Това пандемично време като че ли е създадено за медици като началника на катедрата по “Инфекциозни болести” на ВМА. Това е полк. доц. д-р Георги Попов д.м. От м.г. той е и зам.-началник на ВМА по учебно-научната част, а работи в нея от 1990 г., участвал е във военни мисии, преподава в СУ. Избрал е професията на военен лекар, втори в семейството след баща си. И днес е едно от най-разпознаваемите лица на медиците на първа линия в борбата с неизвестния досега вирус. Дни преди да бъде въведено извънредното положение, доц.Попов заяви пред вестника ни, че България е готова да посрещне евентуалната коронавирусна инфекция и че за това във ВМА се работи от януари.
Полк. Георги Попов обича предизвикателствата, не се е страхувал да приема и лекува тежко болни пациенти и преди пандемията. А това, особено за по-младите му колеги, е нагледен пример да се срещнат на първа линия със случаите с усложнения в тяхната практика и професионален шанс. Той самият има зад гърба си докторска дисертация на тема ”Клинико-епидемиологични проучвания върху вирусните хепатити в затворени колективи” след изследване на пациенти в затвори и в армията за хепатитите А, В и С. Има и монография “Инфекциозни болести по време на военни мисии”. През последните години интересът му е към Лаймската болест и последствията от нея, а и в самата клиника екипът отделя много внимание на тази актуална всяко лято тема, когато ВМА открива кабинет за безплатни прегледи.
Казват, че д-р Попов е човек, който изгаря в работата си, че не е типичен началник, а работи редом с другите. Това е важно в ситуация като сегашната с пандемията, защото няма човек, който да не се притеснява от заразяването заради себе си и семейството си, особено на ръка разстояние от болните с новия вирус. И за да са там колегите му днес, и за да искат да работят, част от мотивацията идва от това, че виждат човека, който ги ръководи, да работи редом с тях.
За такъв началник познавачите казват – неформален, естествен лидер. Той няма прегради да работи и с тези, които още нямат знанията и опита му. И им дава шанс, оценява ги по желанието, според възможностите им, и по хъса да се развиват. Още повече, че инфекциозните заболявания не са сред много предпочитаните специалности от студентите. Но както винаги, важни са учителите ти… Някои от тях идват в клиниката първо като доброволци. И е факт, че в последно време сред завършващите всеки курс медицина има по 2-3-ма, които се борят да специализират в тази област, запалени от преподавателя си в СУ доц.Попов. Тях той заедно с колегите си обучава и привлича към тази професия от бъдещето.
Именно на младите си колеги д-р Попов демонстрира основния си принцип в отношението към пациента: работи така, че той винаги да е удовлетворен – от качеството на лечението и от отношението към него. Приема, че понякога заболяването прави пациента агресивен. Затова се стреми да омекотява отношенията и да внася разбирателство и разбиране с него. Той е демократичен и съвременен човек и в екипа си, не гледа чинопочитанието, а професионализма.
Самият той е един много работещ човек. Казва, че смяната на кабинета като зам.-началник не сменя досегашния му интерес – клиниката. Както и че учебно научната дейност на ВМА дава огромно поле за развитие-на екипа му, на ВМА, на военната медицина. Отнася се с уважение и респект към природата и нейните предизвикателства, чийто резервоари днес ни ги демонстрират с COVID-19.
Доц.Попов предупреждава, че времето от първите клинични симптоми до пълното излекуване е бягане на дълги разстояния и понякога с лъкатушения между подобрявания и влошавания. И че при някои пациенти от 11 март още се открива вирус при тестовете. Принципът на лечението в клиниката е консервативен и с индивидуален подход към всеки болен. И преди време д-р Попов е казвал, че медицината е изкуство и че дори изкуственият интелект не може да извлече от пациента това, което може лекарят, за да постави диагнозата му. Защото доверието към лекаря е част от лечението, защото човешкото общуване и състраданието могат само да се имитират от машината.
Опитът от данните за заболелите от приемането на първия пациент по време на пандемията във ВМА тепърва ще се обощават и анализират. Но повече от половината заразени в София минават през Инфекциозната клиника на ВМА: за прием през кабинетите й или за лечение (около 170 досега), за карантиниране в клиниката, а голяма част се наблюдават на домашен стационар. В края на карантината им се вземат нови проби и ако имат влошаване, се приемат. Досега 31 са изписани, от персонала в клиниката – с антитела е един. Срещу този поток от хора, които идват с надежда, стои не многобройният екип на клиниката, в която има и специализанти, и доброволци. Те доброволно са поели прозвъняването при наблюдение на пациентите по домовете им 2 пъти дневно, вземане на кръвни проби и оценка на състоянието им, а с нови технологии се следи кислородното насищане на пациентите и от компютър в клиниката.
