоява от тук нататък търговските отношения между Прищина и Белград да се основават на принципа на реципрочността, каквото и да означава това. В междудържавните отношения много добре се знае какво означава този принцип, но явно и това не харесва на Сърбия. Но друг подход от страна на премиера в оставка Курти би означавало негова пълна капитулация и сериозен негов личен политически провал, който очевидно той не иска да допусне. Пък и когато в своята предизборна програма си записал, че няма да премахнеш високите мита към сръбските стоки, които влизат в Косово, когато тази програма те е довела на власт, когато и като премиер си се опъвал на натиска от свои (президента Хашим Тачи, най-вече) и от външни (представителите на САЩ в района), да вземеш това решение и в момента, в който паднеш от власт и си изгубил доверието на две трети от депутатите в парламента, да вдигнеш белия пряпорец и да кажеш: Предадох се… Така хем показваш кооперативност, давайки да се разбере, че това става под натиск, хем запазваш някакво лично и политическо достойнство като не изпълняваш докрай искането на Белград и го обвързваш с други международноправни условия. Мисля си, че Албин Курти нямаше да е Албин Курти, какъвто го познаваме и какъвто той стигна до властта, ако не беше подходил по този витиеват начин, чрез който в момент на първото му сериозно поражение все пак запазва своите лична гордост и политическа самоувереност.
А за това, че цялата игра около искането за вот на недоверие към Албин Курти е имала за цел тъкмо свалянето на митата за стоките от Сърбия, ще приведа като аргумент едно припомняне и един факт. Припомняме, че искането за вот на недоверие бе внесено в парламента от лидера на Демократичния съюз на Косово Иса Мустафа, иначе коалиционен партньор в правителството на Курти. Коалиционният партньор иска да свали правителството, в което има свои министри, подкрепя общата му програма, приел е лидерът на „Самоопределение” да е премиер. И изведнъж – не повече от 50 дни от старта на работата на кабинета, при това съставен с толкова труд и компромиси, да му гласуваме недоверие… Факт е, че премиерът Хашим Тачи очевидно недолюбва „цивилния” Курти, който никога не е воювал в състава на АОК, па макар и не под непосредственото командване на комендант Тачи, наречен още „Змията”. Но това не попречи на президента да спази Конституцията и да покани за консултации за изход от кризата тъкмо Албин Курти. Първо премиерът в оставка се дърпаше, после изведнъж реши и отиде при Тачи, където категорично заяви, че вижда единствено възможния изход от кризата в провеждането на нови предсрочни избори. Когато президентът се срещна с лидерите на всички парламентарно представени партии, се оказа, че Курти и неговото „Самоопределение” са единствените, които настояват за избори. Всички други – и Кадри Весели, и Рамуш Харадинай, и Лимай, както и останалите, твърдо заявиха, че сега не е моментът за избори, че държавата има далеч по-важна задача да се пребори с пандемията, която вече обхвана населението и дори взе и жертви. Затова – спазване на изискванията на конституцията и всичко отначало, както след изборите през октомври миналата година.
Първо се прави предложение партията с най-много гласове на вота да номинира мандатор за нов кабинет, ако той не може или не иска, втората партия, и т. н. Спазвайки тези изисквания, Тачи предложи на Движението „Самоопределение” да назове човек от своите редици, който да се опита да формира правителство. Както се вижда, нещата опират пак до това, Албин Курти да състави кабинет, ако, разбира се, той няма да се опита да получи някакъв рейтингов реванш и да изиграе някакъв друг кадрил. Ще видим.
Но това очакване не ни пречи да попитаме защо, в крайна сметка, бе нужна тази процедурна и политическа „врътка”, за да се получи подобен резултат. Нали казахме в началото,че предприетите мерки ни помогнаха да разберем истинските мотиви и цели на кризата. А те, както става ясно, са свързани преди всичко с отменянето на стопроцентовите мита за внос на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина в Косово. Митата не били само търговски и граничен проблем, те тровели атмосферата между Прищина и Белград и блокирали всякакви опити за нормализация на отношенията помежду им. А САЩ искали точно това. По много причини, една от които, не най-маловажната, разбира се, да издърпат килимчето изпод краката на Европейския съюз, чиято дипломация толкова години се опитваше да постигне споразумение между Сърбия и някогашната нейна провинция Косово, сега най-младата независима и суверенна държава на Балканите. И затова Белият дом изпратил в този район не кого да е, а самия Ричард Гренел. Наречен „булдозер в разчистването на политически бъркотии”.
Което пък мен ме накара да си спомня един друг „булдозер”, който навремето разчистваше бъркотиите на Балканите и който свали Хашим Тачи от планините, накара го да смени маскировъчната униформа с костюм и му нареди да направи Косово независима държава под носа и в слабините на Белград. Това беше вече покойният Ричард Холбрук (пак Ричард!), дясната ръка на държавния секретар Мадлин Олбрайт в екипа на президента Клинтън.
Изглежда, че всяка американска администрация си има своя „булдозер”, който се вре в балканските лабиринти и вади боклуците оттам.
