Явор Райчев
Амбицията на Китай да бъде глобален играч се затвърди, след като властта в Пекин бе поета от Си Дзинпин. Разбирайки, че има много малко какво да предложи на света по отношение на фундаментални ценности като свобода и демокрация, Китай издигна идеята за „един свят и много системи“, която е сходна с концепцията на Русия за „суверенитет“, и обвиненията, че Западът „изнася демокрация“. И, разбира се, Пекин охотно сътрудничи с онези, които подкрепят въпросните антидемократични принципи
Това е добре позната класическа реалистка позиция, към която не рядко се придържат САЩ, а в определени случаи и ЕС. Онова, което би могло да е проблем за Запада, от който сме част, е специфичното приложение на тази стратегия от Kитай. Той сътрудничи с когото има изгода, както САЩ и ЕС, но за разлика от тях, с когото няма такава изгода, воюва. Само че в сивата зона и то като води подпрагова хибридна война, част от която е и информационната. За разлика от Русия обаче, където световните социални мрежи не са блокирани, в Китай Фейсбук, Туитър, Инстаграм и т.н. не са достъпни. По този начин китайското правителство има уникална възможност да контролира какво се публикува в мрежата, тъй като единствено държавните медии и информационните агенции като Глобал Таймс, CGTN News и Синхуа са представени там. Освен това китайските граждани, без достъп (а често и без интерес), не могат да изразят своята гледна точка за случващото се. Така западната публика научава само това, което китайските комунисти искат да й поднесат Информационният аспект на китайската коронавирусна кампания може да се раздели на два основни периода – докато епидемията беше локализирана само в Китай и след като се превърна в пандемия и стана световен проблем. През първия период, който продължи до около средата на февруари, държавните медии – остриетата на китайската пропаганда, чрез статии в социалните мрежи, често безкритично препечатвани от западни журналисти, успяваха да предадат идеи, свързани с предполагаемия успех на Китай в борбата срещу COVID-19 и големите възможности на комунистическия режим да се пребори с него.
Така, докато светът се възхищаваше на новите китайски чудеса като строежа на детска болница за 10 дни, някак си се забрави фактът, че Китай се беше опитал да потули новините за новия коронавирус, омаловажавайки проблема и арестувайки лекари, които се опитваха да предупредят международната общественост. Това беше окончателно забравено, след като шефът на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус, вероятно като част от споразумението СЗО да получи достъп до Китай, лично похвали властите в Пекин за взетите мерки. Това беше първата победа на Китай.
Истинската офанзива обаче започна, след като епидемията излезе от пределите на страната и се разпространи в Европа, Обединеното Кралство, а след това – и в САЩ. Стана ясно, че европейските системи за здравеопазване са неподготвени, а и нямаше силни и изявени лидери нито в Европа, нито в САЩ, които да поведат западните общества по убедителен начин. В тази ситуация Китай се опита да играе ролята на глобален лидер в справянето с епидемията, без да пести средства – след оказаната помощ на Италия се появи и хаштагът #ForzaCinaeItalia, който беше надут от ботове в социалните мрежи. Появиха се и снимки, част от които впоследствие се оказаха фалшиви. Защо Китай избраха именно Италия за разгръщане на информационна война не е труден въпрос – тя не само че по стечение на обстоятелствата беше първата страна в ЕС, която пламна от COVID-19, но и е една от държавите, които най-много си сътрудничат с Китай в неговия геополитически проект „Пояс и път“.
Посланието „който е приятел на Китай, може да разчита на солидарност“ е повече от ясно. За подсилване на ефекта Пекин се ангажира с разпространение на конспиративни теории, идващи предимно от руски медии, като например, че коронавирусът може би е създаден в САЩ. Политици като Чжао Лидзян обвиниха Америка в липса на прозрачност, а журналистът Ху Сидзин, известен платен трол, направо заяви, че САЩ са се провалили в борбата с пандемията, застрашавайки целия свят. За целенасочеността на тази политика може да се съди по факта, че раздуването на подобни истории се извършваше не само от платени тролове, но и от множество китайски политици, дипломати и журналисти, включително и чрез платени публикации и реклама в социалните медии. Като допълнение към откритата информационна война имаше и скрита, която разпространяваше фалшиви новини с неясен произход от името на Тръмп, касаещи обявяване на извънредно положение, седмици преди такова решение да се вземе, допълнително всявайки смут и страх.
Разбирайки важността на информационните кампании, Пекин похарчи милиарди за създаване на мощна пропагандна машина. Това произтича от разбирането му, че информацията е начин за проектиране на мека сила, което е в съответствие с доктрината „хуа и чиен“ според която Китай има правото не само да говори, но и да бъде чут и разбран с цел да повлияе на мнението на другите за себе си и, в крайна сметка, да моделира новия световен ред според собственото си разбиране. Тази нова доктрина се базира на три основни разбирания – първо, че Китай има необходимите материални капацитет и национална сила; второ, че Западът също използва такива практики, за да установи надмощие, и трето, че е дошъл ред на Китай да стане велик глобален играч. Ако досега виждахме един китайски политически елит, който се опитваше, и до голяма степен успя, да наложи своята гледна точка вътре в страната, то от сега нататък ще наблюдаваме такъв, който ще се опитва да налага своето мнение върху останалия свят и особено върху страните, които не желаят да си сътрудничат с него. В това отношение китайската и руската информационна война имат някои разлики.
Русия е по-скоро опортюнистична и се опитва да прокара своята гледна точка, като лансира крайни възгледи, фалшиви новини, конспирации, хаос и клевети по открити и скрити канали. Въпреки това обаче и двата похвата имат еднакво ерозиращо действие у вражеската страна върху доверието в демократичните институции, както и върху процеса на взимане на решения. В определени моменти Китай използва изцяло отработени от Москва методи, състоящи се в конспиративни теории и обвинения срещу Запада, че финансира протести (в Хонконг и в случая с уйгурското малцинство) или че става въпрос за престъпници (отново Хонконг). Времевото препокриване на тези случаи дава основание да се смята, че в условията на пандемия Китай изпитва нова тактика, с която да обогати своя информационновоенен арсенал, без да внася някакви промени в концепцията си. Разпространението на конспиративни теории и клеветенето обаче може да не се окажат съвместими с позитивния имидж, който Китай се опитва да си изгради.
Западът разбира опасността от китайските информационни войни
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел изрази притеснение, че щедростта се превръща в геополитическа борба. Френският президент Макрон също призова да не се опияняваме от китайските и руските наративи. Дори Тръмп показа възмущение по категоричен начин.
Опитът досега навежда на мисълта, че за да се противопостави успешно на китайските и руските информационни войни, демократичният свят има нужда от ясно изразени лидери на глобално равнище. Такива в Европа, за съжаление, липсват, а САЩ при президентството на Тръмп водят по-скоро политика на изолационизъм. Въпреки това Западът има в своя арсенал много ценно оръжие – прозрачността и честността, които, ако се използват правилно, могат да имат огромен ефект. Трябва да е ясно обаче, че липсата на целенасочена политика за справяне с чужди (дез)информационни кампании, и по-общо, с хибридни заплахи, може да обезсмисли изцяло всякакви други военни разходи. Подобни заплахи имат за цел да завладеят ума и сърцето на вражеското общество, подкопавайки доверието в институциите и парализирайки го на всички нива. И по тази причина може въобще да не ни се наложи да „разхождаме“ военната си техника извън местата й за съхранение, защото тя ще бъде безполезна. Както и да се трансформира войната, в крайна сметка воюват хората, а не машините. Най-голямото изкуство на войната е да успееш да победиш врага си без нито един изстрел.
