Да хвърлим едно око какво се случи през последните 2 месеца наоколо, без да се спираме поотделно на всяка страна и да изброяваме мерки, жертви и проблеми, а да потърсим някои по-характерни тенденции. Да вземем например, гордата Хърватия, член на НАТО и на ЕС. Нейната специфика се определяше от 2 фактора – земетресението, което взе и човешки жертви, и настъпилата зараза с коронавируса. Самите хървати намират сили да се пошегуват с властите, а и със самите себе си, че са били поставени в „разкрачен стоеж“ по отношение на препоръките какво трябва да правят. За да се предпазят от травми при земетресението, което беше характерно с многобройни затихващи вторични трусове, им казали да излизат и да стоят извън домовете си, за да не бъдат затрупани в разрушенията. Но пък заради заразата нареждането било всички да си стоят у дома и да не излизат навън. Затова, казват, жителите на Загреб влезли в самоизолация по домовете си (ако не са били разрушени) да чакат в тревога и в дълбоко колебание какво да предпочетат – навън или вкъщи.
Шегата настрана, но положението е сериозно. На този фон вътрешнополитическата борба се разгаря, преди всичко заради слуховете за злоупотреби със средствата, получени по различни линии и предвидени за извънредни ситуации. Популярният загребски кмет Милан Бандич, за когото казват, че когато и да го вкараш в затвора, винаги ще има защо е непрекъснато обвиняван, че е оставил хората без покрив, след като от 4500 общински жилища е раздал на потърпевшите само 40. Слава Богу, казват, че поне студентските общежития са опразнени веднага след приемането на извънредните мерки по повод коронавируса, когато младите хора са тръгнали за родните си места, та там са настанени доста от загребчани, пострадали от земните трусове. Но общият преглед на поведението на хърватите показва, че това са хора, които, верни на националните си традиции и на верската си католическа принадлежност, проявяват активна солидарност в условията на пандемията. Е, и там не мина без скандали, може би защото ставаше дума за заразени от вируса медицински работници – лекари, които дълго време криха, че са се върнали наскоро от ски-курортите на Австрия, откъдето, най-вероятно са донесли заразата у дома.
Малко по на юг, в православна Сърбия, нещата обаче изглеждат по-различно. Няма какво да се притесняваме дали ще бъдем политически коректни – президентът Александър Вучич използва карантината и епидемията, за да увеличи и да укрепи още повече своите властови позиции в държавата, които и без това намирисваха на чист автократизъм. И друг път сме споменавали, че без да има конституционни пълномощия президентът Вучич, бивш премиер, иззе всички управленски механизми в страната от премиера Ана Барнабич и ръководи държавата почти еднолично. Да, оказа се, че и неговият най-голям син също има симптоматика на коронавируса, та въпросът къде ще бъде стациониран за наблюдение и лечение се превърна в истинска медийна сага. Вучич без колебание още на 15 март въведе извънредно положение, придружено от полицейски час – всеки ден от 17,00 до 5,00 ч. на следващата сутрин. В тези часови пояси по улиците на Белград и на другите по-големи градове може да се видят патрули от полиция и военнослужещи.
Да, президентът като върховен главнокомандващ извади от казармите и армията за да помага в контролните функции на полицията.
Пълният контрол над ситуацията, в който политик като Вучич се чувства твърде комфортно, му позволи да се опита да си поиграе и на геополитика. След като не получи обещаната бърза помощ от ЕС, към чиито институции се обърна като лидер на страна, която е кандидат за член, Вучич отрито се скара на Брюксел и демонстративно му обърна гръб. Нарече президента на Китай Си Дзинпин „драг приятел и брат“, помоли го за помощ и първият китайски самолет с китайско оборудване и медикаменти кацна на летището „Батайница“ край Белград още в края на март. Последваха и други доставки. Когато границите бяха затворени и движението бе ограничено, с права за свободно излизане и пътуване бяха дипломатите и китайците, живеещи в Сърбия. Разбира се, не беше забравен и един друг, традиционен „драг приятел и брат“ в лицето на руския президент Владимир Путин. Така Вучич даде да се разбере, че ще продължава да играе своята геополитическа пантомима, седейки образно казано на няколко стола – двата са с източна обработка в Москва и в Пекин, докато другите два – в Брюксел и във Вашингтон.
Да не забравя, че и Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина се обърна за помощ към Москва и първият руски самолет кацна на летището в Баня Лука на 9 април. Докато мюсюлманската общност във федерацията продължава да се учудва на пасивността на страните от Ислямската общност за подкрепа, та погледите, казват, сега били насочени към Анкара.
Впрочем, ако си мислите, че американците са стоели със скръстени ръце, ще останете излъгани. Освен да минимизират или изобщо да елиминират руското и китайско влияние, преди всичко в Сърбия и чрез нея в Северна Македония, те се опитват да издърпат килимчето изпод краката на ЕС. Всичко, което се случи в Косово в условията на пандемията показва, че Брюксел със своята неспособност да нормализира отношенията между Белград и Прищина вече е на заден план след действията на Вашингтон. Писахме за това, но пак да повторим – премиерът на страната Албин Курти, който с голям зор състави своя коалиционен кабинет, бе свален с вот на недоверие в парламента, вдъхновен тъкмо от американците. Курти и неговото правителство изкараха на власт само около петдесетина дни, но в момента, когато той си позволи да уволни вътрешния си министър Агим Велиу от коалиционния партньор Демократичен съюз на Косово, защото бе поискал да бъде въведено извънредно положение, което пък Курти не желаеше, съдбата му бе определена. На всичко отгоре, Курти се противопоставяше на категоричното искане на САЩ да премахне стопроцентовите вносни мита за сръбски стоки, което трябваше да създаде условия за започване на преговори за нормализация на отношенията между Прищина и Белград. По такъв начин Вашингтон даде да се разбере за пореден път, че политическата свирня в Прищина се поръчва отвъд океана, и че оттук-нататък всички основни външнополитически ходове на младата държава ще се правят само след одобрението на Държавния департамент.
Така формалният повод за отстраняването на премиера Албин Курти бе свързано с епидемията, но всъщност истинските причини си бяха политически и дипломатически. Като истинска бомба избухна обаче съобщението, че президентът Хашим Тачи, откровен противник на Курти, е бил откаран спешно в болница. Не, не е коронавирус, а остра бъбречна атака, заявиха от пресслужбата на президентството. Дали е така, ще поживеем, ще научим.
А нашите братовчеди оттатък границата в Северна Македония – какво? Ами нищо ново. Тъкмо да ги похваля, че с влизането си в НАТО най-после пъпната им връв със Сърбия поне формално е скъсана и те единствени от съседните страни копираха мерките на Вучич за извънредното положение плюс полицейски час. Защо не хвърлиха поглед как стоят нещата в две партньорски съседни държави по НАТО като България и Гърция, да речем, и двете православни. Не, предпочетоха да увеличат полицейския час, като около Великден затвориха за общо 85 часа хората у дома.
