Пейзажи, портрети и образи на войната ни очакват и през юни в изложбата в СГХГ.
До 14 юни в Софийската градска художествена галерия ще ни очаква изложбата, посветена на 130-годишнината от рождението на един от най-успешните ни художници – Константин Щъркелов. Тя беше наредена от екипа на галерията в навечерието на обявяването на извънредните мерки. В представителната изложба са събрани картини от държавни, общински и частни галерии, като има творби, непоказвани досега.
В две от залите са подредени хронологично негови масла, акварели и рисунки. Животът на големия пейзажист и портретист е представен и през архивните материали: снимки, лични дневници, спомени, писма на негови съвременници, документи, статии и отзиви във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви.
От маргинална фигура на вдовишки син, беден творец, самотник, скитник, бохем, Щъркелов се превръща в олицетворение на преуспелия талант. Срещу всички перспективи на практичния уют, той избира творчеството, креативността, за да останат накрая произведенията му – пейзажите от България и света, портретите на не една личност и образите на войната.
От една страна пред нас изплува образът на човек, който обича живота, компанията на своите приятели, песните, поезията, хубавото вино, веселието. Но художникът е застигнат и от много житейски трудности, от безпаричие. Но въпреки, че е неспокоен и често е тревожен, той остава изпълнен с оптимизъм, поетичен, искрен и зареден с любов към природата и човека. Едни от големите масиви с негови творби се намират в Централния държавен архив, НХГ и Националния военноисторически музей.
„География на мъдростта” или защо скоростта е враг на вниманието.
Световната премиера на най-новата книга на Ерик Уайнър „География на мъдростта“ (издателство „Фабер”) се случи у нас точно 2 месеца преди обявената й премиера в САЩ (преди пандемията) на 12 май. Книгоманите у нас познават неговите книги „География на блаженството“, „Човек търси Бог“ и „География на гения“. В „География на мъдростта“ между въведението „Отпътуване“ и епилога „Пристигане“ американският журналист, писател и пътешественик, кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и автор на „Ню Йорк Таймс“ и на още много авторитетни издания, разказва за 14 известни философи и писатели.
Това обаче не са просто статии за Марк Аврелий, Сократ, Шопенхауер, Конфуций, Монтен, Сей Шонагон и др., а увлекателни документални есета, в които Уайнър преплита разкази за живота и философията им, с онова, което му се случва по време на неговите пътешествия с влак. Именно с влак той пропътува различни разстояния из няколко държави, като стига до Китай и Япония. В уюта на този начин на придвижване той намира спокойствието да разглежда света в неговата пълнота и цялост.
Различните глави на книгата стават неусетно пътешествие и за читателя из мъдростта на философи и писатели, но и на сегашния живот, защото Уайнър описва съвсем реални хора, които среща по пътя си. „Скоростта, научих, е враг на вниманието. Бързината фрагментира нашето съзнание, разделя го на мънички парчета, никое от които достатъчно голямо, за да го осъзнава“, пише авторът във влака на японските железници, който се движи с 310 км в час.
Книгата му може да бъде четена и наведнъж, защото буквално се лее, според Нейко Генчев, преводач и издател на творбата, а може да се чете и на части, за да се удължи и забави удоволствието…
Камю… по време на пандемия.
Публикуването на японски език на романа на френския нобелист Албер Камю „Чумата”, писан през 1947 г., надхвърли границата от 1 млн. екземпляра, след като по 154 000 екземпляра бяха отпечатани 7 пъти от февруари, съобщава БТА.
За първи път там е издадена през 1969 г. В Япония екземпляри от книгата са разграбени от началото на пандемията от новия коронавирус, а вериги книжарници са ограничили продажбите й до 1 екземпляр на купувач.
Книгата е номер едно по продажби в страната в момента.
Призивът на любимите ни актьори от Театър „Българска армия” ни напомня, че пандемията отминава, културата остава. Едва ли ще видим и очаквания празник на театралните награди „Аскеер”. Но сме в очакване на есенния афиш на Военния театър. Тогава е и 70-ят юбилеен сезон на трупата. „Днес, когато театралната зала е притихнала и аплодисментите озвучават нощния град от прозорците на жилищните сгради, ние – трупата на Театър „Българска армия” ви благодарим за отговорността и търпението в тези тежки за всички нас дни. Ние вярваме, че макар животът ни днес да напомня сюжет на мрачна пиеса, финалът ще бъде с щастлив край”, казват актьорите и целият състав
