Условието е да си платил данъците си. Отделно за дете бяха отпуснати по $500
Не е тайна, че здравеопазването в САЩ е обременяващо перо в бюджета на всяко семейство. Това е една от причините, които карат американците много да спортуват. Като превантивна мярка, за да отдалечат във времето срещата с хората в бели престилки. Неслучайно казват, че руснаците са най-четящата нация в света, а американците – най-спортуващата.
Губернаторът на щата Джорджия Браян Кемп, когато обяви извънредното положение заради коронавируса, каза, че няма да затваря парковете, за да могат гражданите да спортуват на слънце. Дори ги насърчи да правят това, като спазват мерките за социална дистанция. В този финансово натоварен за джоба на средния американец обществен сектор, който иска пари, но и предлага качествени услуги, трябва да се каже, че и заетите в него – медицинският персонал – е много добре заплатен.
Медицинските сестри, говоря за Джорджия, не знам как е в другите щати, са със средна заплата от $10 000–14 000. Което се счита за много добро възнаграждение. Лекарите са с $16 000–20 000, а заплатата на висококвалифицираните специалисти гони по-висок таван.
Лекари, адвокати, банкови служители и компютърни спецове са едни от най-високоплатените служители в Америка. Те се считат и за най-богатата средностатистическа обществена прослойка – част от средната класа, която е с най-големи финансови възможности. Изключваме милиардерите.
Да вземем адвокатите – защитата при големите, сложните дела се измерва в двуцифрени хилядарки, а понякога и трицифрени. За най-обикновено уреждане на легален статут за пребиваване, говорим по законен начин, някой да не си помисли нещо друго, тарифата стига до $6000. Това е положението – ако искаш.
Вижте, за да постигнеш добър стандарт на живот в САЩ, не се иска много. Ще ви кажа какво. Ние трябва да се поучим от положителните неща, но правим обратното – българинът възприема от западния начин на живот само това, което му изнася.
А американската мечта не се постига с труд, можеш да я докоснеш единствено с къртовски труд.
Тук трудовата дисциплина е издигната в култ Когато влизаш във фирмата, се чекираш, когато излизаш – също. Заплаща ти се само за това време, а не за целия работен ден. В края на седмицата колкото часове си отработил, толкова и получаваш.
А нали знаете у нас как е – по-добре да не отваряме темата. Попитах един американец комшия колко болнични е ползвал през годината. Той ме погледна изумено и ме попита какво е това? После разбрах, че тук понятието болнични не съществува. Ако боледуваш, си е за твоя сметка. Платеният годишен отпуск е около 12 дни в зависимост от трудовия стаж. Останалото време си е пак за твоя сметка.
В САЩ законът е регламентирал най-ниската граница за 1 час работа – 7,15 долара. По-малко не могат да ти плащат дори и за най-неквалифицираната работа. Ако работите 8 ч, надницата за деня е 57,2 долара – или около 102 лв. От тях за храна ви трябват 10–12 долара максимум. Храната е много евтина и е в изобилие. Не само като количество. А и като артикули, като разнообразие.
Забелязвал съм стоки, които и във въображението си не съм допускал, че може да има.
Проблемът тук не е да се нахраниш, а как да ядеш по-малко за да не напълнееш. Веднъж видях американка, черна (не казвам негърка, защото, ако употребиш тази дума, ще те пребият, тя е забранена, предупредиха ме още първия ден), която излизаше от магазин, седна в колата и тя се наклони на една страна.
Та високият стандарт в живота е постижим. Ще го стигнете само с пот на челото и нищо друго. На американец не можеш да отидеш на гости просто ей така, без предварителна уговорка за деня и часа и колко време ще стоиш. Защото времето е пари. И българите тук са възприели този начин на живот. И тези, които имат, и нямат пари, цепят стотинката на две. Направи ми впечатление, че се пазарят до цент, когато купуват или правят бизнес. Впрочем в Америка ще се адаптираш при две условия – ако не си мързелив и не си пияница.
Всички нашенци, които са се замогнали, са тръгнали от нищото. Когато пристигаш в Америка, почваш от нулата – дори и да си професор или академик. Дипломите не важат, освен да си ги окачиш в рамка.
Тук не видях беден българин Всичките мои близки и познати са минали преди години по този път, а сега имат стандарт за завиждане.
Един от тях ми каза: „Тук си знаеш – един долар да изкараш, той е за теб. Държавата е свела до минимум бюрократичните спънки и всевъзможните такси, данъци, плащания за разрешителни и лицензи. Като отидеш някъде, може да не те познават, но ако си кадърен, веднага те взимат на работа. Никой не ти иска образование – важно е да можеш”.
Трябва да е ясно, че в САЩ са скъпи имотите, жилищата и наемите. Купиш ли си дом – нататък вече е по-леко.
Изхранването не е никакъв проблем, да имаш кола – също. Бензинът сега е около 35 ст. по български цени за литър, при почти пет пъти по-високи нетни доходи на човек. А и социалната политика за този, който работи, е добра, бих казал.
След 10 г. непрекъснат стаж ви изпращат съобщение, че може да се пенсионирате, защото сте направили необходимия минимум от 40 точки – по 4 на година, и ще получавате еди-каква си пенсия. Ако приемете, може да работите още, но тогава пенсията остава същата, не се променя, както у нас. Не трябва да се възползвате от това право, ако искате да се увеличава.
Социалният минимум е $1200. Възрастни под този праг получават ваучери за храна от държавата, които не могат да се харчат за друго. Тръмп неотдавна се опита да премахне купоните, за да накара тези възрастни да започнат работа, , но не зная дали бе прието предложението. А хората над 55 г. плащат по-ниски данъци за имот, жилище, кола, включват ги в различни социални програми.
По какъв начин и в каква степен ще се отрази кризата с коронавируса на американската икономика и на стандарта на живот, предстои да разберем. Но понесените загуби още отсега са тежки – 9 милиона безработни вече са на борсата. Правителството смекчи донякъде удара – даде безвъзмездно по $1200 за всеки американец и легално пребиваващ чужденец. Но само тези, които са си платили данъците, получиха сумата на банковата си сметка. А това е стойността на храната на 4-членно семейство за три месеца. Отделно за всяко дете бяха отпуснати по $500.
