Тише едешь, дальше будешь. На български тази популярна руска мъдрост звучи така – върви тихо, за да стигнеш далеч. Общо взето това беше стратегията, която Китай следваше до сега по пътя към световното лидерство. Азиатският колос тихо трупаше икономическа мощ и увеличаваше експорта си. През 2005 г. Китай влезе в тройката на най-големите износители в света, изпреварвайки Япония. Пет години по-късно китайците задминаха и Германия, а от 2013 г. и САЩ. Това промени драматично структурата на глобалните търговски потоци. До началото на нашия век 80% от държавите по света имаха по-голям икономически обмен със САЩ, отколкото с Китай, а през 2018 г. такива бяха само 30% от страните – предимно в Северна Америка и Западна Европа.
На фона на китайското икономическо чудо Пекин се държеше сравнително сдържано в областта на международната политика и военното строителство. Страната е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, но за разлика от САЩ не може да се похвали с разгърната система от политически съюзи с държави от цял свят. Китайската военна мощ е еспектираща, но отстъпва значително на тази на американците и на Русия. САЩ имат военни бази в десетки чужди държави, а Китай – само в африканската Джибути и в още една-две съседни азиатски страни.
Мнозина анализатори смятат, че Китай не бърза да удари по масата на международната сцена, защото се стреми да не стресне другите сериозни играчи. А когато те се усетят, вече ще бъде късно за ответна реакция. Настоящата пандемия от COVID-19 обаче създава една твърде изкушаваща за Пекин международна ситуация. Тя започна именно в Китай, но там бе пресечена сравнително бързо, а след това се прехвърли в Европа и в САЩ. През март се оказа, че китайците са в състояние да продават или направо да подаряват огромни количества медицинска екипировка на европейците и американците. От началото на март до 4 април Китай продава в чужбина 3,86 милиарда маски, 37 милиона защитни облекла, 16 хиляди респиратора и 2,84 млн. теста за диагностициране на коронавирус. Всичко това е на стойност над $1,4 млрд.
Това постави азиатската сила в благоприятна светлина по две причини – първо, за разлика от Запада, Китай се е справил по-бързо с пандемията и вече няма нужда от много медицински ресурси, и второ – китайската индустрия е много по-мощна от тази на западните страни и е в състояние да залее пазара с така нужните лекарства и екипировка. А от това може да се направи по-общият извод, че китайската обществено-политически система се справя по-добре от западната по време на кризи. Именно това е разказът, който Пекин се опитва да наложи в последните няколко седмици.
Дали обаче тази картина на справянето с пандемията е точна и вярна? Не съвсем. Първо, китайската реакция спрямо заплахата от новия коронавирус не е достатъчно бърза и адекватна Той е открит в град Ухан още в края на миналата година, но местните лекари се боят да докладват за проблема, защото може да бъдат санкционирани. Централизираните диктаторски режими не обичат лошите новини и наказват вестоносците. През януари гражданите на Ухан са обхванати от паника, в коридорите на болници и поликлиники се струпват огромни тълпи, което вероятно ускорява предаването на заразата. Пълното им затваряне по домовете е разпоредено едва по-късно. Освен това има огромни съмнения, че Китай укрива реалния брой на заболелите и умрелите от коронавируса – за една затворена авторитарна държава това си е в реда на нещата, да си спомним как ръководството на Съветския съюз укриваше истината за Чернобил през 1986 г.
През януари, когато коронавирусът все още не е дошъл в Европа, Китай получава около 70 тона медицинска екипировка от ЕС. Властите в Пекин молят за дискретност относно тази помощ и европейците им влизат положението. Два месеца по-късно обаче Китай агресивно рекламира своята помощ за европейците. По стечение на обстоятелствата първата най-тежко засегната от COVID-19 европейска страна е Италия. Именно тя е единствената западна държава, която официално се присъедини към мащабната инициатива на Пекин „Пояс и път“, предвиждаща реализация на инфраструктурни проекти с китайски пари в десетки държави от Азия и Европа. Това стана по време на посещението на президента Си Дзинпин в Рим през април 2019 г. Затова сега помощта за справяне с коронавируса идва точно навреме, за да укрепи китайското влияние в една ключова държава от ЕС, която и без това е разглеждана като проводник на интересите на Пекин.
На фона на лаврите, които Китай обира за своята индустриална и медицинска мощ, сегашният световен лидер САЩ изглеждат абсолютно неподготвени да се справят с епидемията от COVID-19. В американските болници не достигат маски, защитни костюми, апарати за изкуствено обдишване на пациентите и тестове за вируса. Заради късно предприетите мерки за физическа самоизолация заразата се разнесе много бързо и броят на болните вече наближава половин милион – над пет пъти повече от тези, които бяха регистрирани в Китай (поне според официалните данни на Пекин).
Изключително слабо място на САЩ е държавното лидерство. Както във всичко друго, президентът Тръмп е абсолютно неподготвен и хаотичен и в действията си за справяне с COVID-19. На международен терен САЩ също се държат не като световен лидер, а по-скоро като хулигани. Има доста случаи на пратки с маски и тестове за коноронавируса, които са били измъкнати из под носа на европейците, защото в последния момент американците дават за тях много по-висока цена. Широка известност придоби и опитът на Тръмп да изкупи акциите на една германска компания, която е доста напреднала в разработката на ваксина срещу COVID-19. Накратко – сега САЩ не могат да помогнат на никого, защото не са в състояние да се справят със заразата на собствен терен.
Въпросът е дали слабостта на САЩ и силата на Китай (или поне силата на неговия пропаганден разказ) в ситуацията на пандемия могат да доведат до смяна на световното геополитическо лидерство? Отговорът е – по-скоро не. Първо, коронавирусът все някога ще отстъпи и когато светът излезе от режим на криза, ще се види, че съотношението на силите не се е променило съществено – три-четири месеца са твърде кратък период. В момента световната икономика прилича на изригнал вулкан – трябва да изчакаме лавата и пепелта да слегнат, за да се види кой какво губи и какво печели от кризата. На пръв поглед Китай ще дръпне още по-напред, защото вече възстановява производствените си дейности, а медицинският сектор дори продава повече продукция в чужбина, отколкото преди епидемията. Освен това рекордното поевтиняване на петрола налива гориво в икономическата машина на азиатския колос. Но китайската икономика е експортно ориентирана – ако в САЩ и Европа има икономическа рецесия купувачите на китайските стоки ще намалеят рязко. Глобализацията е направила така, че геополитиката вече не е игра с нулев резултат – има вариант, при който губят ли европейците и американците, губи и Китай.
Освен това след първоначалния шок, мощната американска индустрия вече започва да се пренастройва и много скоро ще залее пазара с така остро недостигащите днес маски, респиратори и тестове за вируса. Впрочем, така е било и в началото на двете световни войни – САЩ първоначално са неподготвени, но след година-две започват да бълват толкова бойни самолети и кораби, колкото всичките им съюзници и противници, взети заедно.
От друга страна в момента имиджът на западните демокрации е реабилитиран от Германия Най-голямата европейска страна се справя успешно с епидемията без да разполага с инструментите за принуда на китайските комунисти. Германските болници приемат за лечение хиляди италианци и французи, заразени с COVID-19, освен това процентът на починалите болни от коронавируса в страната е много нисък, въпреки силно застарялото й население.
В крайна сметка САЩ ще излязат с накърнен международен имидж от тази криза, а Китай ще натрупа точки. Пандемията открои още по-ясно съперничеството между Вашингтон и Пекин, което бе разпалено по време на мандата на президента Тръмп. Въпреки санкциите и поредицата от антируски жестове на Вашингтон, все по ясно става, че именно Китай е истинският и главен глобален съперник на американците. Раздалечаването между двете суперсили ще продължи – не само в политически, но и в икономически план.
