Проф.д-р Ганчо Ганчев, ЮЗУ
Днес е трудно да се предвиди кога реално ще се “инвентаризират” икономическите и финансови последици от кризата с пандемията. И наложените ограничения върху основните сектори на икономиката в отделните страни и върху Европа като цяло. А тя ще получи обратно сигнали в рамките на световната икономика. Така че процесът ще е бавен и към края на годината по-ясно ще се очертаят последиците за европейската икономика. Те ще са сериозни не само от гледна точка на спада на БВП и на дълбочината на кризата. Но и на стратегическата визия за това как да се развива Европа с вътрешните си механизми за взаимопомощ и според участието си в глобалното развитие на света.
Тази криза постави отново на дневен ред класическите въпроси за солидарността между страните, както и за бъдещето на еврозоната, за възможностите за емисия на колективни облигации, които да финансират общи европейски проекти. Както и в каква степен отделните страни взаимно си помагат в период на икономически затруднения.
В някои аспекти ЕС прояви солидарност преди всичко в рамките на еврозоната, макар тя да не беше ясно отчетена и забелязана. Достатъчно е да си помислим, обаче, какво би се случило с Италия, ако имаше национална валута, която би се обезценила и рязко би се покачил лихвеният процент. И така освен здравна, би я зястигнала и икономическа катастрофа. Италия успя да избегне това благодарение на еврозоната и на възможността на Европейската централна банка да рефинансира италианския дълг, което не се забеляза, вкл.в самата Италия. Но без тези базови механизми положението на Европа би било много по-тежко.
Отново се изостриха противоречията между Севера и Юга в ЕС, различията в подходите, в политиките на Изтока и Запада, изостри се национализмът и националното обособяване. Но дори в източноевропейските страни, където национал-популизмът има особено силни позиции, би трябвало да са разбрали, че затварянето е вредно за самите тях и с прекъсването на доставки на стоки и услуги ще пострадат не по-малко от пандемията. Всички страни, според мен, се убедиха, че трябва да се търсят колективни решения. Показателно е и признанието на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че е необходим нов план “Маршал” за преструктуриране на икономиката Европа. Както и идеята за колективна емисия на ценни книжа, на облигации на финансовите пазари като средство да се финансират правителствата.
Европа си дава сметка, че не бива да е толкова зависима от външни доставки на важни стратегически стоки и услуги. И необходимостта да се опре на взаимното сътрудничество в ЕС и на европейския пазар. Да се прекъсне прехвърлянето от транснационални компании на производства в слабо развити страни. Това поражда силна зависимост, която е Ахилесовата пета на ЕС Затова се очертава ориентация към формиране на стратегически планове за развитие на Европа, към стабилизиране на вътрешноевропейските връзки за сметка на прекомерния износ на производства извън ЕС. И включително – към стимули за някои колективни форми на финансиране, като евентуалната емисия на облигации в ЕС. Ще има отслабване на т.нар.Зелена сделка, тъй като се оказва, че не този тип развитие е реалният приоритет на ЕС днес. По-важна е по-голямата интеграция и засилването на вътрешноевропейските икономически връзки.
Като че ли ще се постигне разбиране за стратегическото развитие на Европа. В селското стопанство ЕС е и голям износител, но очаквам акцентът да бъде в промишлеността, в производството на лекарства и други стратегически важни стоки, вкл.новите технологии. Оказа се, че ЕС е уязвим в най-животоспасяващите отрасли. И този марш за възстановяване на Европа, за който настоява ЕК, би трябвало да бъде не просто за възстановяване на икономическия растеж, а за преструктуриране на ЕС с ориентация към по-висока степен на сътрудничество и самозадоволяване в рамките на Съюза. Необходима е и единна политика на Съюза в здравеопазването, във фармацията, в обработващата промишленост. Защото стигнахме до това страните да се борят за доставка на маски от Китай, докато собствените им производства бяха неглижирани от години…
Би трявало в “пост-корона” периода да има последици и в системата на отбраната и сигурността за по-голяма интеграция в областта на военните политики, на военното производство. И в това ЕС тепърва трябва да разчита повече на себе си. Още повече, че в ситуацията на пандемия се оказа, че ресурсите, отделяни за армията, са всъщност и ресурси инвестирани във и важни и за здравеопазването. Във всички страни военните медици и военновременните запаси изиграха голяма роля в борбата с пандемията.
Оказа се голяма слабост неглижирането на политиките в тази сфера. И е очевидно, че тези политики е по-добре да бъдат координирани между страните в ЕС и тези с някакъв излишък да помогнат на онези с недостиг на ресурс. Европа се оказа силно уязвима в това и едва след разгара на кризата се появи някаква взаимопомощ. Като отсъствието на такава взаимопомощ се оказа не само въпрос на национален егоизъм, а на неподготвеност, страните нямат механизъм за такава взаимопомощ. Би трябвало да се предприеме по-голяма координираност поне в политиките в областта на емидемиологията и бората с всякакви зарази в тази война с вируса. Това налага и европейска координация в областта на отбраната.
Независимо от съществените противоречия, се очертава сътрудничеството в еврозоната да е по-лесно. И за страни като България се оказва голям урок, че участието й в еврозоната би поставило страната в по-благоприятно положение, отколкото е в момента. Останалите източноевропейски страни също се оказаха уязвими и независимо от първите им политики на затваряне в националните граници, при по-разумно обмисляне на крайния резултат от тази криза ще се види, че колективните усилия винаги ще са и по-ефективни. И това би трябвало да ги тласне към сътрудничество, но не в силни за ЕК засега сфери, като Зелената сделка. ЕС е уязвим в съвсем други области.
Но много от икономиките, като тези на Италия, Испания, Франция и Гърция, силно зависими досега от туризма, вероятно ще севземат мерки за възстановяване на сектора, който не може бързо дасе замести с друго. Освен ако пандемията не продължи по-дълго в глобален план и туризмът се окаже трайно засегнат и трябва да се търси алтернатива от гледна точка на заетост, икономически растеж и т.н. Но ако пандемията затихне, вероятно хората могат да се върнат бързо към нормалната склонност към пътешествия и тогава секторът ще се възстанови.
Състоянието на България във валутен борд, за съжаление, ограничава възможните ни политики. Главното на този етап, което стратегически може да гарантира относителна стабилност на икономическото и финансово ни състояние, е координацията на политиките между БНБ и правителството. БНБ вече излезе с мерки, съгласувани в рамките на ЕЦБ – съгласуваната банкова ваканция, важна за запазване на платежоспособността на компаниите в краткосрочен план.
Но най-важната мярка, която не беше дискутирана, е опитът на БНБ с инструменти на Банковия надзор да върне обратно у нас около 7 млрд.лв, капитал, изнесен от чуждите банки. Ако това се случи, тези средства могат да се емитират в държавни ценни книжа, в нов държавен дълг. Което ще даде по-голяма стабилност и гъвкавост на фискалната ни политика. По-разумно е, отколкото да се използва държавния резерв в мерките по справянето с последиците от пандемията. Стратегическата ос – синхронизирането на политиките на кабинета и тези на БНБ, което в рамките на Валутен борд у нас не се е слувало, ще донесе стабилност и ще финансира насърчителните мерки за излизането от кризата. Обаче общите мерки на ЕС ще могат да дадат глобален отговор на тази по същество глобална война с пандемията, в която здравната криза още не е приключила. Но и ЕС, и всяка отделна страна няма алтернатива, освен да излезе с преструктурирана, с по-модерна икономика.
