Така поддържам връзка с България чрез вайбър или личния си мейл. Приятел, който е навътре с материята, ми обясни, че няма изненада, и това не представлява проблем, въпреки че sim-картата е българска и е изключена.
Било много просто. Тук всеки смартфон или айфон може да излъчва интернет на друг телефон, ако е до него – в стаята, жилището, в колата или на улицата. Синът ми бе оставил негов телефон, за да говоря свободно с България. Но в мобилния оператор се отчита, че към интернета на абоната има друго прикачено устройство, без да знаят номера, и чрез най-близката клетката засичат координатите. Така започнах да получавам съобщения като редовите американци.
Оказа се, че мобилните оператори в щата Джорджия, не знам дали и в другите 49 е така, вероятно – да, са сключили споразумение с властта да помагат в битката с опасната пандемия. Разбрах, че почти всички в близо 7-милионната столица Атланта, не само жители, но и гости, получават подобни известия.
Освен това мобилният оператор знае възрастта на всеки негов клиент. Затова американците над 55 години, рисковата възраст за коронавируса, получават и други съобщения. Обясниха ми, че когато, да речем, средностатистическият 60-годишен Джон, получи съобщението, го питат как се чувства, има ли нужда от лекарска помощ или грижи, трябва ли да му се доставят, срещу заплащане, естествено, лекарства?
Вариантите за помощ са различни. Например държавата сключва договор със специализирана компания за медицински грижи за възрастни. Тя пък от своя страна е в договорни отношения с болницата по местоживеене на клиента. И когато Джон се обади, изпращат медсестра в дома му, която се грижи за него няколко часа – дава лекарства, бие инжекции, слага му системи, ако е необходимо.
Това е една от формите като превантивна мярка срещу недъзите на американската здравна система, които се проявиха по време на пандемията. А проблеми наистина има. И те не са малко. Все факти, които американците не крият.
Ето, случващото се в Ню Йорк, където ситуацията е най-тежка. Това сочат данните за броя на заразените и на починалите в мегаполиса. Рекордите там в това отношение са печални. Не ми се иска да привеждам сухи числа, всеки може да направи актуална справка в интернет.
Проблеми има и с количеството на апаратите, консумативите, на леглата, но, нека признаем, американските власти започнаха постепенно да наваксват недостига. Именно тази превантивна мярка – да се следи здравословното състояние на гражданите по телефона, която цели и да облекчи, да предотврати, доколкото е възможно, евентуален масов натиск върху здравната система, който би бил фатален, импонира на американците.
Те я одобряват. Така Джон се убеждава, че държавата не го е забравила, мисли за него и е готова да му помогне. Ще отворя една голяма скоба – не ми се иска да бъда разбран погрешно, че идеализирам американското здравеопазване. Далеч съм от мисълта, че е идеално – напротив, има немалко кусури. Но това, което се прави сега в кризисната ситуация, може да послужи за опит, включително и на нас. Иначе, извън контекста на драматичните събития, обхванали света, ако говорим за щатската здравна система, няма как да отречем, че е сред най-качествените. Но и една от най-скъпите. Цената на хубавата стока е висока, нали така.
В Америка, ако нямаш здравна застраховка и се разболееш, ще съжляваш горчиво. Тук всеки, който работи, ако иска, но обикновено е принуден да се застрахова. Тук не е като у нас – личните ти пари за здраве да отиват в общия кюп на здравната каса, да не знаеш кой и как ги харчи. Тук доларите са твои и по всяко време знаеш движението им.
Щом ти трябва медицинска помощ, отиваш, получаваш я и на изхода ти връчват фиш с цената, която ти е удържана от застраховката и виждаш колко ти остава от нея. Ако ти се наложи лечение на легло, приемат те и след като те изпишат, пак получаваш сметката с точна разбивка за лекарствата, манипулациите, храната и т.н. Така всеки си прави, след преценка, точно необходимата застраховка, за да не се охарчва излишно. Ако си млад, когато не боледуваш, тя ще е по-ниска, колкото да ти покрива спешни случаи при катастрофа, нараняване, битова или трудова травма. Ако си по-възрастен, разбираемо ще е по-висока.
Болниците за всички със здравна застраховка са еднакви. Тук нашенската практика да се затвори здравно заведение заради постъпил баровец, е абсолютно невъзможна – равносилно е на престъпление, за което се полага затвор. И тук, като у нас, се заплаща за определени медицински услуги, но обикновено за най-сложните и най-скъпите.
Но една е цената, ако си застрахован, и друга – ако не си. И още нещо – ако нямате застраховка и ви се наложи спешна помощ, ще ви приемат. Няма да ви оставят на улицата, особено ако животът ви е в опасност. Ще ви излекуват и ще ви пуснат. Но преди това ви връчват сметката, а в нея цифрите са притеснителни. Ако нямате пари, си отивате, а болницата ви открива сметка в банка, която плаща вашето задължение и ви поема. А когато попаднете в ръцете на американска банка като длъжник, по добре е да се кръстите, за да не ви се разкаже играта. Ако не се издължите, може да се разделите с жилището си.
Като говорим за цените в американското здравеопазване, ето ви едни числа. Излекуването от COVID-19 струва средно от 42 000 до 73 000 долара в зависимост от продължителността, условията и начина на лечението.
Особено скъпи са и стоматологичните услуги. Определението „скъпи“ даже е комплимент. Те са притеснителен разход, дори и за тези, които взимат добри заплати според тукашните стандарти. На мой познат му поискаха 4500 долара, за да му извадят три зъба. И отделно 12 000, за да му направят мост. Една обикновена пломба е 600 долара. Не говоря за апаратурата, с която ще ви правят зъбите, такава у нас едва ли има, нито пък за качеството на работата – то е несравнима величина. Затова немалко българи, живеещи в САЩ, се прибират, за да си оправят зъбите. Излиза по-евтино, дори с цената на билета за отиване и връщане.
През 1999 г., като подполковник в „Българска армия“, ме командироваха с взвод от Карловската бригада, за да отразявам участието в мироопазващо учение „Кооператив кий“ по програмата „Партньорство за мир“ в най-голямата база на американската морска пехота „Кемп Лежун“ в Северна Каролина.
Командир на взвода бе старши лейтенант Пламен Йорданов, след години пое и командването на механизираната бригада, но като генерал, а сега бригаден генерал Пламен Йорданов е заместник-командир на многонационалната дивизи „Югоизток“ в Румъния. Излишно е да обяснявам, че тогава видяхме за първи път такива отлични условия за живот, обучение и тренировки. Можехме да ползваме медицинско обслужване в базата, което бе на световно равнище. В полеви условия, в палатка, американците развърнаха и зъболекарски кабинет за нашия контингент. За първи път виждахме и такава съвременна стоматологична апаратура – за минути компютър показва пълен статус на зъбите ти, къде и какво трябва да се лекува. След което те поема зъболекар. Много от нашите се усетиха и започнаха да си проверяват зъбите без нужда, защото в България такава услуга бе мечта. Но явно процедура не бе никак евтина и американското командване изрично предупреди стоматологичния полеви кабинет да се посещава само при належаща необходимост.
